Ако не знаеш накъде си тръгнал,

никога не стигаш където искаш

Има нещо дълбоко символично и много показателно, че тъкмо закъснелият плебесцит в Дрезден наклони везните на германската политика с още един парламентарен мандат в полза на бъдещата канцлерка г-жа Ангела Меркел. Но тъкмо в Източна Германия точно на място и интимно близко звучи изборният слоган на християндемократите

"Едно ново начало",

тъкмо така започваше и химнът на ГДР ("Възкръснала от руини..."). А може би една "Осси" като израсналата в Темплин и Лайпциг г-жа Меркел не случайно перефразира слога на Йоханес Р. Бехер в предизборен слоган на своята партия. Защото изпадналата в рецесия Германия несъмнено има нужда, но има и сили за ново начало. И това най-ясно личи тъкмо в столицата на Саксония. Считан с право за най-красивия град на Германия, Дрезден има горчива съдба. Само преди 3 години, през 2002 г. градът беше залят от Елба с толкова опустошително наводнение. Тук все още могат да се видят уникални барокови шедьоври, разрушени от бомбардировките през 1945 г. и да се почуства атмосферата на отчаяние и безсилие, раждащо волята за оцеляване на всяка цена, така умело впечатана от Вонегът в "Кланица щ 5". Пък и мнозина дрезденчани и днес се чустват като заключени в зоологическата градина на планетата Тралфамадор. Но като човек, отраснал в Дрезден, мога да потвърдя, че градът, който видях преди два дни, вече е съвсем различен от онзи, който познавам от години. Вече

няма паметник на разрухата

На мястото, където десетилетия се извисяваше купчината развалини на Фрауенкирхе, която правителството на ГДР се бе зарекло да държи като вечен паметник на разрушенията от войната, отново се издига новопостроената катедрала. Само след няколко дни, на 30 октомври ще бъде осветена отново, 60 години след фаталната нощ на 15 февруари 1945 г. И от този момент от паметник на предупреждението ще бъде вече паметник на надеждата. Икономическата поука от тази история е много ценна за България: в крайна сметка никой унищожител не оставя трайна следа след себе си. Макар и след десетилетия, съзиданието винаги взема връх, за да строи върху руините. Показателна е и мъдростта на източногерманците, с които имаме твърде обща съдба. Вместо очакваната подкрепа за социалдемократическия модел с изобилни обещания държавата да защити на всяка цена работните им места, да отнеме от богатите, за да даде на тях, бедните, мнозинството от тях гласуваха за един

подчертано либерален сценарий

за развитие на Германия. В центъра на предизборните изяви на г-жа Меркел бяха поставени икономическите проблеми, а защитаваните от нея тези показват доста тясно сходство с идеите на "желязната" лейди Тачър. "Вярвам в старанието, мотивацията и предприемаческия дух на хората", това е веруюто на "желязната Анджи", а начина за вдигане на икономиката на крака тя вижда в понижаване на данъците, намаляване на бюрокрацията, подкрепа за отговорното предприемачество. Като глава на администрацията г-жа Меркел обещава решителна подкрепа на държавата за бизнеса ("държавата трябва да е градинарят, а не плета на градината"). Но подкрепата, която тя има предвид, е доста различна от балканските представи за ролята на държавата:

спиране на държавното финансиране

за всевъзможни разхитителни проекти, облекчаване на трудовото законодателство, за да може бизнесът лесно да съкращава неефективните работни места, ограничаване на нормативната мания на Брюксел ("да не се вглъбява твърде много дали платната за велосипеди се строят по точно същия начин в Португалия и Северозападна Германия") и да се ангажира капацитетът на европейските институции "за предстоящите (търговски) войни" в защита на националните и общите интереси на европейците. За съжаление широката коалиция, наложена от равновесието на политическите сили, вече отхвърли една от централните идеи за либерализация на германската икономика, защитавана от "хайделбергския вундеркинд" проф. Паул Кирххоф - номиниран за финансов министър от християндемократите: 25% пропорционален ("плосък") данък върху личните доходи. Под ръководството на социалдемократа г-н Пер Щайнбрюк финансовото ведомство в Берлин едва ли ще преглътне нещо повече от сваляне на горната граница на облагането до 35%. Но каквито и трудности да срещне, правителството на г-жа Ангела Меркел вече е белязано като

кабинет на надеждата

Още преди да встъпи в длъжност, тя пречупи не едно табу. Първата жена канцлер на Германия. Източногерманка начело на обединена Германия. Първата лидерка на германска партия, която подложи на съмнение натруфените ценности на "социалното пазарно стопанство", но въпреки това спечели изборите, залагайки на простата, негримирана красота на икономическия прагматизъм. Наистина е едно начало, и то добро.