Човекът, който пръв спря европари на България, рискува да падне първа жертва на предлаганата в Европарламента финансова санкция срещу отговарящите в Брюксел за нашата страна. Шефът на генерална дирекция "Регионална политика" в Еврокомисията (ЕК) Дирк Анер е взет на мушка от своята германска сънародничка Ингеборг Гресле (ХДС). Тя настоява да се замразят 10% от бюджета за персонал в неговата дирекция през 2009 г., възлизащ на 54.16 млн. евро. Парите от фризера ще му се дават, ако доказва в тримесечни отчети, че упражнява строг финансов контрол над България.



Черна несправедливост!



Какъв по-строг контрол, след като Дирк Анер не само пръв наложи финансови санкции над България, но и постави под запор най-голямата досега сума - 1.3 млрд. евро. Те са предназначени за пътища. На 24 януари шефът на регионалната дирекция съобщи, че спира парите по предприсъединителната програма ИСПА заради корупция и конфликт на интереси в пътния фонд. България загуби в този ден 150 млн. евро, за които й остана само теоретична надежда, че могат да бъдат разблокирани до края на ноември, ако създаде контролен механизъм, който изключва злоупотребите както с европейски, така и с български пари. Тъй като правителството се престори, че бълха го е ухапала в сравнение с колосалния бюджетен излишък от 4-5 млрд. лв., Дирк Анер му напомни с ново писмо от 22 юли, че санкцията важи и за Кохезионния фонд, който е продължение на ИСПА. С други думи, който краде от предприсъединителния фонд, ще загуби и следприсъединителния. В него има близо 800 млн. евро за Министерството на транспорта и над 340 млн. евро за Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Проблемът на Дирк Анер е, че е



строг, но неефикасен



Целта на неговата санкция не е да спре строителството на магистрали в България, които са свързващи звена на европейските транспортни коридори с Гърция, Турция и Близкия изток. Стремежът му е да накара българските управници да не крадат или поне да се съобразяват с някакво европейско приличие, което има праг на търпимост към кражбите. За сравнение Ингеборг Гресле заяви миналата седмица пред радио "Дойче веле", че в България волно или неволно се допускат нарушения със 72% от европарите, докато средното равнище на финансови нередности в другите страни от ЕС е 14%. Разликата е прекалено голяма, за да бъде отнесена в графата административна неопитност при боравенето с еврофондове. Отдалеч личи, че става дума за злоупотреби.

Спирането на парите означава спиране и на злоупотребите с тях, но Дирк Анер иска нещо повече. Той настоява



да бъдат разкрити виновниците,



както и оплетените в конфликт на интереси високопоставени лица. Освен това неговият пример бе последван от шефове на други дирекции в ЕК, които поискаха да бъде съставен черен списък на фирмите, незаслужаващи европейско доверие. По този начин важна прослойка на българския икономически елит, а заедно с него и на родната политическа върхушка бе поставена под заплахата Брюксел да й бръкне в джоба и дори да я отправи на среща с правосъдието. 20-годишният опит на прехода обаче ни учи, че точно тя не подлежи на съдебно преследване, защото формира сектора на недосегаемите. Когато трябва да се избира между модерни шосета и любимци на властта, шансът не е на страната на шосетата. България си остава транспортна дупка, до чиито граници отвън стигат чужди магистрали, но не и свои отвътре. От това губи и Европа, но България поне си запазва неприкосновения елит, който е главният продукт на първоначалното и продължаващото натрупване на капитали през демокрацията.

Инициативата на Ингеборг Гресле е



отчаян ход



и затова трудно би минала на заседанието на Комисията по бюджетен контрол на Европарламента на 6 октомври, а след това и на пленарното заседание на 20-23 октомври. Нейното съдържание може да се сведе до следното: щом не можеш да бръкнеш в джоба на корумпираните, ще бръкнем в твоя, за да се постараеш още повече. Очертава се тежък сблъсък, при който на Дирк Анер се отрязва всякакъв път за отстъпление. Тактиката на България за договаряне "по човешки", както стана миналата година с бившия комисар по правосъдието Франко Фратини, отдавна е изключена. Сега изстива и прилаганата напоследък тактика на протакане, защото Дирк Анер би губил пари на всеки три месеца.

За да се измъкне от трудната ситуация, той има



само един път - да вдига шум,



за да привлече за натиск над България Европарламента и страните-членки на ЕС. Вижда се, че силите на Еврокомисията са недостатъчни. Иначе въпросът нямаше да стигне до парламентарно обсъждане в Брюксел. Страните членки също изразиха готовност да се намесят. В заключенията си на 15 септември Съветът на министрите (на външните работи) прикани България "да постигне без отлагане съществени и убедителни резултати" в областите, посочени от Комисията, т.е. в борбата с организираната престъпност и корупцията на високо равнище. За целта държавите решиха контролният механизъм за сътрудничество и проверка "да продължи да действа, докато постигне резултатите", заради които е създаден. Това означава, че пълноправното членство на България в ЕС няма да настъпи с изтичането на 3-годишния срок на механизма, както бе замислено първоначално, а ще бъде отложено неограничено. Като член под условие България може да стане обект и на допълнителни мерки. Предпазната клауза е първата, защото фигурира в присъединителния договор. Но нищо не пречи да бъдат измислени и други.