Само преди дни президентът Георги Първанов призова операциите, като тази в Дупница, да бъдат всекидневни. Той не знаел какви били целите, за да оцени резултатите, но бил убеден, че "натискът на държавата срещу престъпните групировки трябва да е непрекъснат".
Точно с незнанието на държавния глава за случилото се в Дупница, може да се обясни желанието му подобни акции да има всеки ден в страната. Защото вече е очевидно, че акцията, в която участваха ДАНС, прокуратура, митници, данъчни, барети, не само е провал, но и
направи цялата държава за смях
Като се започне от това, че и досега никой не знае какви са изобщо резултатите от щурма, та се стигне до това, че районният съд обяви за незаконни част от претърсванията и изземванията из автокъщите.
Но само това да е. След като дълго и напоително се внушаваше, че акцията е срещу братя Галеви, след като се показваха кадри как барети и агенти претърсват райони около техни имоти, след като стана ясно, че са претърсвани техни офиси, накрая всички вкупом започнаха да питат: "Че кой ви е казал, че те са били обекти на операцията?". Разбра се също, че двамата бизнесмени били поканени по телефона от полицейски шеф да отидат да си поговорят на следващата сутрин. Но те, понеже дълго време са работили в системата на МВР, си направили анализ, че нещо ще става. А и се сетили, че от ДАНС преди месец казали, че ще има акции. И при мисълта, че може да ги арестуват и водят с белезници като маймуни из Дупница, решили да изключат телефоните и да отидат на бизнес срещи. И за по-сигурно - да скрият и семействата си някъде. Нещо повече. Те дори
оставили отворени вратите
и пуснали осветлението - да не би баретите да изпотрошат нещо в тъмното. Или казано по-просто - операцията е била изначално компрометирана и обречена на провал. След като всички са знаели, е нормално да се мисли, че и вероятните обекти са се погрижили навсякъде да е "почистено" добре. Затова и нито прокуратурата, нито МВР, нито ДАНС, нито митниците смеят да обявят някакви резултати. Стана ясно, че били намерени някакви автомобили без номера, регистрации, документи, но и изведнъж се оказали и с неизвестни собственици.
За да се поддържа все пак напрежение и да се дава вид, че нещо се прави, изведнъж се оказа, че срещу въпросните братя Галеви било образувано досъдебно производство, но не за какво да е, а за издаване на служебна тайна. Най-забавното е, че предмет на делото е фактът, че показаха по телевизията протокол от претърсване и изземване. А това е много, много лошо.
Първо, защото в протоколите пише, че нищо не е намерено. И второ, защото на всичко отгоре
съд отказа да потвърди действията
във въпросните документи, от което падат доказателства при евентуален процес. В мотивите на магистратите се твърди, че според Наказателно-процесуалния кодекс нощно претърсване се допуска само при изключителни обстоятелства, а прокуратурата не е посочила такива. Освен това нямало данни, че иззетите в събота и неделя коли са предмет на престъпление. Някои наистина били с неустановени собственици, но това не можело да послужи като доказателство в един бъдещ съдебен процес. Оказва се, че четири от образуваните шест досъдебни производства в Дупница са срещу неизвестен извършител. Твърденията на прокуратурата са, че са установени пет автомобила без платен акциз, 42 са били без необходимия набор от документи,
иззети са 10 коли и 2 мотора,
оставени на отговорно пазене в КАТ. Ами нали ако само пет-шест часа 10 катаджии спират постоянно коли в центъра на София ще намерят 100 пъти повече. И без барети, ДАНС, митници и данъчни. Без хвърлянето на огромни средства и ресурси за пълни пушилки. Е, за това ли беше цялата патърдия - 10 коли и два мотора? С неизвестен собственик?
Вярно, че след първия ден на акцията миналата сряда в Софийска градска прокуратура бе образувано дело за пране на пари. Но на Галеви не им повдигнаха обвинения. А и като се знае колко успешно се водят този тип разследвания, най-много да изгорят някои дребни счетоводители.
Видя се също, че остава плачевно положението с добрата координация между институциите. И още крайно време е съдът да поеме своята отговорност в такива случаи, а не да чете буквално закона. Така се обезсмисля и малкото кураж да се пипне тук-там. Просто игричките на четене на закона буква по буква, вкарват в пъкъла и най-добрите намерения от години. И са една от основните причини за фактическата пълна безнаказаност.
Но във всичко винаги може да се търси и нещо положително. Операцията в Дупница ясно показа как не трябва да се работи срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи. Нещо повече. Тя беше като урок по безрезултатна и неефективна работа. И за това, че системата е като пробита кофа. И че координацията между институциите не само куца, но и хич я няма.
Затова дори държавният глава трябва да смени призива и той да стане: "Никога операции като тази в Дупница!"