|
| Христина Христова е родена на 21 януари 1954 г. в с. Попица, Врачанско. По професия е социолог. В кабинета на Симеон Сакскобургготски беше зам. социален и социален министър. В момента е зам.-председател на ПГ на НДСВ и член на комисията по социална политика. |
- На съвета на коалицията НДСВ и ДПС поставиха въпроса за това, че за някои от програмите, предложени за финансиране от излишъка, няма достатъчно аргументи, че няма ясен критерий за избор на тези хора. Управлението на една държава не на последно място трябва да държи сметка за спазване на принципите на социална справедливост. И когато те се нарушават с неумели мерки на управлението, настъпва напрежение в обществото, от което никой няма полза и не бива да се допуска.
- Това означава ли, че по принцип сте против идеята или не е моментът точно сега?
- Всяка идея за подобряване на качеството на живота на възрастните хора при тази демографска ситуация, при това застаряване на населението, по принцип трябва да се подкрепя. Но всяка идея трябва да е разумна и добре обмислена.
- Не се ли прави подобно нещо в други страни?
- Прави се, но по друг начин. Или чрез пенсионно-осигурителните, или чрез здравните фондове. Не е най-добрият начин просто да се извадят средства от излишъка и да се раздадат.
- Ще бъдат ли подкрепени останалите социални предложения на БСП - за по-високи коледни добавки за пенсионерите, за антиинфлационни 100 лв. за най-бедните?
- Средствата от излишъка трябва да се управляват така разумно и строго, както се управлява и самият бюджет. При висока инфлация трябва да се предприемат мерки, които да не са проинфлационни. От друга страна пък трябва и да се компенсира населението за високата инфлация. Много е деликатен балансът на съблюдаване на тези два принципа. Най-затруднените социални групи с минимални пенсии биха могли да получат добавка. Но ние от НДСВ настояхме една сериозна част от парите - 50% от излишъка, да отидат в Сребърния фонд. Така никой не може да бъде обвинен в някакви предизборни моменти, защото парите ще се харчат минимум след 6 -7 и повече години. Те ще трябва да се натрупват. Не е и проинфлационно, защото парите няма да влязат в потреблението и да напомпват инфлация. Също така е една далновидност, загриженост за бъдещето както за сегашните пенсионери, които след години ще могат да получат част от тези пари, така и за бъдещите. Затова когато се разбра, че от надплановия излишък не са предвидени средства за Сребърния фонд, ние предложихме да отидат от планирания, който е около 2 млрд. Нека да отидат във фискалния резерв на сметка за Сребърния фонд и да изчакат приемането на закона, който вече е в парламента. За да започнат тези пари да се управляват с по-добра доходност. Не колкото е лихвата в БНБ, не и с някакви рискови инвестиционни операции, а да се трупат и умножават. За да подпомогнат пенсионната ни система в период, когато ще стане още по-тежка ситуацията. Впрочем трябва да ни свети червената лампа, че вече пенсионният фонд е в много тежка ситуация. Затова обмисляме държавата да влезе като трети осигурител.
- По този повод имаше критики, че се променя пенсионният модел.
- В скоро време ние трябва да обмислим осъвременяване на пенсионно-осигурителната система. Ясно е, че първият стълб, поставен на принципа на солидарността, не акумулира достатъчен ресурс при новата демографска ситуация. Оттук нататък трябва да дадем повече приоритет на инвестиционните схеми. Хората да имат своите сметки и да знаят как им се движи пенсионното досие, за да могат да бъдат мотивирани откъм осигурителна активност.
- Това не е ли целта на задължителните частни фондове?
- Да, но сега вноската, която се отделя за тях - 5%, е твърде недостатъчна. Трябва да се върви към рязко увеличаване на вноските към тези фондове.
- Но това няма ли да доведе до повишаване на осигурителната тежест за родените след 1959 г.?
- Вноската за втория стълб се отделя от определената по закон осигурителна вноска за пенсия. Т.е. намалява се делът, който остава в солидарния първи стълб, и се увеличава делът за втория стълб. Опасявам се, че при сегашната ситуация, за да се запази стабилността на пенсионната система следващите 10-15 г. няма да мине без сериозното участие на държавата. България няма шансове пенсионната й система да бъде на чист осигурителен принцип - т.е. хората да потребяват пенсия на основата само на техния осигурителен принос.
- Какъв е шансът да се приеме формулата 6:10:12?
- Ние от НДСВ смятаме, че е възможна. Зависи от разчетите, защото пак се намалява общият приток на приходи в НОИ.
- Затова може ли да се увеличи делът на държавата?
- Трябва да има баланс на участието в осигуряването. Държавата и без това дава достатъчно субсидия на пенсионно-осигурителната система. Разумно и достатъчно е това, което е предвидено.
- Споменахте, че не трябва нищо да се прави предизборно. Съзирате ли в идеите на БСП за пенсионерите предизборен елемент?
- Не е удовлетворително и състоятелно няколко месеца преди избори да разпускаме бюджетната кесия. Не винаги увеличаването на финансовите разходи за социална политика е добрата политика. Възрастните хора заслужават по-системна грижа и по-малко атрактивни, екзотични предложения от устата на политиците. Говорим за почивка на море, за джиесеми, за приемни семейства. Всичко това трябва да е оформено стратегически в цялостна система. А не няколко месеца преди избори, когато може да се събуди съмнение за предизборен момент.
- Другият пакет, по който ще се харчи излишъкът, е инвестиционен. Какво ще е съотношението със социалния?
- Коалиционният съвет прие социалният пакет да съставлява повече от половината от надпредвидения излишък. Още не са дадени точните съотношения, но аз си представям, че това означава 60% или 70%. Същевременно ще се извадят пред скоба такива разходи, които са свързани с наши задължения по управлението на европейски програми, за които не са предвидени редове в стандартния бюджет 2008.
- Това са проекти по спрените пари от ЕК?
- Възможно е. Ще се направи ревизия по всички програми на ЕС, където има нужда и за съфинансиране.
- Коалиционният съвет не постигна съгласие по изборното законодателство.
- Все още стоят 3 въпросителни. Първото е какъв мажоритарен елемент да включим - дали определен брой депутати да се избират мажоритарно, дали да се въведе преференциалното гласуване с намален праг или да остане сегашната пропорционална система. Тепърва ще се водят дебатите. НДСВ е привърженик на преференциалната система, защото досега демокрацията не е измислила нищо друго, освен отговорността на партиите. При преференциалното гласуване партията поема своята отговорност, посочвайки определени личности, които гражданите могат да пренаредят. Прагът трябва да е възможно най-нисък, за да е приоритетен вотът на гражданите. Затова ние от НДСВ предлагаме той да бъде между 8 и 10%, но в рамките на регионална, а не както беше по време на евроизборите на национална листа.
- А защо да не се даде възможност на инициативни комитети да издигат мажоритарни кандидати?
- Опитът от местните избори показа, че е много порочно това с инициативните комитети и бизнес сдружения. Размива се отговорността, тези инициативни комитети не отговарят на никакви законови и нормативни изисквания например по закона за политическите партии, за юридическите лица с нестопанска цел. Когато има провал в политиката на една община, няма кой да поеме политическата отговорност.
- Предстои конгрес на НДСВ. Чуват се мнения, че на него може да се повдигне въпросът за излизане от коалицията. Може ли да се стигне до такъв изход?
- Аз съм убедена, че ще се повдигнат много въпроси, касаещи политическата дейност на партията, включително и нейното функциониране в рамките на тройната коалиция. Въпросът е много сложен. Когато пътуваме из страната, някои наши привърженици го поставят остро, смятат, че партията търпи негативи. Една коалиция се прави за пълен мандат. Трябва да преценим кое е правилното - когато имаме трудности, да си тръгнем веднага, защото ни е трудно, или да вложим общи усилия да се справим с тях. Според мен по-разумно и отговорно е второто.
- Има ли шанс НДСВ да влезе в следващия парламент?
- Мисля, че НДСВ има сили и възможности да се яви и да влезе в парламента.
- Ако това се случи, да очакваме ли нов мандат на тази коалиция?
- Трудно ми е да прогнозирам. Политическата ситуация в България е динамична. Ние имаме много естествени партньори, особено от спектъра център-дясно. Мисля, че след изборите може да се говори за сътрудничество с други политически сили.
- С ГЕРБ например?
- ГЕРБ е близка до идеологическите ценности на НДСВ партия. Все пак лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов произхожда от НДСВ, а и ГЕРБ се позиционира като десноцентристка партия.
- Водени ли са такива разговори?
- Това не стои на дневен ред в момента.
