Една оздравителна възможност за политическия ни живот често се подминава при вече хроничните дърдорения за избирателната система. При тях напоследък винаги се появява идеята за задължително гласуване, докато почти никъде не се утвърждава задължителното негласуване. Следващите тези са опит да се компенсира тази липса.

I. При трудни задачи има изпитано средство за решаването им - допускането на противното. Когато политическите условия опротивеят дотам, че все повече хора отказват да живеят в тях, задачата по промяната им се решава не с формалното приемане на мерки за задължително гласуване, но и чрез реално предприемане на задължително негласуване. Обикновено то е следствие на личен избор, но също така може да е резултат от политическа организация и самоорганизация на масите. Тъй като политическата му организация най-често е скрита форма на задължителното гласуване, по-специален интерес представляват мотивите за личен избор и възможностите за политическа самоорганизация.

II. Най-общо задължителното негласуване е меко, макар и крайно политическо средство на народа като опозиция на властта. То се използва, когато липсва действителна партийно-политическа, съсловна, стопанска, културна, медийна и т.н. опозиция. Твърдите средства влизат в употреба по-късно и най-вече тогава, когато не се обърне внимание на причините, водещи до избора на задължителното негласуване. Освен стихийно, те се легитимират и с референдуми за съдене на виновници за национална катастрофа. Тогава задължително негласувалите гласуват масово.

III. Доводите за задължителното гласуване се опитват да скрият усета за нелегитимност и страх от все по-явна обществена изолация на управляващите: две неща, които не могат да бъдат изтласкани със заклинания и отчети на демократичен избор, когато той всъщност е избор на заинтересовани, купени, подкупени и заблудени гласоподаватели. В известен смисъл да те задължат да гласуваш, е толкова репресивно, колкото и да ти отнемат правото на глас. По-естествено е да си го отнемеш сам, за да не поддържаш илюзия в други, че, първо, са легитимни, и второ, че могат да разчитат на теб. Този избор е най-лесен, когато искат да узаконят политиката си, но не приемат очевидното: всички избори, в които не участват поне 50% от имащите право на глас, са невалидни. Задължителното негласуване е начин да се стигне до тази очевидност, дори това да застрашава с "избори до дупка" или с авторитарни форми на управление.

IV. Лъжата травмира: опитът на веднъж излъгания в обекта на избора си е по-убедителен от опита на многократно облагодетелствания от един и същ избор. Когато човек бива многократно лъган в изборите си и не иска да изглежда глупак-рецидивист в собствените си очи, спира да избира. Казват, че неучастието му в избори накърнявало демокрацията; плашат, че така някой ден ще дойдел водач, лидер, фюрер и т.н. Рядко обаче допълват, че фюрери идват и след масово участие в избори. Задължителното негласуване се представя за зло, но в действителност оставя на човек достойнството след време да каже, че не е съдействал в лъжата. Питат ли го какво е направил срещу нея, може да отвърне като старите стълпници и по-новите дисиденти, преди да вземат властта - поне не съучаствах в лъжата.

V. Политическият избор зависи не само от интереса, но и от морала. Морално задължително е да не гласуваш, когато предполагаш, че политическият избор не просто носи лична изгода и удовлетворение от избора на "твоята партия", но също така причинява злини за други хора. Това е още по-задължително, когато опитът ти доказва това.

VI. Твърдението, че когато всички гласуват, се избира по-добро управление, е толкова наивно, колкото вярата, че всяка от т. нар. политически сили има достатъчно подготвени кадри, които биха управлявали еднакво добре в полза на общия интерес. Тъй като тези кадри са достатъчно познати като защитници на един и същ интерес - своя, скрит зад партийни идеологии, програми и решения, на тях не трябва да им се гласува по-голямо доверие отколкото например на напълно анонимни представители на различни интереси. Последните трябва да бъдат представени политически чрез допускане до управлението на хора, подбрани напълно случайно с жребий от квотата на негласуващите. Така ще се изключат от пряко влияние във властта семейни, приятелски, икономически, медийни, спортни и т. н. кръгове. Примерно, ако не са гласували 30% или 50% от имащите право на глас, напълно нормално е те да излъчват 30% или 50% от състава на т. нар. народно събрание, което тъкмо тогава няма да е не само "така нареченото". Разбира се, по този начин може да се формира и правителството. То със сигурност няма да е по-неадекватно от досегашните еднопартийни и коалиционни управления. Това (може би) ще допринесе за намаляване на корупцията и решително ще освежи избирателната система у нас. А защо не - и по света.