|
| --- |
Всичко това се случва години наред. Като се започне от годините след 10 ноември 1989 г., когато опозицията се жалваше почти всеки ден, че е обект на политическо следене и подслушване от службите.
После опозицията дойде на власт
Тогава оплакванията заваляха откъм БСП. После пак социалистите дойдоха на власт и тогавашният шеф на СДС Иван Костов вдигна олелия, че е следен и подслушван. През 1997 г. Костов получи властта и се започна със социалистически плач. Стигна се и до скандала "Филчевгейт", при който тогавашният главен прокурор обърна цялата държава и правосъдието с хастара навън, защото в дома му бяха открити подслушвателни устройства. По време на управлението на НДСВ гръмнаха скандалите "Гном", "Двойник" и "Морския", като се оказа, че са били обект на разработка и на подслушване бившият шеф на контраразузнаването и бъдещ политик Атанас Атанасов, синдикален лидер и човек от Дирекция "Оперативно издирване". При слушането се оказаха засечени депутати, журналисти, министри.
Стигаме до скандала "Овчаров-Александров", в който излезе, че всеки слушал всеки, че в записите попадат депутати и министри. Такива изскочиха и от записите на разговорите на тогавашния зам.-шеф на ГДБОП, който бе арестуван. Това бе една причините за оставката на вътрешния министър Румен Петков и главния секретар на ведомството Валентин Петров.
Технологията на този перманентен скандал
е една и съща - засегнатите високопоставени политици, министри и депутати вдигаха дандания, изкарваха си го на МВР, обещаваха кардинални промени, прозрачност и спокойствие на обществото срещу нерегламентирано подслушване и следене. Като резултат - нищо.
Сегашният подобен скандал с твърденията на депутати, включително от управляващото мнозинство, че са били незаконно обект на службите, е пореден епизод от този абсурден ченгеджийско-политически трилър.
Какво имаме налице? Председателят на вътрешната комисия и депутат от НДСВ Минчо Спасов и един от неговите заместници и народен представител от БСП Татяна Дончева твърдят, че са поискали и са получили справка от МВР. Според нея те се оказали обект на интерес от Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), която поискала чрез МВР разпечатки на телефонните им разговори, т.е. номерата, с които те са водили разговори, а не съдържанието на разговорите им. Масло в огъня наля и зам.-председателят на вътрешната комисия Борислав Българинов, който каза, че има съмнения за подслушване на депутати.
И настана страшна патардия - "Скандал", "ДАНС следи депутати", "Недопустимо", "Опасни връзки", "Незаконно"...
Вчера спешно бе свикано извънредно заседание на вътрешната комисия
в парламента, има искания за анкетни комисии, които да проверели дали депутати, големи бизнесмени, дипломати и известни журналисти не са били подслушвани, внасят се спешни законопроекти, с които ще се създаде постоянна структура в Народното събрание, която да следи дейността на ДАНС и използването на СРС, настоява се и за намеса на прокуратурата. Вчера сутринта шеф на дирекция в ДАНС осъмна уволнен, иска се оставката и на главния му шеф.
Няма лошо, че депутатите са се натъкнали на въпросната практика. В тяхната власт е и да запалят скандал, да поискат проверка за себе си и да получат резултат. Останалите граждани нямат тази възможност. Нито чрез МВР, нито чрез парламента, нито чрез съда. Т.е. тях да си ги подслушват и следят незаконно, важното е депутатите да не закачат?
В случката от тази седмица има няколко подвъпроса, които нямат отговор, но трябва да бъдат ясно формулирани. Как се получи така, че МВР сложи на шейната ДАНС, като даде на въпросните депутати справка, че са били неин обект? Или как трябва да се тълкува обстоятелството, че вътрешният министър Миков се оплака от Брюксел, че писал писмо на главния прокурор Борис Велчев заради използването на СРС и вторият вече няколко месеца не му отговарял? До момента няма нито един публично известно факт, че нещо хвърля сянка върху отличните им отношения, които датират още от Катедрата по наказателно право на ЮФ на университета.
Историята с въпросните разпечатки на няколко депутатски телефона напълно засенчи един много по-значим и смущаващ факт - резултатите от прокурорската проверка за използваните СРС в последната година и половина.
От нея стана ясно, че в службите се въргалят някакви несертифицирани и нелицензирани дискове за многократни записи и използване. Или по-простичко казано, всеки може да си презаписва секретна информация и да я разнася където си иска. Констатирано беше, че всички служби мързеливо само подслушват и изобщо не ползват другите способи на СРС. Разбра се, че по някакви неясни критерии през този период над 1000 пъти вътрешният министър е позволявал СРС, обосновавайки разрешенията с неотложна нужда. Т.е. това не е минавало през съд. И в крайна сметка отново се стигна да скандалното заключение, че ефективността от използването на СРС е смазващо ниска. Едва 12% от събраните по този начин данни са стигнали до съда като доказателство.
Но този доклад бе засенчен от възмущението,
че е възможно депутати да са били обект на службите, че точно ДАНС била направила белята. Но нима това не е нормално? Та по цял свят депутатите, политиците, висшите чиновници са най-вече обект на службите. За да не крадат, да не издават държавни тайни, да не ходатайстват...
Отгоре на всичко нали точно народните представители направиха ДАНС!? И я създадоха, за да противодейства на корупцията и престъпността по високите етажи. За да може политическият елит да служи на обществото, а не на икономически интереси.
Безспорно е, че ровенето в личния живот е гадно - заради самото ровене и заради опасността съответният човек да бъде изнудван. Това оправдава протеста на депутатите. Но той би добил по-голяма обществена легитимност, ако се бяха загрижили заради цялостната нерадостна картинка с използването на СРС.
Защото те притежават сериозна власт, за да поправят нещата. Чрез законови промени, които да дадат сигурност на всички останали, че и те могат да проверят и да поискат справка дали са били обект на службите и на незаконни СРС. Промени, чрез които да се затворят всички вратички към политическо следене или подслушване. Да напишат разпоредби, които да направят така, че използването на СРС и контролът върху тях да не са в ръцете на едно и също лице. Да променят закона, така че записите от СРС да могат да се използват срещу двамата разговарящи, когато има данни за престъпление, а не само срещу обекта, за който е дадено разрешението. За списъка с необходимите промени няма да стигне един цял вестник. А и няма защо да се навлиза в детайли. Сигурни сме, че самите депутати добре ги знаят.
И точно сега е времето да ги направят. В противен случай ще докажат, че се вълнуват единствено от своите малки мръсни тайни.
