Четях една интересна книга - за убийството на Андрей Луканов преди 12 години, когато новите самоубийства - на Стойчо Раданов и Ахмед Емин, налетяха ежедневието като есенни гарги.

Някой беше казал, че най-черният период за културата на съветския режим започва с изстрела на Маяковски (1893-1930) и завършва с изстрела на Александър Фадеев (1901-1956). (И двамата се самоубиват, макар че убийството и самоубийството, както сами се убеждаваме, изглеждат относителни неща.)

Онзи, казалият това, е поискал да си изолира период вероятно за аналитично удобство.

Ние обаче, дори да успеем да се разберем за някакво начало (1989?, 1944?, 1934?, 1925?, 1923?, 1878?, 1396?, 681?) - за край на преходите си, пълни с насилствена смърт



и гарнирани с мародерски пирове,



едва ли ще постигнем съгласие.

Едва ли и ще дочакаме такъв край.

"Би ми се искало това, което се случи с мен, да не се случва с никой мой съгражданин, независимо от неговите вярвания и пристрастия" - това е цитат от Андрей Луканов на последната корица на книгата "Виновните - невинни".

Експремиерът очевидно е писал тези неща, имайки предвид политическите си несгоди и най-вече престоя си в килията (той излежа половин година затвор по обвинение, че България помагала финансово на развиващи се страни).

Днес обаче думите му се четат като някакво откровение post mortem, а пред очите ни се реди нескончаемо медийно дефиле от знайни и незнайни, убити и самоубити силуети на прехода...

И колкото да изглежда чудновато, в това дефиле редом с Луканов са и сестрите Белнейски, а редом с Емил Кюлев и Илия Павлов са и шофьорите ни, обезглавени в Ирак...

Цитатът от Луканов, съпоставен с погребението на Емин в селото му, ми се видя странен, като нещо преживяно. Сигурно и на вас ви се е случвало - гледате примерно филм по телевизията, в който вие полицейска сирена, и в същото време чувате вой на сирена и от улицата долу. Ако случайно ви попадне в този момент пред очите вестник, то и там най-вероятно от едрите заглавия също вие сирена. И нито знаете в един момент кое е по-истинско, нито ви се вярва, че екшънът някога ще свърши.

Когато има убийства и самоубийства около големите пари, то колкото и да запушваме нос, ние, пишещите, няма как да избегнем атмосферата на смрад и алчност наоколо.

А големите пари и властта танцуват едно тънко танго и са здраво сплетени, дори понякога единият партньор да изглежда невидим. (Като в оня филм - "Властелинът на пръстените", не знам дали помните накрая как Ам Гъл се беше вкопчил в невидимия Фродо и му отгриза пръстена с все пръста).

По правило истинската картина не стига дори до тези разкрития, направени около Лукановото убийство. А взрете ли се в тази картина, когато се приоткрехне, ще се върнете все в същия филм, в който вместо хепиенд е предвиден



безкраен и тягостен кошмар



Помните ли как изгърмяха окрадените банки преди две-три петилетки? И как хората стояха по опашки пред тях с часове, белким се доберат до спестяванията си? Как рухна например БЗК? Милиони долари "лоши" кредити, да речем - около 5 милиона, дадени на "Орион" - през 1993-та. Около 1.5 милиона - на "Ригел комерс", "Имиекс" и ЕТ "Веска Тихомирова". (Веска Меджидиева всъщност). После 5-те милиона долара кредит са прехвърлени на строителната фирма "Колонел" с управител Ангел Василев. Василев заложил като обезпечение два жилищни блока. Сетне се оказало, че там няма блокове (!). Шефът на банката, дала към 10 млн. долара кредит на "Орион" и други звездни другари - Атанас Тилев, взел да си търси кредитите. Подхвърлили на вилата му пакет с две гранати (учебни, само за сплашване). Не изгърмя Тилев, изгърмя банката, като повлече и другите, изгърмяхме и ние.

"Тя напусна страната (става дума за Веска Меджидиева, бел. а.) с една сума между 7 и 15 милиона долара. Не само от тази банка. Тя завлече и парите на свои приятели, пари, които преди това са печелили по, бих казал, един честен начин, когато изнасяха агнета", твърди Красимир Райдовски.

"Може да ти се види странно, но аз съм луд по нея" - настоява пък пред тогавашния директор на контраразузнаването Юлий Георгиев настоящият мъж в развод на Веска Меджидиева - Румен Спасов. (Такива страсти прилягат за Южна Африка.)

Правителството (на Виденов, бел.а.) е станало чадър за "мародерите" от "Орион", каза тогава Андрей Луканов на някакъв партиен форум.

А кои са мародерите, и кои - ангелите? Предполагаемите убийци са оправдани, предполагаемите мародери - почти, убитите са убити, а уж разпознатият украинец Русов, първоначално осъден на доживотен затвор, задето дръпнал спусъка като клошар пред входа на "Латинка", днес си живее в София. На въпрос защо е тук той отговаря:

- А защо да не съм, България е хубава страна.

Че как да не е хубава.

Само едно и пречи, май. Един вчерашен вестник документира кое. На погребението на Ахмед Емин съратникът му Касим Дал си изпусна нервите и се активизира срещу журналистите:



"Махнете се бе, лешояди.



Гарги такива. Беля ще стане, да не съжалявате после!"

А защо, ако се махнат, ще излезе истината за самоубития ли? Или точно това не бива да става.

Нека помислим - какво да търсиш из поле, осеяно с трупове? Правилно - мародери, цели обръчи. Нормално е там да смърди. Нормално е да привлича лешояди, не славеи.