Като си облякъл червената тога, трябва освен да знаеш законите, да имаш и воля, за да ги прилагаш еднакво спрямо всички. Независимо дали иде реч за ромката джебчийка или за вътрешен министър, издал държавна тайна. Всъщност във втория случая - още повече.

Затова разследването за осветляването на Алексей Петров като агент на ДАНС е много показателно. Не че това е най-важният казус в държавата, но то може да се приеме като мерило за куража в държавното обвинение. По делото, наблюдавано от зам. градския прокурор на София Роман Василев, главният Борис Велчев поиска депутатския имунитет на бившия вътрешен министър Румен Петков. На пръв поглед това разследване би трябвало да е елементарно. Разпити на няколко свидетели и изслушването на няколко записа от пресконференции, за да стане ясно кой всъщност изпусна, че бившата барета работи в ДАНС. По казуса работи достатъчно опитен екип. Но не би. Разследването се мота 6 месеца, а срокът му е удължен до края на годината. Най-скандалното е, че едва преди десетина дни разследващите започнаха да издирват записа от пресконференция на Румен Петков, който би трябвало да е едно от първите събрани доказателства. Тактиката по това разследване е е обяснима единствено за водещите го. Едва наскоро бе разпитан и самият ексминистър.

Роман Василев, който по принцип не се крие от камерите и микрофоните, по това дело бе доста лаконичен. Докато накрая не изненада всички, като отсече, че не бил наблюдаващ. Оказа се, че е провел всички следствени действия, но не е написал постановлението за привличане на Петков като обвинеям. Това оставил на шефа си Николай Кокинов. Странно решение. Тайна остава какво не му стигна на Василев сам да сложи подписа си под това постановление. Всъщност не е задължително това разследване (както и което и да е друго) да приключи с пращане на някого на съд. То може да бъде и прекратено.

Колкото до историята с Алексей Петров - тя е вече до болка позната. Името му изскочи в края на март покрай срещата на Петков с оперативно интересните братя Галеви. По време на изслушването си от парламентарната вътрешна комисия бившият шеф на ГДБОП Ваньо Танов обясни, че на срещата е присъствал и Алексей Петров, но без да уточнява в какво качество. По-късно пред агенция "Фокус" Румен Петков заяви, че е "разкрита самоличността на един офицер на прикритие", "служител в ДАНС".



А Роман Василев не е като да няма опит с шумните дела



и появата в новините. Като зам. градски обвинител той отговаря за много от тежките икономически дела и съвместните акции с ДАНС. Бе посочен и като координатор на акцията на куп институции срещу оперативно интересните братя Галеви, които успяха да се изплъзнат изпод носа на разследващите.

Шумът по подобни дела обаче заглъхва още на фаза "разследване" и прокуратурата не може да се похвали с големи победи в съдебната зала в процесите с обществен интерес. "Прокуратурата не е пиар агенция", каза преди време в интервю пред "Сега" Василев. Но често ходовете на държавното обвинение приличат точно като част от пиар стратегия. Наблюдателните открай време лесно правят връзки между събитията и знаят, че случайности няма. Не и в тази игра. И са обърнали внимание колко усърдия се хвърлят, когато наближи някой евродоклад, и каква летаргия настава след това.

Разбира се, Василев едва ли може да бъде държан лично отговорен, при положение че по разследванията работят цели екипи и делата зависят и от експертизи и свидетелски показания. Но в крайна сметка прокурорът е господар на досъдебното производство и поддържа обвиненията пред съда.



Роман Василев е смятан за близък до главния прокурор



Когато трябваше да се избира градски прокурор на София, се говореше, че той има амбиции за този пост. Той обаче не бе сред официалните кандидати, които трябваше да подготвят концепция за управлението на тази така важна прокуратура. Така или иначе сега Василев е един от заместниците на Николай Кокинов.

Зам. градският прокурор е завършил Икономическия университет в Санкт Петербург. Първо осем години работи в Национална служба "Сигурност", отдел "Корупция в държавния апарат". После записва право в Югозападния университет в Благоевград и го следва задочно. Преди да облече червената тога, беше следовател в столичното следствие. За прокурорстването му по коридорите на Съдебната палата мненията са противоречиви. Факт е обаче, че той не е попадал в полезрението на Висшия съдебен съвет за друго освен за растежа си в кариерата. Според публикации Василев е въвел практиката да одобрява всяко постановление за прекратяване или спиране на дела, както и тези за отказ да се образува наказателно производство. Това може да е начин на контрол, но отваря и възможности за злоупотреби.

Преди година двама маскирани бяха забелязани от бдителни съседи в двора на Василев. На прокурора бе назначена охрана, но така и не стана ясно кой е прекрачил прага му и дали е целял да го сплаши заради някое дело или битов инцидент, каквито не са никакво изключение в София.



Сред най-шумните дела на Василев е това срещу братята Маргини



(обвинителния акт написа заедно с Кокинов). Този процес обаче е спрян от месеци и боледува толкова тежко, че едва ли скоро ще има присъда дори и на първа инстанция. А обвиненията и обвинителите се оценяват по присъдите.

Не може да му се отрече, че принуден от обстоятелствата, задобря в медийното си поведение през последните година-две. Случва се дори сам да потърси някои от съдебните репортери, за да им се похвали с постижения. Като например повдигнатото обвинение за присвояване на половин милион лева срещу шефа на "Булгартабак" Христо Лачев. Разбира се, пропуска се, че обвинението на Лачев идва близо година и половина след старта на разследването за длъжностно присвояване от дружеството. Което пък тръгна шумно в разгара на корупционния скандал между следовател №1 Ангел Александров и министъра на икономиката Румен Овчаров. Акцията в сградата на "Булгартабак" в центъра на столицата, бе водена от Василев. Той ще трябва да защити и тезата на обвинението в съда.

Заедно с друг зам. градски прокурор - Божидар Джамбазов, Василев работи и по делото срещу бившия директор на ЦСКА Александър Томов и срещу ексшефа на УС на футболния клуб Александър Гарибов. Според обвинението двамата са присвоили 5 млн. евро от "Кремиковци" през 2007 г. Най-просто казано, с пари на металургичния комбинат е купен ЦСКА. Държавата обаче има 25% от "Кремиковци" и с покупката на практика е ощетена с 5 млн. евро.

Едно от последните "попадения" на Василев е делото срещу бившия вече зам. областен управител на София Мариус Цоков. Той бе задържан в края на септември в магазин в столицата с 6000 белязани лева, част от искан подкуп от 25 000 лв., поискани от строителен предприемач. Няма причина това разследване да се мотае повече от двата месеца, които НПК му дава. Освен ако не се окаже поредният случай на много шум за нищо.

Роман Василев наблюдава и прословутото дело за царската болница, което все е на една експертиза от финала си, но скоро също ще закръгли две години. По него обаче обвиняеми няма. Чаканата експертиза трябва да установи дали осъществяването на проекта за педиатричната клиника би било изгодно, дали изобщо е имало нужда от подобна клиника и колко би струвал дневният престой в нея.

Разследването за болницата бе образувано по общата формулировка - за престъпления по служба срещу виновни длъжностни лица. Сред разпитаните свидетели за проектирането, финансирането и строителството на педиатричната клиника са здравните министри от кабинета "Сакскобургготски" Божидар Финков и Славчо Богоев. Твърде вероятно е обаче обвинения да не бъдат повдигнати и делото да бъде прекратено, обясняват от прокуратурата. Най-малкото, защото в случая не може да се говори и за настъпили вреди, тъй като от бюджета не е платено нищо.

Вярно е, че делата не трябва да се делят на важни и маловажни. Жертвата и на най-лекото престъпление очаква правосъдие. Както и обвиняемият за най-тежкото престъпление има право на справедлив процес в разумни срокове.

Има обаче една група дела, които са под прожектора на общественото мнение (самата прокуратура нерядко ги поставя там)и които Брюксел с особен интерес следи, когато стане дума за нашето правосъдие. Става така, че те са мерило за качеството на прокуратурата и разследващите. И ако по повечето работят едни и същи хора, то съвсем логичен е въпросът дали причината за провала им не се корени основно в тях, или някой по-нависоко ги е пуснал по нанадолнището.