|
| Унгарската национална валута и фондовият пазар в страната бяха поразени чувствително от финансовата криза. |
Страни като бившите социалистически в Източна Европа са особено изложени на риск в периоди на финансова нестабилност. Първо, защото контрапунктът на нарастващите чужди инвестиции е свиването на дефицита по текущата сметка - в Латвия например той стигна до 26% от БВП в последните 4 месеца на миналата година. На второ място - централните банки и правителствата на тези страни едва ли ще успеят да наберат финансова мощ, съизмерима с тази, която сега се налива в големите западни икономики. Няколко банки вече рухнаха, пазарите са сринаха, като повлякоха дългогодишни спестявания и поразиха счетоводни баланси.
Доста плашещи са проблемите пред страните, които се облагодетелстваха от големи парични притоци, доставени от щедрата глобална финансова система. Големите дефицити по текущите сметки във всички тези страни с изключение на Русия са знак, че всички те вероятно живеят по-нашироко, отколкото могат да си позволят.
В някои, макар и не всички, публичният или частният сектор са с голям външен дълг, който вероятно трудно би могъл да се рефинансира. В някои, пак не всички, има клатушкащи се банки и големи бюджетни дефицити. В най-добрия случай регионът като цяло е заплашен от още неприятни сътресения и ще се нуждае от външната подкрепа на кредитори като МВФ. В най-лошия случай някои страни ще се изправят пред нуждата от преструктуриране на дълга, валутен срив и депресия, които могат да доведат и до политически сътресения.
Цената на корупцията
Потенциално по-уязвими са най-бедните новоприети членки на ЕС - Румъния и България. Засега растежът и в двете страни остава силен. Но дисбалансите са стряскащи: дефицитът по текущата сметка на България тази година вероятно ще достигне 24%. Пукането на имотния балон и вълна от корпоративни фалити може да разкрие лошото състояние на кредитните книги на банките. Въпросът тогава ще бъде колко подкрепа и внимание отвън би получила която и да от двете страни. Защото ако балтийските страни се радват на уважение, то желанието на ЕС да помогне на България ще бъде ограничено благодарение на провала на властите в София да изпълнят обещанието си да изчистят организираната престъпност и корупцията.
Това е най-големият проблем на Източна Европа - не толкова финансовите лъкатушения и слабост, а корумпираната и некомпетентна политика. На лидерите в региона им е много трудно да управляват ефективно дори и в спокойни времена. А какво ще се случи, когато чуждестранните инвеститори станат по-малко щедри и растежът се забави или спре?
От краха на комунизма през 1989 г. източната част от Европа се бори да достигне нивото на икономическо, социално и културно развитие на Запада. Пагубното наследство на еднопартийното управление и плановата икономика бе обезсърчаващо. Всичко - от върховенството на закона до конкурентноспособните фирми, трябваше да бъде възстановено (в централноевропейските страни) или построено от нулата (за онези страни, живели преди комунизма в автократични или феодални условия).
Резултатите бяха впечатляващи. Стандартът на живот рязко се повиши, започнаха да се изливат чужди инвестиции, създаден бе политически живот. Богатите бивши комунистически страни сега се доближават до "западни" държави като Гърция и Португалия. Така че страховете на някои в "стара Европа" в началото на 90-те години, че новите съседи ще бъдат бедни и нестабилни, ще изнасят гладни имигранти и престъпност в останалата част от континента, се оказаха неоправдано раздути. Разширяването на ЕС и НАТО на изток от нелепа фантазия се превърна в здрав разум и реалност. Една малка бивша комунистическа страна - Словения, влезе в еврозоната, друга - Словакия, ще го стори през януари.
Следващите няколко години вероятно ще бъдат доста по-трудни. Острата рецесия ще разкрие истинската цена на спрените реформи от предходните години. В повечето от бившите комунистически страни усилията за покриване на изискванията на ЕС и НАТО бяха върховни. Оттогава подходът е да си седим кротко и да се наслаждаваме на хубавото време: ниски лихви, високи чужди инвестиции, увеличаване на данъчните приходи, повишаване на жизнения стандарт. Избирателите може и да не са благодарили на правителствата за всичко това, но и политическият натиск за вземане на болезнени решения е минимален. (Единственото изключение е Унгария, където капиталовият пазар изпрати ясен предупредителен сигнал преди 2 г.)
Тест за демокрацията
Днес повече от всякога страните от региона се нуждаят от тласък и движение напред със спешни твърди мерки, като реформа на публичните финанси, особено на пенсиите, повишаване на трудовата заетост и по-специално намаляване на броя ранно пенсиониращи се, подобряване на производителността чрез модернизиране на образованието, което често се спъва от бюрокрация в комунистически стил.
Страни като Полша и Латвия все още имат срамно лоши пътища. Бюрокрацията спъва бизнеса, корупцията упорито се е окопала.
Но шансовете за силен тласък в реформите изглеждат доста слаби. политическият компас, който в един момент изпращаше надеждни (макар и често пренебрегвани) послания за нужната посока в политиката, сега се върти бясно, докато западните правителства нарушават табу след табу с надеждата да спрат финансовия колапс. За страни, на които беше казвано, че приватизацията, либерализацията и балансираните бюджети са сигурният път към спасението, настъпиха объркани времена.
Неправилният вид сигурност може би е още по-лоша възможност от объркването. Политическите институции в бившите комунистически страни бяха създадени в период на прилив на оптимизъм, последвал краха на еднопартийната държава. Избирателите обаче все повече се разочароват от политиката. В Брюксел компетентен наблюдател на региона коментира, че идните години ще са "голям тест за демокрацията и върховенството на закона, дали ще продължат да се придържат към правилата". Ако нещата се влошат, оправданието, че това се дължи на икономическите проблеми на чуждите банки, които прибират депозити, но отказват кредитиране, ще се окаже любима тема на амбициозни политици популисти.
За страните, които все още са извън основните клубове, перспективата е още по-мрачна. Шансовете за крехки страни като Македония да се присъединят скоро към ЕС намаляват. Както и перспективите за някои от по-напредналите страни да влязат в еврозоната. Притиснатият ЕС ще си помисли добре колко пари е готов да похарчи за инфраструктура и публични услуги в съседните страни, които не са членове на общността.
Според мнозина не толкова демокрацията, колкото пазарната икономика е големият успех на последните 20 г. Тя донесе немислими дотогава свобода, избор и благоденствие. Политологът Иван Кръстев отбелязва, че според проучванията чуждестранните банки се ползват с повече доверие от която и да било обществена институция. Те са се превърнали в символ не само на икономиките, но и на цели страни. Затова могат да загубят много. Европа също.
(Статията се публикува със значителни съкращения)
).
