-----

Стефан Командарев е роден в София през 1966 г. Завършва медицина, а след това кино и тв режисура в НБУ. Работи в предаването "Понеделник 8 и 1/2". Сред филмите, които е режисирал, са "Пансион за кучета", "Азбука на надеждата", "Балонът", а последният му - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", вече се радва на световна известност.

-----

- "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" - как издебна този филм публиката, та стана толкова гледан?

- Факт е, че в Карлови Вари от 235 филма ние бяхме 6 дена на първо място в класацията на публиката. Последния ден "12" на Никита Михалков ни изпревари буквално със стотни. До момента сме били на четири фестивала категория А и навсякъде или печелим, или сме фаворити на публиката. По време на филма хората пляскат, смеят се, плачат. Предстои ни "Мар дел Плата" - най-големият фестивал в Южна Америка, във Варшава пък сме "откриващ филм", което е много престижно. Не можем да се оплачем. Филмът е рекордьор по ходене на фестивали: до края на годината стават 17. Няма друг български филм, който да е канен на толкова фестивали. Ето, сега ще вадим трето фестивално копие. Сключихме договор за разпространение в 6 европейски държави.

- Как реагират българите емигранти на историята във филма за избягалото в чужбина българско семейство?

- На фестивалите в Канада и Цюрих дойдоха много българи емигранти и всички възкликват: "Това е моята история". Едно момче сподели с мен: "Тук материално сме по-добре... но иначе затъваме. Слава богу, че от време на време можем да се докоснем до корените си и до българската култура".

- А вас кой епизод във филма ви трогва най-много?

- Четейки романа на Илия Троянов, по който филмът е направен, се разплаках на епизода, когато баба Сладка прегръща завърналия се внук. И седем години по-късно - след процедурата по търсене на пари, писане на сценарий - когато вече видях този епизод, пак се просълзих.

- Щеше ли да го има "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", ако не беше копродукция?

- Не. Това е най-високо бюджетният български филм и стана възможен само защото е копродукция. Доста родни филми са взели от държавата по-голяма субсидия от нас. Остатъка ние си го намерихме. Минахме по един съвсем нормален път, все още обаче непопулярен тук - когато имаш проект за филм, влизаш в една зала с най-големите представители на киноиндустрията в Европа. За 7 минути трябва по атрактивен начин да представиш проекта си, така че тези хора да се заинтересуват и да вложат парите си в него. Извървяхме целия този път, без да се оплакваме и да мрънкаме, че няма пари. В Европа има пари за кино, стига човек да знае къде и как да ги потърси. Продуцентът ни Стефан Китанов например кани най-големите имена на индустрията и прави нещо като пазар на проекти. Нужно ти е желание да излезеш в конкурентна среда, каквато е европейската. Но там не можеш да лежиш на стари лаври и познанства. На когото му стиска, играе по този начин.

- А като зрител кои филми истински ви измъчват?

- В недобрия смисъл ме измъчват филми, които са егоистични. Тоест, режисьорът има идея и с цената на всичко прави някакъв експеримент, който обаче е далече от живота. Обикновено на такива филми си излизам. Обичам италианско кино, по-човешки и топли филми: на Фелини, Жако ван Дормел, режисьора на "Тото героят", "Осмият ден".

- Няма да изоставите документалното кино, нали?

- Дори вече снимам един документален филм. Той също е за България и в него показвам нещата, каквито са. Разказва се за малко градче в Северозападна България, където жените ги няма. Мъжете гледат децата, водят ги на училище, перат, чистят, а веднъж месечно получават по пощата пари от жените си, които се трудят в Италия - като метачки или гледачки на болни хора. Някои са заминали да работят в чужбина 5-6 месеца, защото предстои абитуриентски бал на детето им. Представяте ли си!

- Това истинско градче ли е?

- Да, но нарочно не искам да кажа името му. Заформя се сложна ситуация: хем мъжете не се чувстват комфортно от това, че не те са главите на семейството, хем пък жените са се отделили от децата си. Има и комизъм - местният самодеен театър ще прави представление, но тъй като много от актрисите заминават на работа в Италия, става като през 18-19 век, когато само мъже играели в театъра. Това е силна, реална човешка история. Възнамерявам да снимам до следващото лято.

- Завършили сте медицина. Какво не ви даде тя, че се захванахте с режисура?

- Не бих казал, че не ми е дала нещо, напротив. Научи ме на организация, което ми помага в днешно време. Просто така се случи. През 90-те години работех в клиника по детска психиатрия. Получихме дарение по една програма - две камери SVHS, което тогава беше върхът. Понеже бях най-младият доктор, шефът каза аз да поема всичко. Заиграх се - снимам, монтирам... Взех, че се записах да уча кино. Във втори курс заснех филмче, което се оказа доста успешно и го купиха за разпространение в чужбина. През 97-а ме поканиха в предаването "Понеделник 8 и 1/2" като режисьор. И тогава настъпи време разделно.

- Коя е пресечната точка между детската психиатрия и правенето на кино?

- Първо работех като санитар в психиатрията на "4-и км". По-късно се занимавах със семейна психотерапия и осъзнах, че често симптомът на детето е симптом на цялото семейство. У нас се ширеше и продължава да се вихри с голяма сила много скъпа кампания за това, че миналото ни не е интересно, хайде да не се ровим в него, не си заслужавало. Но не става. С опита ми на бивш лекар и психиатър знам, че когато лекуваш човек с психологичен проблем - а нашето общество в момента има много сериозни психологични проблеми - винаги тръгваш от миналото, анализираш го и после започваш да променяш. Цялата психоанализа е построена на този принцип. Докато не направим подобен анализ, няма да се излекуваме.

- А подкупни ли са лекарите наистина? Защо?

- Подкупите са част от това, че сме най-бедната и корумпирана държава в Европейския съюз. Че отказваме да анализираме миналото и да променим нещата. В този смисъл медицината не е някакъв изолиран свят: също както по улицата има дупки и мръсотия, както шофьорът на такси отказва да качи бременната ми съпруга, защото разстоянието било късо. Нещата са свързани. С корупцията ще се преборим само ако изкарваме всичко на бял свят, да няма скрито-покрито.

- Има ли у нас "такова животно" като здравна реформа?

- Здравната реформа е свързана с един мит, който ни се наби в главите през последните години и ние започнахме да вярваме, че наистина ни се е случил. Митът за т.нар. мирен преход. Защо тогава никой не калкулира стотиците хиляди пенсионери, които загинаха от студ, защото не можаха да си платят парното, или заради скъпи лекарства, недохранване... Това са жертвите на прехода. Ето и друг пример - войната по пътищата. Парите, предвидени за построяване на магистрали и на нормална инфраструктура, в крайна сметка са откраднати. Реформа няма, има корупция. Аз оцелявам благодарение на това, че имам близки лекари.

- В какъв смисъл?

- Във Велинград ми оперираха крака и моите приятели в "Пирогов", като видяха какви са ги свършили колегите им, казаха, че гангрената ми била 99 процента сигурна. Наложи се да ме оперират отново. Сега се разхождам, благодарение на това, че имам връзки. А как оцеляват другите хора, наистина не знам.

- Защо тогава българинът да не бяга от държавата си, каквото е посланието на филма ви?

- Във филма има един кадър, на който българите много се радват. На билборд е изтипосан човек, бил навремето от тъмната страна на силата. Вече в днешно време същият този мъж е усмихнат, под него е номерът на бюлетината и лозунгът за нова България. В този един кадър е показана цялата история на българския преход.

- А от кого зависи да дойде най-после промяната?

- Зависи от хората, от това да не се хвърлят към поредния човек, който обещава. Според една много интересна хипотеза на Троянов за спасителя на България вече има деградация на месиите, които все чакаме да дойдат и да ни спасят. Преди "кандидатите" били доста по-ерудирани. Та, докато чакаме някой да ни спаси, нещата ще са същите.

- Вие кого виждате като следващ месия?

- Колкото и да не ми се иска да го кажа, тъй като вероятно ме питате за това, не виждам в лицето на никой от политиците ни спасител. Не виждам духовно богати хора, което е тъжно. А страшното е, че мутрите се завърнаха в България, че отново са навсякъде, отново са безпардонни и нагли. Спомнете си случая с изгорелия влак - хората по долни дрехи бягат от пожара, а до влака чакат таксиметрови шофьори, които им искат пари, за да ги откарат в болницата. Това е доказателство, че обществото ни е в тотална ценностно-психологическа криза.

- Забавен или тъжен сюжет на филм е случаят с пенсионери на море за сметка на държавата?

- Не е важно да се изпрати пенсионерът на море, даже си е чист популизъм. Това, от което са лишени днес пенсионерите, се нарича достойнство. Дори виждам някакъв цинизъм в цялата "морска" работа. Аз имам възрастни родители и знам, че баща ми си държи парното на едно през зимата, за да икономисва.