Когато гражданинът Х. от гр. София получи изравнителна сметка за топлинна енергия, той е склонен да наругае "Топлофикация", фирмата за топлинно счетоводство, съседите, които си включват "нелегално" радиаторите, управляващите по принцип и комунистите в частност. И с право. Но рядко би наругал структурата на българското стопанство, а още по-рядко - неговите "структуроопределящи" предприятия. А би трябвало...

Когато в студената есенна сутрин се чудим защо парното не е тръгнало, не поглеждаме на север и не се питаме защо СМК "Кремиковци" още работи. А би трябвало - защото столичната топлофикация и бившият комбинат "Леонид Илич Брежнев" са две лица на една и съща монета - тъй наречената "структура" на икономиката, която



след 20 години уж пазарни реформи е все още ... брежневистка



Само преди 9 месеца министърът на икономиката обяви комбината в Кремиковци за "една от най-важните части на България". Ужасното е, че той беше прав. Днес комбинатът е основен длъжник на "Булгаргаз", на НОИ, на БДЖ, на портовете в Бургас и Варна, и особено на пристанището в Лом. Дълговете му имат основен принос за състоянието на газоснабдяването и следователно - на топлоснабдяването и цената на парното, за затъването на бюджета на НОИ и следователно - за размера на пенсиите, за постоянния де факто фалит на железниците. "Кремиковци" е - ако не единствен стожер - поне лицето на структурните дефекти на българската икономика.

Но да се върнем малко по-назад във времето. Още от създаването си



комбинатът е обречен на фалит



За успешен металургичен проект е необходимо да са налице най-малко две от следните три условия: качествена руда, качествено гориво, воден транспортен път. "Кремиковци" не разполага с нито един от тези ресурси. Комбинатът не ползва рудата от "находището", а внася по море от чужбина (преди от СССР, сега от където падне), не ползва въглища от български рудници, а внася коксуващи въглища по море и руски природен газ. Началната суровина пътува с влак, по море и пак с влак, а крайният продукт поема по обратния път с влак и по море. Печалба това предприятие не може да има и не е имало нито за ден от съществуването си - не е случайно, че поредната криза настъпи след уж най-успешните месеци на ръст на продажбите и небивало търсене на световния пазар.

Но печалбата никога не е била цел на българската социалистическа индустрия. "Кремиковци", също като софийските ТЕЦ-ове и множество други мощности действително поддържат "структурата" на стопанството - безогледното потребление на природен газ. Тъй наречените структуроопределящи предприятия са основани на планирано разхищение на енергийни ресурси. Докато не се въведат стандарти на енергийна ефективност, те са обречени на загуби, лоша услуга и високи цени.

"Спасяването" на "Кремиковци" чрез държавни помощи за безцелно изгаряне на още малко горива не е само и единствено екологично престъпление срещу жителите на Софийското поле. То е и целенасочено усилие за



съхраняване на прахосническата енергийна "структура"



на икономиката. Поддържането на тази структура се проявява особено болезнено в сферата на изключително неефективното топлоснабдяване и следователно допринася за задълбочаващата се криза на "Топлофикация-София". Ако гражданинът Х. не усеща проблемите на СМК "Кремиковци", защото не ползва пряко услугите му, достатъчно е да пипне радиатора си, да се качи на влака или в крайна сметка - да получи пенсията си. И да погледне на север.