Доброволното сдружаване в асоциация на етажната собственост може да преобрази старите жилищни блокове в приемливи сгради. Насилственото ще доведе само до общи сметки за парно. |
Два месеца след като Димитров оповести тази стряскаща идея, депутатът от ДПС Рамадан Аталай се опита да я прокара в Закона за енергийната ефективност. В неговия вариант идеята е изчистена от всякакви ненужни подробности и засяга само парното. Щом две трети от обитателите на блока не плащат, абонатната им станция се спира. Ако искат да се пусне отново, освен да си платят старите дългове, трябва и да регистрират асоциация на собствениците, която да плаща сметката общо. Щото тъй е в Европа и хората там не се оплакват.
Излишната в случая подробност е, че асоциациите и сега съществуват в законодателството, но на доброволен принцип. Целта на сдружаването е да се намерят по-лесно средства за цялостно саниране на сградата и за повишаване на топлоизолацията й, защото това води до намаляване на сметките за отопление. Работата на законотворците обаче е да създадат цял комплекс от стимули и мерки, та хората доброволно и с радост да минат на обща сметка за парно. Защото в това няма нищо лошо, но само по принцип.
Дяволът е в подробностите
Вече четвърта година Законът за етажната собственост дава възможност на обитателите на жилищни блокове да се сдружават в асоциации, които се регистрират като юридически лица. Няма никакъв проблем такава асоциация да изтегли кредит за саниране на сградата, дори има такива кредитни линии с облекчени условия и частично безвъзмездно финансиране. Енергийният закон пък задължава топлофикациите да продават парното на преференциални цени на такива сдружения. Но за цялото това време в България е създадено едно-единствено такова сдружение, при това работата е свършена наполовина. Въпросните собственици на апартаменти са минали през такива перипетии, че едва ли има вероятност да послужат за пример на някого.
Асоциацията на обитателите на блок 10 в столичния квартал "Захарна фабрика" е замислена първоначално като организация, която да обнови целия квартал. Ентусиастът е председателят на Българската жилищна асоциация арх. Георги Георгиев. Той намира, че в квартала има хубави образци на европейската индустриална архитектура от началото на миналия век, които могат да се превърнат в съвременни сгради. През 2003 г. се свързва с холандска фондация и започва да работи за привличане на средства. Но се сблъсква с такива трудности, че полека-лека всичко се свежда до санирането само на един блок. Избран е номер 10, в който живеят 13 семейства. Той, както и околните жилищни сгради, е построен през 1947 г. и през 2003 г. е бил в окаяно състояние - с разрушен покрив, олющена мазилка, изметната дървена дограма, а тръбите за парно и топла вода са били без никаква изолация. На всичкото отгоре в блока живеят хора с ниски и средни доходи, които не могат да си позволят цялостен ремонт на сградата. А никоя програма за саниране не отпуска пари само за един етаж или апартамент.
На помощ идва холандската програма "Матра",
която подкрепя проект, наречен "Устойчиво управление на жилищната собственост в България; подобряване на потенциала на асоциациите на притежателите на жилища в многофамилни жилищни сгради". Две холандски жилищни асоциации: Housing Association De Nieuwe Unie (Ротердам) и Housing Association Woondrecht (Дордрехт) разработват самия проект. Намира се холандска банка, която отпуска необходимите 52 375 евро и българска банка - СИБанк, която да обслужва кредита. Договорът предвижда той да се изплаща за 20 години, при 5.8% лихва. Получили са се месечни вноски между 20 и 40 лв. на всеки апартамент.
"Много премисляхме за евентуалните ползи и негативи, убеждавахме се и се разубеждавахме взаимно. По-евтино щеше да излезе, ако и съседните блокове се включеха, но за съжаление не пожелаха и останахме само ние", спомня си обитателката на блока Теофана Генова. Една от идеите, например, била да се възползват от преференциалната цена на парното и топлата вода, която по закон топлофикацията трябва да даде на санирани по този начин сгради.
"Щяхме да минем на обща сметка. Уловката беше, че енергийният закон задължаваше топлофикацията да ни даде някаква отстъпка от цената, само след като ние се нагърбим със задължението сами да събираме помежду си сметките и един човек да внася парите в касата. Аз бях готова да се заема с тази работа. Но за съжаление софийската топлофикация ни даваше смешните 2% отстъпка", споделя Генова.
Хората от блок 10 смятат, че
отстъпката за обща сметка е трябвало да бъде поне 20-30%
Защото винаги има опасност един или друг съсед да се забави с плащането и асоциацията трябва да има някакви пари настрана за да посреща такива случаи. Всякакво неплащане на общата сметка в случая е противопоказно, защото топлофикацията спокойно може да спре абонатната станция.
По същото време - пролетта на 2003 г., директорът на "Топлофикация" Валентин Димитров сключи договор с три фирми за събиране на дълговете и им плащаше по 10% от събраното. За някои може би звучи странно как за насилствено събиране на просрочени задължения се дават 10%, а за хора, които все пак имат някаква идея и желание да облекчат положението си, отстъпката е само 2%. Но "гъвкавост" очевидно е мръсна дума за софийската топлофикация. Наскоро шефът на дружеството Петко Милевски сподели, че има огромна разлика в събираемостта - когато размахат моркова и когато ползват тоягата. Повече събират, когато използват тоягата, разбира се. Миналата есен, при опрощаването на лихвите върху забавени плащания, за един месец са събрани 7 млн. лв. Тази есен - след спирането на топлата вода на 90 блока със задължения, са събрани към 35 млн. лв.
В Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) очевидно разсъждават по същия начин, защото през 2005 г. взимат решение за преференциалната цена - щом сградата е санирана и обитателите й са регистрирали асоциация, топлофикацията е длъжна да направи... 5% отстъпка от цената. За пловдивската е решено да е 8%. Желаещи да се възползват няма и до ден днешен.
Не така са уредени
отношенията между банката и блока в "Захарна фабрика"
Трезорът подписва индивидуални договори с всеки. "Месечната вноска се образува според големината на апартамента. Моята, например, е най-високата - 40 лв., защото имам голямо таванско помещение", казва Генова. Но не съжалява, защото след топлоизолирането на блока сметките за парно намаляват. В началото разликата в парите почти не се е усещала, но при днешните цени вече става въпрос за по-чувствително намаление - като цяло потреблението в този блок е с около 20-30% по-ниско от това на съседните сгради.
Месечната вноска по заема е малка, донякъде и защото е направена удобна схема. С договора обитателите се задължават да дадат общото таванско помещение за 20 години напред под наем на холандските жилищни асоциации. Самото таванско помещение е реновирано, защото архитектурният проект на сградата го позволява - от помещение със скосен таван то се превръща в ателие.
Другото, което облекчава леко плащанията, са преференциите от самия Закон за енергийна ефективност: собствениците в санирани блокове се освобождават от данък сгради в продължение на 5 или 10 години, в зависимост от подобренията. Само че три години след като в "Захарна фабрика" сключват договора, на законодателя дори и това му се досвидя и намали времето за неплащане на данъка съответно на 3 и 7 години.
Всичко това говори, че едва ли някой ще последва примера на асоциацията на етажната собственост на блок 10 в квартал "Захарна фабрика". Поне не доброволно. Защото законотворците у нас не лекуват болната глава, т.е. топлофикациите, а предпочитат да прехвърлят проблемите й на клиентите.