"Мерцедесът" на предприсъединителните ни програми, както метафорично бившият аграрен министър Нихат Кабил наричаше през годините САПАРД, не само отдавна е качен на трупчета, но и ремонтът му ударно гълта стотици милиони левове.
200 милиона лева хазната прежали буквално преди дни. С тях се разплащат субсидии по спрените от Брюксел проекти за инвестиции в хранителната индустрия, земеделски стопанства и селски туризъм. Пръскането на парите става с ясното съзнание, че ЕК едва ли ще рискува да размрази парите за тези инвестиции при непрекъснато гърмящите скандали за обвързаност на властта с уличените в злоупотреби.
А съмненията за политически чадър над обвинените в измами стават все по-плътни. Още в средата на юли в изключително остър доклад ОЛАФ обвини кабинета във връзки с разследваните фирми от групата Марио Николов - Людмил Стойков. Миналата седмица ГЕРБ извади документи, от които отново изскачат фирми от същата група, но като спонсори на БСП. Като внушението, което засега не може да бъде доказано, е, че даренията са с пари от САПАРД. На фона на всичко това оптимистичните изказвания за предстоящо отблокиране на парите звучат налудничаво.
В оптимизма като такъв, разбира се, няма лошо,
лошото е, че този оптимизъм си има цена
Екшън планът, който трябва да покаже на Брюксел, че администрацията ни може да контролира европарите, струва доста на бюджета. За да се изпълни, бяха наети чужди одиторски компании и правни консултанти. Мащабността на харчовете е впечатляваща: фонд "Земеделие" е платил рекордните над 1.2 лв. на немската консултантска фирма Noerr Stiefenhofer, Luitz, за да извърши "правен анализ и оценка на фактическото състояние на САПАРД" по отношение на т.нар. "свързани лица". Отделно на "Грант Торнтон" е платено за одит, чрез който да се провери дали закупеното оборудване по спрените мерки на програмата отговаря на пазарните цени и дали покупките са ставали след представянето на поне три оферти. Финансовото министерство също плаща на независимия одитор "Ърнст & Янг", който да оцени как е изпълнен екшън планът по САПАРД. Тъй като поръчката за тях е "затворена", няма как да се разбере колко точно пари са дадени, но със сигурност не са малко.
Логично е да се запитаме какво правят чиновниците на Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция или пък одитното звено на самия фонд "Земеделие". Те също могат да правят проверки, а и в края на краищата нали именно фонд "Земеделие" трябва да докаже, че може да контролира европарите.
Тези въпроси обаче не предполагат еднозначни отговори. Каква тежест ще имат нашите проверки в Брюксел , след като страната все по-често е синоним на корупция в ЕС, а ОЛАФ не е променил мнението си за политически чадър над злоупотребяващите. А от проверките на чуждите одитори нищо чудно накрая да излезе, че САПАРД е мерцедес, на който привилегия да се возят са имали само определени предприемачи, макар и да са одобрени над 3000 проекта. Т.е. чрез редица свързани фирми едни и същи бизнесмени са взели милиони от САПАРД.
Освен спрените мерки по САПАРД, които бюджетът се опитва да компенсира с 200 млн. лв., други 400 млн. лв. няма да се усвоят заради анулирани проекти - т.е. субсидията по тях или е платена, но фондът си я иска обратно заради нарушения, или въобще не е плащана. Неплатените проекти са най-често, защото фермерите не са завършили в срок инвестициите. Закъсненията им обаче дойдоха след играта на ДПС да не изгуби контрол над фонда, когато съдът отстрани ексшефа на фонда Асен Друмев заради съмнения за злоупотреби.
Тогава от ДПС правеха какви ли не врътки: Нихат Кабил се опита да наложи за временен шеф съпартийката си Ализан Яхова, "забравяйки" да съгласува кандидатурата й със Станишев, а управата на фонда бойкотираше заседанията, за да не допусне това. Само че месеците летяха, а САПАРД стоеше блокиран. Фермерите, чиито проекти бяха одобрени след това голямо чакане, естествено не можаха да изпълнят инвестициите си и затова ще изгубят субсидиите по тях. За тях все още има малка надежда - да стане чудо и Брюксел да удължи с една година САПАРД.
Но и това не е всичко - ако няма такова удължаване,
хазната ще загуби пари и от редовните проекти,
които фермерите са изпълнили в срок и не са извършени нарушения. В момента агенция САПАРД работи по 809 такива проекта, които Брюксел иска да бъдат проверени и платени до Нова година. От агенцията обаче признават, че за 1 месец могат да обработят най-много по 100 проекта, т.е. авторите и изпълнителите на поне 500 няма да получат пари. И субсидиите за тях пак ще трябва да се платят от хазната, защото в договорите с всеки земеделец е написано, че може да съди фонда. По груби сметки става въпрос за нови 200 млн. лв., с които хазната трябва да се раздели.
А целият САПАРД в България от 2001 г. насам е за 1.4 млрд. лв. Като се тегли чертата, ще се види, че близо 40% от тези пари са под въпрос. Не че земеделците няма да си ги получат, но не беше целта хазната да им ги плаща, а да ги плати европейската общност. Иначе за какво ни беше да влизаме в ЕС?
---- каре-----
"Свързаност"
Новото ръководство на фонд "Земеделие" ударно посочва редица примери как един бизнесмен чрез редица свои фирми е взел милиони по САПАРД. Как обаче ведомството ще докаже в съда тези измами е доста спорно. Причините: забрана свързани лица да взимат субсидии по САПАРД няма нито в многогодишното финансово споразумение по програмата, подписано между България и ЕК, нито в наредбите по САПАРД. В регламентите на ЕС има само един, в който се забранява свързаност, но той касае обществените поръчки! Как при това положение ще се докаже, че това е злоупотреба? Членове на УС на фонд "Земеделие" от различни партии дори твърдят, че в писмата си дори Брюксел говорел за друга свързаност - между фермер и дистрибутор на техника, които били роднини и заедно надували цената на машините, за да вземат повече пари от програмата. Или между свързани дистрибуторски компании, от които фермерът събирал трите си оферти и отново цената се оказвала надута. Такива примери вече били засечени при проверките, но другите примери за "свързаност", които щедро реди пред медиите новият шеф на "Земеделие" Атанас Кънчев, се определят от управата на фонда като гръмка пиар акция, която едва ли ще впечатли Брюксел.