Ирак в наши дни все по-рядко се появява в информационните хроники, за разлика отпреди две години. Причина за това е намаляващото насилие там, за сметка на надигането на талибаните в Афганистан, единодушни са експертите. Американците се поучиха от 3 годишния кървав урок и м.г. заложиха на друга стратегия - изпращането на допълнителен контингент от 30 000 души и активизиране на сътрудничеството с иракчаните, особено сунитите. На 16 септември един от стратезите на този план - генерал Дейвид Петреъс, предаде щафетата на своята дясна ръка ген. Реймънд (Рей) Одиерно, който навремето действаше с твърда ръка срещу непокорните иракчани. Одиерно обаче също разбра, че не това е начинът и заложи на диалога, който естествено е подплатен с милиони долари, за да е успешен. Всъщност много наблюдатели смятат него за архитекта на успеха на САЩ в Ирак в последно време. Той е и човекът, под чието ръководство бе заловен бившият диктатор Саддам Хюсеин през 2003 г.

При предаването на пълномощията в Багдад лично присъстваше шефът на Пентагона Робърт Гейтс. Той отбеляза, че



новата стратегия работи



и въпреки че допълнителни американски бойни бригади няма да се изтеглят тази година от Ирак, той очаква бойната роля на американските сили да продължи да намалява. В бъдеще войските на САЩ все повече ще играят поддържаща роля, докато иракските сили ще поемат все по-голяма отговорност за бойните действия срещу бунтовниците. В момента иракските сили контролират 11 от 18-те провинции в страната. Очаква се американското командване да предаде контрола на още две провинции до края на годината.

Ген. Дейвид Петреъс може да твърди, че е изпълнил задачите си. За него със сигурност може да се твърди, че е успял да измъкне Ирак от ръба на гражданската война. Въпреки че би имал правото да казва това, той остава скромен в самооценката си. "Войната в Ирак още не е спечелена, ако въобще може да става дума за победа", казва генералът. Той допълва, че през последните две години Ирак продължава да е кризисен регион, в който сътресенията не могат да бъдат изключени. Това потвърждават почти всекидневните съобщения за атентати в Ирак. В деня на предаването на знамето от Петреъс към Одиерно загинаха 12 души от атентати. Но



това е в пъти по-малко,



отколко преди две години.

Факт е, че откакто през февруари 2007 г. ген. Дейвид Петреъс пое командването на американските сили в Ирак насилието в страната намаля с цели 80%. Животът в Багдад определено е по-добър в сравнение с този преди 18 месеца, когато всяка сутрин по улиците бяха откривани между 60 и 100 трупа - жертви на сунитско-шиитското сектантско клане. Други наблюдатели посочват, че основната причина това да спре беше фактът, че битката за Багдад, която се водеше през 2006 и 2007 г., беше спечелена от шиитите, които сега контролират три четвърти от столицата. Наистина би било преувеличено да се твърди, че успехът се дължи единствено на генерал Петреъс. Все пак увеличаването на американския контингент с 30 000 войници бе решено още преди началото на мандата му. Той обаче успя да използва това по възможно най-добрия начин. Това се дължи не само на военния му опит, но и на факта, че е експерт по международно право. Като такъв той се оказа идеално допълнение на американския посланик в Багдад Райън Крокър, който не само говори арабски и персийски език, но и познава отлично манталитета на местното население.

Наследникът ген.Реймънд (Рей) Одиерно, който впечатлява с внушителния си ръст 1.93 метра, е роден в град Рокауей в щата Ню Джърси. Завършва престижната военна академия "Уест пойнт". По време на войната в Персийския залив през 1991 г. е офицер от артилерийски батальон в Саудитска Арабия. Помощник-командир е на отряд за бърза намеса в Албания по време на бомбардировките в Косово през 1999 г. През декември 2006 г. генерал Одиерно внася в Пентагона предложение за повишаване на числеността на американските сили в Ирак. Новата стратегия се прилага под контрола на генерал Петреъс от началото на следващата година, но именно



Одиерно се смята за архитекта,



защото успява да я прокара във Вашингтон, който до този момент гледа на нея с резерви.

През 2003 г. Одиерно е доста критикуван заради отношението си към цивилните иракчани. Той нарежда масови арести, блокади на цели села и с това веднага спечелва ненавистта на сунитите срещу американските сили в Ирак и подклажда сунитския бунт. Самият Одиерно признава за този период от пребиваването си в Ирак, че не е бил перфектен и че е допускал грешки. С течение на времето той разбира, че когато човек е всеки ден в Ирак, той вижда нещата много по-добре. После Одиерно започва да контролира в най-малките подробности кампанията срещу бунтовниците в Ирак, която е подета именно с помощта на изпратените там военни подкрепления в началото на 2007 г. Чрез тази кампания генералът успява да прогони бойците на "Ал Кайда" от предградията на иракската столица и да контролира шиитските екстремисти. Генералът напуска Ирак 15 месеца по-късно, когато насилието там вече е значително намаляло. Самият Одиерно признава, че това е станало едва когато американските военни в Ирак са променили тактиката, методите и начина на действие. Сега генералът има тежката задача да завърши войната в Ирак, когато във Вашингтон ще дойде нова администрация. Той винаги е бил против намаляването на войските в Ирак. В началото на следващата година обаче ще трябва



да работи с 8000 войници по-малко в Ирак



Такова предложение за съкращаване на американските сили направи неотдавна американският президент Джордж Буш. Одиерно може обаче да разчита на подкрепата на генерал Петреъс, който ще оглави Централното командване, което отговаря за всички военни операции в Близкия Изток и Централна Азия.

Голяма заплаха за успеха на американците е продължаващото противостоене между сунити и шиити в Ирак. Последните на практика управляват страната с одобрението на САЩ. Сунитските милиции, които са използвани от Вашингтон в борбата срещу "Ал Кайда" в Ирак, заплашват отново да се разбунтуват защото бъдещето им не е ясно. "Съветите за пробуждане" разполагат с 90 000 бойци, повечето бивши бунтовници, на които Вашингтон плати милиони долари за подкрепата им. Бойците обвиняват сега американските сили, че ги използват, за да разчистят екстремистите от опасните райони, след което ги зарязват. Когато редът там е възстановен, силите на САЩ охладняват към сунитските милиции, подчертава едни от лидерите - Ахах ал Зубади. Заетостта е друг сериозен проблем на милициите. Те твърдят, че правителство на премиера Нури ал Малики е намерило работа само за шепа бивши бойци, а другите ще бъдат разоръжени.

Ген. Петреъс даде на иракчаните много, но не и отговора на един конкретен въпрос - кога американските войски ще напуснат Ирак. Това е задача за новия американски президент, чието име ще стане известно след изборите на 4 ноември.