Преди месеци опитомените разбирачи от икономика твърдяха, че финансовата криза била ограничена в сегмента "съб-праймс" (заеми с по-ниско качество) и ще е "V-образна" (в превод на човешки: бързо ще мине и замине). Булевардни издания, списвани и спонсорирани от Международния валутен фонд обявиха заболяването за "финансов грип" и уверяваха, че "улицата" (Wall Street) ще кихне дваж-триж, па ще й мине, без да зарази други страни, чиито пазари били с по-ниска степен на "инструментализация". Тогава в тази рубрика предупредихме, че сериозният проблем ще дойде, когато след заемите "съб-прайм" кризата порази и "прайм" книжата. Т.е., като лъсне незабулената анатомия на риска в книжа, лъжовно назовани "безрискови". Подучих журналист да пита една прелитаща "Булгериа" висшепостна международна махмудия кога ще почнат да фалират емитенти с рейтинг ААА. Персоната отсече: "Това никога не може да се случи". Е, сега
става онова, дето не можеше да стане
В САЩ национализираха двете корпорации, символ за връх на ипотечна сигурност, "Фени Мей" и "Фреди Мак", одържавиха най-големия застраховател. Но досега владетелите на света не щат да проумеят (камо ли да признаят), че стоят пред нещо далеч надхвърлящо финансова криза. Разпадат се опорите на надгражданото върху банковата система през последните две десетилетия. (И все пак грубите, вековни основи не са засегнати; това ще видим после.) Диагнозата е изначално погрешно поставена и заблудата се задълбочава. След като години не чуваха Насим Талеб, сега "водещите", (удобните, придворни) икономисти в хор говорят за "черния лебед". (Образът иде от една теория на Талеб, че днешните методи за финансови сметки пропускат "свръхочаквания" риск и пренебрегват куп зависимости.) Но сега проблемът не е в черния лебед; сив слон тъпче градината. Не става и с
пренасяне на проблема,
не работят старите техники за туширане на дребни кризи. МВФ, институция, в която от 1995 г. не са научили нищо ново, пак пробута познат номер - затюхка се гръмогласно как щели да пострадат от кризата 20-ина икономики, които имали голям дефицит по текущата сметка, сред тях и България. Този фокус-бокус помага при ускорено изтичане на капитали от финансовите центрове към развиващата се периферия - от лакомия, естествено. МВФ облазва пресата с пъшкане и тюхкане за големите рискове и мрачните прогнози за бъдещето на развиващите се пазари, инвеститорите се подплашват и се връщат в "сигурните пристанища" на големите, "безрискови" пазари. Но сега пропадат точно сигурните пристанища, никой там не го е грижа какво става ни в София, нито в Атина, та дори в Москва. С поредната си кампания МВФ става за смях, но пък показва колко малко от дълбочината на проблема се вижда. Иначе вместо да се карат за 760 млрд. долара, в Щатите щяха да мислят за
поне 2 трилиона спасителен пакет
Не става дума да се покрие загуба в такъв размер, а да се даде безусловна и максимално благонадеждна гаранция на най-мощната и стабилна държава на света за всички онези ценни книжа, които до момента се считаха безрискови и бяха котва в океана от рискове. Ако котвата не държи, корабът е обречен в бурята. Пакет гаранции с достатъчен обем би стабилизирал наистина световните финансови пазари и вероятно ще позволи на щатския бюджет да се измъкне без загуба след няколко години. Но стабилизацията не е лечение.
Лек тепърва ще се търси
след като се осъзнаят причините за кризата. Те не са очевидни. Банките куцат и изглежда ги болят краката. Но болестта им е в главата. Спъват се не защото са куци, а понеже са кьорави! Зрението ги подвежда. Недъгава се оказа идеята, с която срещнахме 21 век - че банката няма нужда от скъпи клонове, че може да съкрати бюджета, като скъса връзката с клиента и вместо да се пъне сама да следи и оценява риска на дейността му, тя може да "внася" тези преценки, като "изнася" (outsourcing) оценъчната дейност. Чудно бе да заменим сбръчканото, бавно старче - кредитен инспектор и низов банкер със свръхпродуктивно юпи - със заплата на пет старчета, но произвеждащо петстотин пъти повече продукт. Банката нямало защо да проверява клиента, щом ежегодно го дере одитор. Нямало нужда да преценява риска, стигало да му види рейтинга и колко му е скорингът. Ей
тази система, Базел II, се провали.
Провали се методът copy-paste, cut and replace. Старчето банкер уж било тъпо, но да сгреши, да сгреши - с 10% максимум. Супертоп одиторите пробляха 87% нетна загуба на "Беър Стърнс" и "Леман", над 75% при "Енрон". Рейтингарите не свариха да свалят надутия рейтинг на любимите си "брендове" преди онези да фалират. Така не може да продължи. Банките или ще се върнат към каноните, или са загубени. Изненадващо тук се оказахме с предимство - ако си изостанал по пътя към пропастта, няма нужда да се връщаш назад. Неназован от Ганета Сагова шеф в БНБ, по брилянтен начин обясни защо България не може да бъде засегната от кризата. Рече: по света вилнее компютърен вирус, но ние, дето тракаме на пишеща машина, сме имунизирани от него.
|
|
|
29 Септември 2008
Виж сега как работи тука системата. Ти искаш да си купиш имот в кв.Младост 3. Отива там оценителя, и на база дадени параметри на имота, и най вече, на цена средно аритметично от тези в кв.Младост, ти казва колко ще ти струва. Дотук добре, обаче в момента в който некой си продаде имота вместо за 60хил., за 20хил евро, това АВТОМАТИЧНО сваля цените на ВСИЧКИ имоти в квартала. Като резултат, това повлича сума ти инфантилни инструменти, закачени за цените на тези имоти.... По нататъка сама можеш да направиш сметката как падането на цената 3 пъти (примерно), води до падането на себестойността на банката 3-пъти. Само дето разликата от 40хил. може да стигне и до 40хил*250.
:
