"Вижте положителното, стига сте ровили в скандали!", призоваха нееднократно медиите президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев и вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева. Прави са, защото животът се състои не само от лошотии. Нека покажем и добрите европейски практики у нас, че да ги забележи Еврокомисията, която ни пише все мрачни доклади.

Ярък пример ни дава председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Константин Шушулов. Той се бори напоследък за интересите на потребителите на ток. Гледа как е в Европа и спуска разпореждания на доставчиците. Взе на мушка чешката компания ЧЕЗ, която отчита потреблението на ток на три месеца, но събира пари всеки месец по преценка на око. Не е честно сама да решава колко да бърка в джоба на клиентите си, а после им уравнява сметките. Така те не могат гъвкаво да регулират потреблението си според текущите нужди и доходи. Затова пък доходите на компанията се стабилизират.

Шушулов задължи ЧЕЗ да спре некоректната си практика и да отчита тока всеки месец. Ето нещо добро в държавата, смятана в Брюксел за куцаща откъм административен капацитет. Шушулов е капацитет с европейски размах. Но точно когато потребителите се зарадваха, че ще усетят благина от членството на държавата в ЕС, той се изметна: Не мога да накажа ЧЕЗ, ще имаме проблеми в Европа! Компанията била на чешката държава, която от 1 януари 2009 г. поема за шест месеца председателството на ЕС. И какво от това? Да не би да е получила имунитет срещу санкции за нарушения?

Само хора, лишени от европейско мислене, не виждат връзката между едното и другото.



Държавата се пече на брюкселски огън



заради организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Догодина градусите ще се вдигнат, защото точно по времето на чешкото председателство ще излезе през февруари междинният доклад за България на Еврокомисията и ще бъде написан в почти окончателен вид третият годишен доклад, който ще бъде огласен през юли. От тези документи зависи дали страната ще бъде наказана с предпазна клауза. Властите се помайват да изловят бандитите, защото те съчетават кражбите си със спонсорство на високо равнище. С малко снизхождение и ходатайство чехите биха могли да смекчат критиките. Не се знае дали имат такова намерение, нито дали могат да въздействат върху ЕК. Но за доброто на държавата, или по-точно на нейната върхушка, може да се направи някой жест за сметка на народа.

Така мисли Шушулов, а и не само той. Политиката на три поредни правителства от предприсъединителния период и от първите две години членство в ЕС показа, че няма жертва за сметка на народа, която да не е правена експресно, щом така е искал Брюксел. Давани са жертви и дори когато е имало само подозрение, че са заради европейската интеграция. Присъединителните преговори бяха водени с ясното съзнание, че на народа ще му стане трудно. Но той трябваше да трае за свое добро. Така бе дадено съгласие за бърза смяна на лични документи и на регистрационни табели на колите, за постепенно изравняване на задължителни застраховки и акцизи, за скоростно спиране на дребни производства, останали извън европейските нормативи, за продължително ограничаване на достъпа на българи до чуждите трудови пазари и пр.

Най-паметният символ на тази



жертвена политика



бе почти безгрижното съгласие за затваряне на четирите "малки" блока на АЕЦ "Козлодуй", които след това послужиха като основание за неспирно вдигане на цената на тока. Без задръжки бе пожертвана и традиционната утешителка на българина - домашната ракия, обложена с акциз, както било навсякъде в Европа. Последваха още много примери на послушание на властите под европейски натиск за сметка на народа. Стане ли дума за подпомагане на закъсали производители и за намеса на държавата в критични моменти за определени отрасли, първият отговор е: ще питаме Брюксел или Брюксел не дава. Такъв отговор напоследък чуха животновъди, металурзи, столичната топлофикация, както и всички, които настояват за повишаване на заплатите, защото Еврокомисията била разтревожена от бързия растеж на доходите в България.

Държавата обаче не показва подобна изпълнителност, когато Брюксел й казва да излови босовете на организираната престъпност и корумпираните бивши и настоящи министри. Макар и да е



притисната в европейския ъгъл,



тя намира какви ли не основания пред ЕК, за да протака. Всяка жертва за сметка на "недосегаемите" се прави много пестеливо, сякаш става дума за най-ценния национален капитал. Властите се оправдават, че още не са усъвършенствали достатъчно законодателството, че институционалните реформи не са довършени, че кадрите се нуждаят от обучение, че казусите са сложни, че комуникацията е лоша и че в крайна сметка резултатите не могат да дойдат веднага.

Парадоксално е, че точно когато български комисар бди за защита на потребителите в Европа, Шушулов съветва българските потребители да стискат зъби въпреки очевидното им ощетяване. От народа се иска поредната жертва, за да не се влоши положението на главните виновници за злепоставянето му в Европа. Това май трябваше да е пример за положителна практика, но изглежда пак не се получи.