Днес, в дните около годишнината от 11 септември, международната терористична мрежа "Ал Кайда" е конкурирана от други фактори като Китай, Русия и климатичните промени.

Седемте години след ужасните събития в Ню Йорк и Вашингтон потвърдиха една стара истина - по принцип проблемите не се решават, а само минават на заден план, изтласкани от други. Например като тези от 8 август т.г., когато две могъщи държави показаха своето завръщане в историческия процес. Русия направи това с помощта на танкове в Грузия, а Китай използва акробатите, които тържествено откриха лятната олимпиада в Пекин. Но и двете страни просто искаха да покажат една и съща мисъл: "Здравей, свят, ние се завърнахме".

Не ме разбирайте погрешно. Над нас все още е надвиснала сериозна опасност от страна на терористите джихадисти, които в скоро време могат дори да разполагат с атомно, биологично или химическо оръжие. Фактите потвърждават привлекателността на тяхната идеология, основана на религията, за едно малцинство от недоволни мюсюлмани, особено тези, които живеят на Запад. Техническите средства, които могат да предизвикат истинска катастрофа, могат вече ужасно лесно да се намерят евтино. Дори е възможно в момента, в който четете тези редове, поредната малко забележима заспала терористична клетка да се е задействала недалеч от вашия дом и да планира нов атентат заради годишнината от 11 септември.



Такива планове невинаги могат да бъдат предотвратени



Пред политическото ръководство на всяка свободна страна, както и преди, стои трудно изпълнима задача - как да се защити населението от нов 11 септември и при това да не бъде унищожена свободата?

Но някои неща се оказаха грешни, като твърденията на неоконсерваторите, че единствената заплаха, която ще определя глобалната политика в нашата епоха, е борбата с ислямофашизма, която на практика е "четвъртата световна война", както я определи консерваторът Норман Подхорец. Аз една година не бях в САЩ и сега бях изненадан колко малко американци вече говорят за "войната с тероризма", дори и десните сили.

Освен от тероризма обстановката в нашия свят се предопределя от две колосални промени. И едната, и другата в значителна степен са обусловени от разпространяването на пазарния модел на икономическото развитие в световен мащаб, тоест глобализацията. Първата промяна е тъй нареченото "издигане на останалите", което показаха и събитията от 8 август.



Незападните държави вече открито оспорват икономическото господство на Запада



Те дори го побеждават в играта, която самият той изобрети и лека-полека променят правилата по време на партията. Аналитиците на "Голдман сакс" предричат, че към 2040 г. Китай, Индия, Русия, Бразилия и Мексико по обем на икономиките ще задминат днешните страни от Г-7. Тук е важна не толкова датата, колкото тенденцията. Дори и днес преразпределението на икономическата сила се излива в разпределението в политическата и военната сфера по-бързо, отколкото се очакваше.

В същото време развитието на световната икономика, която се основава на свободното преместване на товарите, капиталите, услугите и в по-малка степен на хората, увеличава проблемите между държавите. Изхвърлянето на въглероден двуокис, който ускорява промените в климата, както и масовата миграция и рискът от пандемия - всичко това изисква международни съвместни ответни мерки. Необходимостта от либерален международен ред никога не е била толкова остра. Но за разлика от 90-те години, когато американският президент Джордж Буш-старши се надяваше да изтласка студената война с "нов световен ред", перспективата за неговото формиране не изглежда много радостна. Мощта е разпръсната между много конкуриращи се помежду си държави, много от които не са либерални, както и неуловими тайни организации от типа на "Ал Кайда".

По този начин приятелите на либералния международен ред, наречен накратко ФЛИО (FLIO -friends of liberal international order), вече сме принудени да се съобразяваме с перспективата за новия световен безпорядък. Или по-точно от



възкръсналия стар безпорядък,



което явно е естественото състояние на международната общност. Едва ли трябва да повтаряме, че заради своята реакция на 11 септември администрацията на Джордж Буш-младши в продължение на тези седем години спомогна за ерозията, а не за създаването на нов международен ред. Руското нахлуване в Грузия освен всичко друго беше отговор за инвазията на САЩ в Ирак.

Във време, когато над този ред бе надвиснала опасност, свободата повече не беше на мода. Французите наричат 30-годишния период на икономически ръст на своята страна след Втората световна война trente glorieuses - "славно тридесетилетие". Бъдещите историци сигурно ще нарекат трите десетилетия от португалската "революция на карамфилите" през 1974 г. до "оранжевата революция" в Украйна през 2004 г. "trente glorieuses на разпространението на свободата" в Европа, Латинска Америка, Африка и част от Азия.

Русия и Китай са не са само велики държави, които предизвикват Запада. Те също така олицетворяват алтернативните варианти на авторитарния капитализъм или на капиталистическия авторитаризъм. Това е най-големият потенциален идеологически конкурент на либералнодемократичния капитализъм, след като комунистическият режим претърпя крах. Радикалният ислям, макар и да привлича милиони мюсюлмани, не може да излезе извън пределите на общините на правоверните, освен в случаите, когато към исляма се обръщат хора от други общности. Още по-важно е, че той не може убедително да противостои на асоциации с икономическия, техническия и културния прогрес.

Откриването на олимпиадата в Пекин, както и шанхайските небостъргачи, ни демонстрират от друга страна, че



авторитарният капитализъм има подобни претенции



На стадиона "Птичето гнездо" най-новата аудио-визуална техника бе поставена в служба на дисциплинираната фантазия за колективизъм. Това стана възможно заради невероятните финансови ресурси на Китай, които нито една демокрация не би рискувала да изразходва. Художественият ръководител на олимпийските церемонии Чжан Иму заяви с право, че подобен подвиг на масова синхронизация би могла да повтори само Северна Корея.

През последните 500 години прогресът предимно се разпространява от Запада. Историкът Теодор фон Лауе нарече този феномен "световна революция на уестърнизацията". В Европа през XX век либералната демокрация се сблъска с две влиятелни версии на прогреса, които бяха западни, но не бяха либерални - фашизма и комунизма. Те привличаха хората предимно заради факта, че бяха съвременни. "Аз видях бъдещето, и то е ефективно", заяви поредният ентусиаст от Запада, който бе посетил социалистическа Москва. В края на краищата либералната демокрация надживя и двете идеологии, за съжаление това стана за сметка на световна война, студена война и голяма помощ от страна на САЩ.

В Китай в момента се наблюдава перспективата за прогрес, който ще бъде едновременно незападен и нелиберален. Но дали авторитарният капитализъм ще бъде стабилен и траен модел? Явно това ще е поредният въпрос на нашата епоха, която все още е епоха "след 11 септември", както и "след 8 август", а в екологичен план нещата са още по-зле.

Привържениците на ФЛИО трябва както никога да залагат на концепцията "съобщество на демокрациите", която бе предложена от американски политолози от двата щаба на претендентите за президент на САЩ - Обама и Маккейн. Ние трябва да се обърнем на първо място към тези страни, които разделят нашите ценности в сферата на държавното управление. При това трябва да се сътрудничи и с държави, които засега не са либерални. Също така не трябва подобни взаимоотношения да се капсулират само на Запад, а да се развиват нови варианти с Индия, Китай или дори с мюсюлманския свят, в страни, където високо се цени личната свобода. Песимизмът на интелекта трябва да съчетава и оптимизма на волята.