Съдът в Страсбург реши миналия четвъртък, че България е нарушила правото на тъжителката на справедлив съд в разумно време. Нейната сага е показателна за безотговорното поведение на българския съд. Година и половина след инцидента, при който Атанасова получила счупване на таза и последвала артроза, държавата започнала разследване срещу шофьора. Още година по-късно, на 29 юни 1994 г., стартирало и наказателното дело, към което пострадалата се конституирала като граждански ищец. Тя настоявала за 200 000 лв. обезщетение за телесните повреди и още 27 422 лв. за материални щети. Само за ден делото в районния съд на Монтана приключило с признаване на вината на шофьора, който бил задължен да плати на потърпевшата 100 000 лв. Той обаче обжалвал пред окръжния съд в Монтана, който отменил присъдата поради процедурни нарушения и върнал делото на прокуратурата за доразследване.
Последвало дълго съдебно бездействие. През 1999 г. Атанасова се оплакала пред Висшия съдебен съвет, който й отговорил, че голямото забавяне се дължало на смъртта на следователя и на голямата претовареност на следствието поради оставката на много следователи.
След деноминацията на лева тъжителката актуализира гражданския си иск към наказателното делото за обезщетение с 8000 нови лева. На 11 май 2000 г. съдът се събрал само колкото да върне за втори път делото на прокуратурата пак поради процедурни нередности. Две седмици по-късно прокурор от Монтана се сетил, че по закон това дело е с изтекла давност и на 13 юли 2000 г. то било прекратено окончателно. Тъй като шофьорът не получил ефективна присъда, вината му се смятала за недоказана и съответно гражданският иск останал без удовлетворение, което било потвърдено от съда две години по-късно (на 13 юни 2002 г.). За утеха на жертвата той я посъветвал да заведе отделно гражданско дело, като започне да събира наново доказателства за инцидента, станал преди 10 години.
Въпреки че формално не била изчерпала напълно възможностите на националната съдебна система, Атанасова се отказала от нейните по-нататъшни "услуги" и се обърнала направо към съда в Страсбург. Двама от съдиите в седемчленния състав, който гледал нейното дело, не признали вината на държавата точно поради формалните съображения. Въпреки възраженията на Ренате Йегер от Германия и Марк Вилигер от Лихтенщайн останалите петима съдии, сред които и българката Здравка Калайджиева, отсъдили, че България фактически е лишила тъжителката от достъп до справедлив съд. Бавенето на делото и съответно изтичането на давност е било изцяло по вина на съдебните власти.
