Без мафията сме отличници в ЕС. Каза го не друг, а министър-председателят Сергей Станишев. Не точно с тези думи, но го каза. Такъв беше смисълът на неговото изложение пред Народното събрание за участието на България в процеса на вземане на решения на ЕС по време на словенското и френското председателство през тази година.

Който не е проследил прякото излъчване от парламента, не е загубил много, защото може да намери същия текст в правителствения информационен сайт под заглавие "Сергей Станишев: Членството на България в ЕС през изминалите 2 години е успех". Защо може да бъде определено като успех? Защото на 6 страници доклад е посочено как България се е наредила сред първите пет страни в ЕС по въвеждане във вътрешното си законодателство на европейските директиви, как се е вслушала в какви ли не препоръки от Брюксел в енергетика, екология и пр., как е въвела контрол над миграцията в хармония с европейската практика, как дори се е отървала от предпазната клауза за авиацията. Никой не може да отрече тези успехи. И за да няма спор, Станишев спира дотук. Нито дума за организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, заради които Еврокомисията засипва България с критики, спира й финансирането и я заплашва с предпазна клауза в правосъдието.

Какъв е изводът? Ако изключим мафията, България наистина би могла да бъде държава за пример в ЕС. Хубаво е, че



точно премиерът ни сочи верния път



- да се отървем от бандитите и от техните покровители в съда, прокуратурата, министерствата, партиите и в други иначе порядъчни структури. Фактът, че не ги спомена, вероятно е бил израз на омерзение и на желанието му да ги прати в забрава.

Неговото кодирано послание не бе схванато правилно от опозицията, която се хвърли да го критикува, че премълчава най-тежкия проблем. Ако сред опозиционните партии имаше поне една, която през годините на прехода да не е допринасяла за задълбочаването на този проблем чрез собственото си обогатяване в средата на престъпност и корупция, щеше да изглежда, че някоя предлага решение. Нищо подобно - всяка партия, добирала се досега до власт, е съжителствала в хармония с престъпността, която по принцип не се интересува от смяната на мандатите. В същото време



политиците от всички партии са невинни



и не хвърлят дори сянка на съмнение върху съда и свързаните с него институции. Защото както Волен Сидеров е чист, така са чисти и Стефан Софиянски, Александър Божков, Румен Овчаров, а да се надяваме - и Румен Петков, които имаха или тепърва си насрочват пречистващи срещи с органи на правосъдието.

Може би това обяснява защо изпълнителната власт така героично поема върху себе си всички удари от Брюксел, макар че най-тежкият упрек е именно срещу съда. Тъкмо защото България е отличник по "транспониране на европейското законодателство", Еврокомисията охлаби натиска си за приемане на нови закони. Затова пък напомня във всеки доклад, че иска резултати от прилагането на законите, което означава едно - присъди заради нарушаването им. Изпълнителната власт няма пълномощия да съди. Протакането на делата не зависи от нея, както и прекратяването им по давност. Тя може да организира шумни акции като шоуто срещу дупнишките "братя" Галеви и да става за смях, ако няма подкрепата на съдебната власт. Ползата от подобни акции е скромна - те идентифицират къде са проблемите, внасят нервност в някои сенчести среди, изкарват ги под прожекторите - и толкоз. Бездействието на прокуратура, следствие и съд са симптом не за разделение на властите, а за разнопосочност в поведението.



Остенът на Брюксел,



който боде правителството, засега щади съдебната власт и тя се чувства в безопасност. Иначе щяха да изглеждат нещата, ако българският съд бе получил ясни сигнали, че въвеждането на предпазна клауза, която би го лишила от европейска легитимност, е реална, а не теоретична заплаха. Може би някои биха се размърдали, ако знаеха, че предстои да им кажат: "Щом нямате резултати, сте излишни. И да съдите, и да не съдите, вече не признаваме решенията ви". Това вероятно би разкъсало порочния кръг, определян от някогашния полицейски шеф Бойко Борисов с формулата "Ние ги хващаме, те ги пускат".

Сега изпълнителната власт е толкова жалка пред гнева на Еврокомисията, че събира европейски подигравки. Австрийският "Ди пресе" може би намери най-точното определение, като я сравни преди три месеца със зайче пред гърмяща змия. Правителството излъчва обърканост и нерешителност,



сякаш не усеща силата на властта



Затова борбата му с престъпността стига най-много до периодично писане на планове за действие и до безкрайно протакане, съчетано с молби към Брюксел да разбере, че резултатите могат да дойдат постепенно. Създава се впечатление, че неговата цел е да се добере до края на мандата си и да си отдъхне.

Стъписано от недосегаемата съдебна власт, на която престъпността не й пречи, то си решава проблема с класически метод - затваря си очите. Щом не вижда проблема, значи го няма. Затова не фигурира и в отчета на министър-председателя.