|
| Виктор Шемтов, 93-годишният доайен на българските евреи в Израел, министър на здравеопазването в правителствата на Голда Меир и Ицхак Рабин, депутат в Кнесета в продължение на 26 години. |
Окончателно се убеждавам в това, докато разговарям с няколко палестинци в Рамала. Културни хора. Не приличат на фанатици. Нямат нищо общо нито с "Хизбула", нито с "Хамас". И въпреки това...
"Не трябва да има израелска държава тук -
казва ми Аднан - да си намерят друго място, защо точно в нашите земи дойдоха?" Направо се ококорвам, защото доколкото знам, евреи живеят по тези земи от няколко хилядолетия. Споменавам царете Соломон и Давид, Първия храм, вавилонския плен и връщането оттам, Макавеите, Втория храм, въстанията срещу римляните, равин Акива и Бар Кохба. Тези исторически припомняния изобщо не впечатляват новите ми познати, защото според тях онези евреи нямали нищо общо с днешните. Съвсем други били. Съгласен съм, че между древните египтяни и днешните има огромна разлика. Както и между древните елини и сегашните гърци. Само че, ако има народ, който максимално да е запазил традициите и изобщо цялата си менталност, това е именно еврейският. Тъй или иначе решавам, че няма смисъл да спорим за историята, по-добре да гледаме сегашната реалност. Не са ли съгласни моите събеседници, че израелската държава е реалност, която няма как да бъде заличена? "Временно трябва да има израелска държава - убеден е Аднан - сега има, защото не сме силни. Като станем силни, ще ги изгоним." "Да бе - разгорещявам се и аз, - така говореха арабските лидери и през 48-а, и през 67-а, и през 73 -а. А какво стана на бойното поле? Направо ви размазаха. За смях пред света ви направиха. В единия от случаите дори им трябваха само шест дни". Знам, че не е много любезно да припомням тези болезнени за самочувствието на всеки арабин факти. Обаче се налага. Когато някой непрекъснато забравя реалността, трябва да му я напомняш. Иначе съвсем ще потъне в царството на фантазиите. Не че моите събеседници не пребивават постоянно в него. "Няма реалности - казва Аднан, - има сила.
Който е силен, съществува
Ние сега не сме силни, но всичко се променя".
За жалост, не всичко се променя. Например, независимо от преговорите и резолюциите на ООН израелските власти упорито продължават да изграждат селища в Източен Йерусалим и Западния бряг. Което означава, че окупацията продължава. Сблъсъците между еврейските заселници и палестинците са ежедневие. "Тази окупация е много по-опасна за Израел от създаването на палестинска държава - казва ми Амос Оз, световноизвестният израелски писател и деен участник в мирното движение. - Тя напълно корумпира израелското общество. Младите войници, които служат там като окупатори, започват да възприемат света като място, където най-важното нещо е проявата на груба сила. Цялото ни общество днес се занимава с тази окупация. Крайно време е да я прекратим и да се заемем с нашите собствени проблеми." Това, разбира се, е гласът на разума, който обаче много израелци не искат да слушат. В прекрасната си книга "Евреи, бог, история" Макс Даймънт пише: "В цялата еврейска история диалогът между евреина и Бога никога не прекъсва". Само че отделни реплики от този диалог и най-вече тяхното днешно тълкуване не водят до мир. Евреите в незаконните селища, например, оправдават заселването си с една реплика на Бог - "И в този ден Господ направи завет с Аврам като каза: На твоето потомство дадох тази земя,от египетската река до голямата река, реката Ефрат" (Битие 15:18). Съответно, всеки евреин, който се осмели да каже, че трябва да има изтегляне от Западния бряг и Източен Йерусалим е заклеймяван като предател, не само в политически, но и в религиозен аспект.
Амос Оз е претръпнал към тези обвинения. Чува ги от десетилетия. Той не се страхува да каже, че рано или късно Източен Йерусалим трябва да се превърне в столица на независимата палестинска държава. "Ами че Йерусалим и в момента е разделен" - уточнява Виктор Шемтов, 93-годишният доайен на българските евреи в Израел, министър на здравеопазването в правителствата на Голда Меир и Ицхак Рабин, депутат в Кнесета в продължение на 26 години. С кореспондентката на БНР Хени Берлер го интервюираме в йерусалимския му дом. "Аз не съм ходил вече десет години в Източен Йерусалим. Това не е единен град. Ние
направихме голяма грешка през 1967 г.
Тогава, опиянени от победата в шестдневната война, присъединихме към територията на Йерусалим разни квартали, пълни с араби, и така създадохме един голям град. Но тези квартали не са наши, те са арабски, трябва да се освободим от тях. Нашите шовинисти искат да владеят земи, които само ни създават главоболия." По въпроса за бъдещето Виктор Шемтов е категоричен: "Столицата на Израел ще бъде израелски Йерусалим, столицата на Палестина ще бъде арабски Йерусалим. Това няма да бъде разделен град. Напротив. Гражданите от двете страни ще имат пълна свобода да поддържат връзки, да имат общ културен живот. И тогава ще бъде много по-добре, отколкото сега, когато градът само на хартия е единен."
Виктор Шемтов е убеден, че тази мечта може да се превърне в реалност. На мен обаче ми е трудно да повярвам, че нещо хубаво би се случило в обозримо бъдеще. Първо, израелските политически лидери не изглеждат склонни на компромиси, не виждам кой от тях би последвал съветите на Амос Оз или на Виктор Шемтов. И второ, палестинците са разделени. В Газа управляват радикалите от "Хамас", на Западния бряг - умерените от "Фатах". Всъщност, да се каже, че от Фатах нещо зависи, е твърде смело. Ако спре чуждестранната финансова помощ за Палестинската автономия, тя буквално ще изчезне, твърдят палестинските ми познати. В хазната почти не влизат пари от данъци, а заплатите на държавните служители са зависими от финансовите траншове, пристигащи от Европейския съюз, Съединените щати, Саудитска Арабия. "Да бъдем реалисти - признава и Амин, - палестинската власт на практика не съществува. Ако европейците спрат парите, от тази власт няма да остане нищо." Толкова са объркани нещата, че дано не стане нещо много лошо до края на годината, около тази надежда се обединяват беседващите с мен палестинци. "Какво толкова лошо - питам аз, трета интифада? Има ли вероятност да се случи нещо подобно?" "То и за втората интифада нямаше вероятност да се случи, ама стана", казва Аднан.
Когато запитах Амос Оз кога ще завърши израелско-палестинският конфликт, той ми отговори, че това може да стане само при положение, че и двете страни се почувстват наистина уморени от постоянните битки. За съжаление, май все още не са се уморили достатъчно.
|
| В Рамала умора няма. Значи мирът е далеч... |
|
| Израелската стена край Ерусалим. |
|
| Светите места - Стената на плача, Ал Акса... |
ако трябва да сме политически коректни... И нека да не забравяме че цар Давид (всъщност става впоследствие ЦАР, сиреч, самопровъзглася за такъв!!!) ишраелтянин по народност, завзема Юдея, сиреч юдейците, след което с МЕЧ в ръка ги обединява в една държава Ишраел....хммм, я пак? Всъщност май евреите първо не са ишраелци, второ са завзети, трето, възтановяват държавата Ишраел по НЕЗАКОНЕН начин.......тук вече се обърках кой крив, кой прав, кой на... Но това което даже бившият премиер на Ишраел призна, е че Ишраел ТРЯБВА да се оттегли от незаконно взетите голиански възвишения, и от Йерусалим разбира се. Или казано с три думи, пак на правят на зайци, само дето в днешно време това става доооооста по трудно 
особено при наличието на интернет.
Колкото за демографския ръст на палестинците - не берете грижа. Този на ортодоксалните евреи е средно 3 пъти по-голям - между 8 и 12 деца в семейство!!!
Да си съществуват, защо не! Обаче - има куп въпроси, на които не се отговаря и даже се наказва за задаването им. Въпроси от ционистките организации някога и сега, през истинското съдържание на Талмуда и истината за концлагерите, до агресията на Израел срещу съседните народи. Защото просто не е вярно, че палестинците първи зпочват война - Дер Ясин /9 април 1948 година/.