|
Обичайният отговор беше -
празникът на Цветанките и Маргаритите.
Независимо от този обречен кръг, в който се въртят духовници, вярващи и потенциални вярващи, ще засегна въпроса за православната литургия и богослужебния език. Може би и този въпрос вече да го броим за изтъркан. Но очевидното остава - църковно-славянският език се оказва един от може би малките, но немаловажни препъникамъни при посещението на хората в храма, и ограничава съучастието им в духовния живот на православната църква. Съучастието с ум и със сърце на човека, влязъл в храма, в православната литургия е възпрепятствано от нещо простичко - от неразбирането на думите. Ами пратете някого, който не знае немски, да слуша проповедта на кьолнски духовник и вижте какво ще стане - много скоро той със сигурност ще заоглежда фугите по тавана. Особено за младите хора в България, църковно-славянският е идентифициран с
протяжно монотонен гъгнещ звук
и нищо повече. Безплодно ще бъде сега духовниците да почнат да просвещават младите в граматиката и лексиката на църковно-славянския, ефективното дело ще бъде друго.
Защото заговори ли се на разбираем език, от собствен опит знам, че Божието слово е като небесно красива птица, която не след дълго пленява всеки, който макар и за малко, макар и случайно, е попаднал под нейните криле.
В края на краищата, свети Кирил Философ не се е борил за разбиване на т.нар. триезична догма толкова от някаква любов към българския език, колкото от любов към хората. Да слушат - да разбират - да съучастват с ума и сърцето си в мистерията на Христовото просветление. Да пребъдват в Словото на и за Бога. Не роптая срещу църковно-славянския просто защото
звучи архаично - това е част от прелестта му.
Но славенето на Бога на църковно-славянски остава заключено като в клетка, тлее като дим без да може да запали огън в сърцата на достатъчно много българи.
В крайна сметка не призоваваме духовниците към излишни компромиси, към необосновани реверанси с еретичен нюанс и крайно либерален привкус, а към премерена смелост. Не призоваваме към битовизмите и понякога неуместния утилитаризъм, който вграждат някои протестантски движения в езика на своята проповед.
Но запази ли се сегашното положение, духовенството рискува да остане предано на буквата и не толкова на Словото. А в първото слово на апостол Павел до Коринтяни се казва: "В църква предпочитам
да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други,
отколкото хиляди думи на език непознат...Защото ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?...Толкоз различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение. Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, а и говорещият ще бъде за мене чужденец." Остава плахата надежда, че отчуждените все пак ще стават по-малко...
-------
Сандра Керелезова е автор и водещ на рубриката "В света на религиите" по програма "Хоризонт" на БНР
За мен вярата е да живееш с дядо Господ, а той разбира всички езици 
В БЪЛГАРИЯ ЕДИНСТВЕНО ОФИЦИАЛНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ТРЯБВА ДА ЗВУЧИ В РЕЛИГИОЗНИТЕ ХРАМОВЕ И ПРИ РЕЛИГИОЗНИТЕ РИТУАЛИ- НЕЗАВИСИМО НА КОЯ РЕЛИГИЯ ПРИНАДЛЕЖАТ И СЛУЖАТ !!! 
КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
на нищо не прилича.
Но.... свещенниците щели да са без заплата, каквото получат от дейност, имоти, които най-често още не са върнати, тук е проблема, ако някой знае да каже как е в Гърция 
От друга страна, безпорен факт е че м/у народа и Църквата има пропаст.И най-малко причина за това е църковно-славянскя..По-важно ми е да запитам, къде беше Църквата през последните 60 год.?За съжаление отговора е: какъвто ни' народа, такива са и управляващите, такава ни е и Църквата 
Напоследък нещата се промениха малко, но повече като показност отколкото, като съдържание.Набиват се в очи показни водосвети на съмнителни "бизнесмени".., комунисти влизат в църква..Незнам, не ми е работа, но ми се струва: по-добре малко истински вярващи, отколкото тълпа еднодневни фенове.