България е следващата жертва. Това е заглавие на анализ от американската частна разведка "Стратиджик форкастинг инк.", галено "Стратфор", хвалена като "ЦРУ в сянка". За 399 долара може да се абонирате и цяла година ще ви пълнят електронната поща с подобни "първокласни анализи и задълбочено разузнаване". Аз няма да се абонирам, защото поне от написаното за България не личи разузнаването да е особено задълбочено, напротив, "първокласният анализ" бъка от фактологични и логически грешки. Ето какъв е



пъкленият сценарий,



според който татковината ще последва Исландия, Унгария, Украйна и Беларус сред страните, доведени до фалит от глобалната финансова криза. Кризата щяла да потопи "австрийски, италиански и гръцки банки", които доминират българската банкова система. Страната е изпаднала в дълбока зависимост от чуждите банки. В разгара на кризата те щели да спрат кредитирането, а вложеният в страната капитал ще бъде "повикан вкъщи" да решава домашните си проблеми. Невероятно било потребителите, взели заеми, да могат да ги обслужват; кредиторите щели да се затруднят да си съберат парите от масовата разпродажба на ипотекирани недвижимости, защото нямало кой да ги купи. Страната била получила "грамадна кредитна инфузия", а имала "малък бюджетен излишък", за да покрие бъдещия отлив на пари. Всичко това, разбира се, са отявлени дивотии и нагли измишльотини. Но заслужава внимание основният аргумент:



чуждестранните банки са голямата опасност



за българската икономика. Забелязано е, че точно по време на криза чуждестранните капитали и банки побягват от периферните пазари и оставят страните, които са били достатъчно глупави да изпаднат в такава ситуация, да се оправят сами. "Стратфор" не ви трябва за това прозрение. Четете Буров, той е обяснил тази опасност още по-шарено. Ако кризата бе избухнала преди 5 години, сценарият на "Стратфор" можеше и да се сбъдне. Сега обаче вероятността е нищожна, защото зависимостта на страната от чуждите местни банки силно намаля. Под чуждестранен контрол са 80% от банковата мрежа и малко над 60% от банковия пазар (57% според "Стратфор", но грешат). А бе време, когато само Булбанк и ДСК държаха 80% дял! А



зависимостта от чужд капитал намалява,



и то драстично. Само в много празни кратуни още витае фантастиката, че България се финансира предимно от чужд капитал. От всички 61 млрд. лева финансови пасиви в банките едва 15 млрд. са от кредитни институции, а 42.3 млрд. са първичните депозити, т.е. преобладаващо локални, уседнали натрупвания. Вярно, тези 42 млрд. не сме спестили от заплати. Това са пари, които наистина дойдоха отвън, но за да накупят евтиничко ниви, къщи и парцели. И чужденецът вече няма онзи капитал, който е внесъл. Този капитал сега си е на многолюдната пъстра тълпа български милионери, които продадоха на баба си нивата и дядовите съборетини по градовете. Плюс предприемачи копърки, дето строиха бясно цели 10 г. и продаваха на чужденци имоти. Те няма къде да ходят, дори да могат. Тук дават 6-7% лихва за влог в евро, на Запад не ще вземат и 4%, лихвите там са ниски и още ще падат. Чужденецът, внесъл капитал, вече няма пари тук. Има заводи, парцели, ваканционни имоти, но няма шанс да нарами и отнесе, не глобалната финансова криза, ами и магаре да го гони. Значи



няма какво да викат вкъщи



чуждестранните банки и инвеститори в България. Онези към 15 млрд. лв., които чужди финансови групи са вложили в местните си банки и фондове, дори да могат, те не биха "повикали" у дома. Това означава да излязат от пазара и да харижат дял и доход, за който платиха прескъпо (и въпреки това постепенно губят заради конкуренцията). Разбира се, няма шанс банките да си поискат онези милиарди, които са дали назаем на български клиенти да си купят имот. Тези заеми имат падежи (доста дългосрочни, впрочем). Та няма да има бум и срив в принудителните продажби на имоти, както фантазира "Стратфор". За да стигнат до принудителна продан, преди това заемите трябва да са просрочени. И да мре кредиторът да си вземе парите назад, той няма право на това, щом клиентът си плаща. Но без съмнение кризата ще прочисти пазара - банковия, фондовия, на имотите, а



който оцелее - ще спечели



от кризата толкова, колкото за десетилетие нормални условия не би изкарал. Това важи за всеки бранш. И това е шансът на българските фирми, банки и финансови къщи, които могат да изглаждат доста мърляви на стратфорските разузнавачи, но имат огромно предимство: всички ние сме рожби на кризата. Кризата е естественото ни състояние. От 18 години пазар в България едва 8 не сме били в тотален разпад, в поредната дълбока криза или рецесия. Всеки частник се е научил да се оправя сам, без да разчита на никого. Чист блъф е, че българските фирми са глезени със заеми. Кредити яростно се насипваха в потребителския сегмент и на чужди предприемачи у нас, за местния частник кредитът и досега бе лукс: ако дадат - добре, ще правим далаверата. Ако не дадат, работим си което си е наше. Паянтова е тази икономическа конструкция, бая неугледна, но тъкмо в криза е яко устойчива. Наточени небостъргачи ще срине бурята, преди да падне паянтовата колиба.