Ако някой е хранел съмнения, че правилата на международната игра са се променили завинаги, събитията от последните няколко дни трябва да са ги разсеяли окончателно. Миналия понеделник президентът Буш поиска от руските лидери да отхвърлят призива на парламента за признаване на независимостта на Южна Осетия и Абхазия. В рамките на 24 часа Буш получи отговор - президентът Медведев обяви, че Русия признава двата анклава в Грузия.

Посланието на Русия бе еднозначно: изходът от войната, предизвикана от грузинското нападение срещу Южна Осетия на 7 август, не подлежи на преговори и нищо, което титаните на американската империя кажат или сторят, не е в състояние да промени това. Последвалото изказване на британския външен министър Дейвид Милибанд в Киев за създаване на "коалиция срещу руската агресия", прозвуча глупаво.

Вече няма съмнение, че събитията от този месец в Кавказ са сигнал за международен обрат. Ясно е обаче, че американският еднополюсен момент в историята отмина и че новият световен ред, прокламиран от бащата на Буш в последните дни на Съветския съюз през 1991 г., вече не е валиден. Мина времето, в което една сила бе в състояние да възседне планетата като колос, налагайки волята си на всички континенти. Близо две десетилетия, докато Русия бе затънала в "катастройка" и Китай бе зает със съграждането на икономическата си мощ, САЩ упражняваха безпрецедентна и безконтролна глобална власт, като приписваха на себе си и съюзниците си правото да нападат и окупират други страни, необезпокоявани от международните закони или институции и засмукваха все повече страни в орбитата на ненаситния си военен съюз.

Сега, напомпана с петродолари, Русия поиска да се сложи край на тази безмилостна експанзия и показа, че американските заповеди може и да не се изпълняват. И въпреки че става дума за регионално, а не за глобално предизвикателство, този урок за новите ограничения на американската власт вече отекна от Централна Азия до Латинска Америка.

Признаването на независимостта на Абхазия и Южна Осетия и унищожителният руски удар по грузинския военен капацитет не остави и място за съмнение, че въпросът с реинтеграцията на анклавите е приключен. Разбира се, признаването на отцепнически републики крие риск и за руската териториална цялост. Но ходът на Москва ще има слабо отражение и вероятно ще може да се използва като разменна монета в евентуални бъдещи преговори.

И Западът, и Русия злоупотребиха с обвиненията в "геноцид",

на Русия определено стъпва на по-здрава почва - в Южна Осетия нейните международно признати миротворчески сили бяха пряко атакувани от грузинската армия. Докато през 1999 г. в Косово голяма част от етническото прочистване бе осъществено след осъществяването на водената от САЩ операция.

През последните дни западни политици много често говорят, че Русия се изолира от световната общност. Но няма да са прави, освен ако нямат предвид единствено Северна Америка и Европа. Американските и британски медии превключиха веднага на режим "студена война" по грузинската криза, но останалата част от света гледа на нея по друг начин.

Не е трудно да проумеем защо е така. Не става дума само за това, че САЩ и техните сподвижници потъпкаха международното право и ООН, за да посеят смърт и разрушения в Близкия изток, Афганистан и Пакистан. В началото на 90-те Пентагонът предупреди, че за да не позволи появата на глобален съперник, САЩ трябва "да отчетат интересите на развитите индустриални държави и да не им дадат възможност да поставят под съмнение глобалното лидерство" на САЩ. Когато стане дума за Русия обаче, всичко това се забравя и потъва в мъглата на имперското високомерие, което пречи на САЩ да се върнат в многополюсния свят.

Естествено, това ново състояние на многополярност лесно може да бъде изопачено. Русия е регионална сила, в момента няма сериозен глобален съперник на САЩ, които ще доминират като най-силната държава в света и през следващите години. Възможно е да се повиши и рискът от конфликти. Но само най-отдадените на солипсизма западни умове няма да проумеят необходимостта от уравновесяване в международните отношения, която да ограничи свободата на една суперсила да налага едностранно волята си на останалите страни.

Един от възможните отговори на Запада, пропагандиран от "Таймс" тези дни, е да се заклейми опитът да се постави под въпрос американското глобално лидерство с аргумента, че той се прави от автократични страни като Русия и Китай. Всъщност тревогите на Запада нямат нищо общо с демокрацията. Когато Русия падна в американската орбита при Борис Елцин, Западът прояви небивало разбиране към неговата атака срещу руския парламент и безсрамно манипулирани избори.

Истинската причина е в икономическото съперничество и стратегическо предизвикателство. За всички нас новата настъпателност на Русия и останалите изгряващи сили не са само опит за ограничаване на глобалната имперска сила, а и увеличаване на натиска за съживяване на системата на международни отношения, основана на ясни правила. Това може да се окаже удобно и за бъдещия президент на САЩ, който и да е той. (със съкращения)