След дълго мълчание един социолог изригна бомбастично предположение - Бойко Борисов всъщност няма да става премиер догодина, а президент през 2011 г. Умозаключението, базирано на доста странни аргументи като този, че днешният столичен градоначалник бил златен медалист на гимназията, а майка му е учителка, има с какво да изненада привикналата на всякакви политически ексцентрики публика. А можеше да се подходи по-рационално и да се припомни например дръзката идея на Борисов отпреди пет години, че президентска република е добро решение за корумпирана България.

Но важният въпрос е друг - защо тъкмо сега, в навечерието на парламентарните избори, когато всички виждат в столичния градоначалник бъдещ премиер, ни го сервират като бъдещ президент? И то с гарнитура от сериозни и вероятно донякъде обосновани съмнения, че социологическите проценти силно преувеличават реалното влияние на ГЕРБ в обществото. Не претендирам, че знам отговора на този въпрос. Още повече че и самият автор не го дава. Но е повод да поразмишляваме.

Не е тайна, че за политическите олигарси от всички партии



Борисов е смущаваща и неприемлива фигура



С повратливите си изказвания и противоречиви действия им изглежда неуправляем и непредвидим. Затова отсега търсят варианти за минимизиране на неговата роля в бъдещото управление на страната. Не го долюбват даже и представителите на т.нар. десница, която вече се вижда в следизборен съюз с ГЕРБ. Неслучайно тъкмо тези среди родиха слуха, че столичният архитект Петър Диков вече загрява за бъдещ министър-председател. Намериха се и медии, които го тиражираха публично. Отделно разни слухопроизводители се опитват да вбият клин между генерала и неговия адютант Цветан Цветанов и представят втория като по-приемлив вариант за премиер. Край терена отдавна обикаля и друга резерва на Републиката - издателят и бизнесмен Иво Прокопиев, когото спрягаха за премиер на евентуално служебно правителство.

Поради несигурния характер на бъдещата управленска конфигурация всички партии почти без изключение се чувстват потенциални партньори на силовика от Банкя. И съответно го възприемат като потенциална заплаха. Така е с БСП, въпреки че на този ранен етап от предизборната кампания омразата между двете партии изглежда непреодолима. Така е и с ДПС, която не изглежда да се готви за живот в опозиция, а резките националистически изказвания на генерала откровено я плашат. Така е със СДС и ДСБ, нищо че двете партии се водят партньори на ГЕРБ.



Сините се страхуват да не бъдат изцяло храносмлени



от Борисов и да изчезнат като отделен вид. Математикът Костов пък едва ли някога ще преглътне първенстващата роля на доктора по противопожарна отбрана. Виж, декоративната и леко бутафорна роля на президент повече ги устройва. Държавният глава малко може да влияе на политическите процеси според сегашните му конституционни правомощия, макар че Георги Първанов е на път да опровергае това схващане (в неговия случай просто става дума за задкулисно кадруване и разширяване на влиянието, което надхвърля буквата на основния закон). Затова всички зорлем бутат Борисов натам чрез странични внушения, направени от професионални оформители на общественото мнение. Да смени премиерския с президентски костюм е последното им хрумване. Коварството е придружено от всякакъв род ласкателства за необикновения му ум и дълбоко организиран живот, които са в състояние да вкарат в грях и най-неизкушеното сърце. Камо ли Борисовото.

Ако все пак се доверим на тезата, че интелектът на Борисов надвишава публичните оценки, то тогава не бива да подценяваме способността на генерала за преценка на политическите вариации. С развития си инстинкт за оцеляване той би трябвало да е наясно, че



който държи формалната власт, държи и реалната



Преотстъпването на държавнически функции на доверено лице, па било то и най-преданото, може да му изиграе лоша шега. Ако ли пък се поддаде на съблазънта да осигури мнозинство на БСП и ДПС за следващ мандат срещу несигурната евентуалност един ден да го направят президент, това ще бъде неговият край.