Предизборната кампания вече започна, не спира да разяснява премиерът Станишев. Но колкото и да е прав в прозрението си, неговата БСП никак не може да води кампания.

Какво трябва да прави една партия по време на предизборна кампания? Ами ясно е - да запази хората, които традиционно гласуват за нея, да пощипне колкото се може повече от чуждия електорат, да фрасне едно в мутрата на конкурентите и да изглежда, че е готова да откликне на всеки проблем. БСП прави много неща, но нито едно от гореизброените.

Първоначално си мислех, че тайни гении живеят в землянка под "Позитано". Създаваше се усещането, че БСП е набелязала коварна, но желязна тактика за вота. Тя би изглеждала така: хората не гласуват, избирателната активност е ниска, решаващи стават твърдите ядра, затова дайте да ги мобилизираме на сто процента. Партийното поръчение би било ясно - втвърдяване, втвърдяване, втвърдяване....В тази ситуация естествени медийни фронтмени стават Румен Петков и Петър Димитров, а Станишев в духа на студената война вижда антибългарски опозиционен триумвират. Трябва ли точно Петков да е човекът, който преговаря за промените в кабинета, или пък просветлява медиите за успехите на БСП? Трябва - когато той оглавяваше предизборния щаб, червените бабички раздаваха любов, но след като дългът го произведе в министър, се разсея и седянката пред урните оредя. Трябва ли Станишев да гъделичка патриотщината - задължително е, старите трудови фронтове са винаги готови, щом родината е в опасност. За Димитров няма да говорим - само Юлиян Вучков е по-гледан в пенсионерския праймтайм.

Но надеждите ми се изпариха с митичната идея БСП да заведе старите хора на море.



Землянка има, но гении - не



В нея е складиран модерният социализъм.

БСП едва ли някога е имала подобно намерение за пенсионерите. Как така се сеща в началото на септември, на мига се разбира с коалиционните партньори, отсява 5000 от 2 000 000 души, и още същия месец ги праща на плаж? Работата мирише на друго - НДСВ стопира предложението, а БСП остава милосърдно нещастна. Хем жълтите са либерали, хем червените - социални. Сценката бе успешно разиграна и през зимата на 2007 г., когато БСП изплува от един дълбок сняг с пакет от "социални мерки", които никога не реализира. "Ами не се помайвайте, гласувайте за нас, за да не правим коалиции", казва всяка от партиите на привържениците си.

Но докато НДСВ добре играе ролята на бариера пред левите завои, БСП се изложи пред бабичките, и то в навечерието на 9 септември. Шумно им каза да си вземат бански, а после по терлици се изниза с извинението, че ще ги ползват догодина. Железният социалист не обича шикалкавене. Но по-важното е, че старите хора направо бяха скандализирани от начина, по който ще става определянето на щастливците - някой дори сега разбраха, че съществуват пенсионерски организации. Защо точно те, как, кога, бонбони ли да им носим - всичко това върна спомена за времето, когато социалните привилегии се заплащаха с корекомско уиски за партийния секретар. Бабичките може да милеят за зрелия социализъм, ама не и в оная му част, при която шуреят и баджанакът чертаеха бъднините на родата.





Какво се получи на практика -





БСП не само не заведе пенсионерите на море, но и ги раздели и отврати. Тъпо, защото който смяташе да гласува за партията, и без морето щеше да го направи. Сега най-много някой насила да бъде отказан. БСП губи главоломно избиратели и извън пенсионерския електорат, тъй като там идеята се прие еднозначно - пазаруване на гласове с парите от надвзетите данъци.

Никога не съм вярвал, че Станишев сутрин яхва мотор, следобед се отдава на рафтинг, а вечер забива из дискотеките. Но все си мислех, че освен по червените килими, понякога стъпва и на земята. Но какво направи този модерен и отворен лидер с фермерите? Изгони ги, защото нарушавали обществения ред. А уж е в кампания. Бойко Борисов например щеше да ги прегърне, да извика журналистите и да обещае, че млекодобивът ще се утрои, като вземе властта. Станишев не трябваше да се отдава на популизъм, а просто да поговори с хората, защото гневът им бе заради парите, които неговото правителство обеща, пък не даде. При изборите е като при рафтинга - рискът е голям, но за да финишира първа, лодката не трябва да заобикаля, а да се качи върху вълната.

Трудно е наистина да водиш кампания след толкова много завъртени обръчи, спрени пари и раздадени гори...Но това е положението и ако в БСП излязат от землянката, ще прозрат, че единственият им шанс за сносно представяне догодина е да покажат, че са по-премерени и разумни от лумпениадата, която се задава покрай ГЕРБ и "Атака". Това не става с театър, глупави обещания и безсмислено изнервяне на хората. Не е левичарско да си умерен, да не обещаваш, да не търсиш поводи да прахосваш пари, но даже и пенсионерите вече не вярват, че БСП е лява партия. Хайде на бас, че те ще бъдат щастливи не на плажа, а ако видят поне един новозабогатял хотелиер зад решетките!