Георги Прохаски е съпредседател на Центъра за икономическо развитие. Завършил е международни икономически отношения в УНСС. Има докторат в Московския институт за световна икономика и международни отношения. Преподавал е в УНСС, а от 1990 до 1997 г. е изпълнителен директор на фондация "Отворено общество". Бил е председател на съвета на директорите на БРИБанк и на Софийската фондова борса.
- Според най-новите данни пенсионните фондове ще завършат годината на минус - за първи път, откакто са създадени ще имат отрицателна доходност. Колко тревожни са тези резултати?
- Ако гледаме само сегашните резултати, нещата наистина не изглеждат добре. Но все пак пенсионните дружества не са направени да донесат доходност в рамките на 12 месеца и човек да си изтегли парите. Техният хоризонт е по-дългосрочен - 5-10-15 години. Да, сега пострадаха от спада на фондовата борса. Но миналата година беше обратното, постигнаха средно 17-20% доходност.
Сега целят свят има същите тревоги. Виждате, че дори някъде започна национализация на пенсионни фондове. Това обаче не е удачен вариант.
В дългосрочен план не смятам, че ще има проблеми. Защото нашата борса сега е паднала на индекс 500, но след 5 години може да се върне към рекордно високите нива.
- Парламентът промени Закона за гарантиране на влоговете в банките и разшири обхвата на защитените средства. Сгреши ли като включи само задължителните допълнителни пенсионни вноски, депозирани от фондовете в банките, а доброволните осигуровки - не?
- Мисля, че трябваше да обхванат и тях. Тези средства на практика са окрупнените индивидуални пенсионни вноски на хиляди българи, отделяли по 20, 50, 100 лева месечно за "черни дни". Не мисля, че има някаква опасност за тези средства, но чисто психологически, за да не се тревожат хората и като подкрепа за фондовете, беше съвсем нормално да се даде такава гаранция за всички видове пенсионни вноски, както бе дадена за влоговете.
- В САЩ Федералният резерв свали основната лихва на 1%, говори се, че Европейската банка до средата на 2009 г. ще понижи лихвата до 2.5%, по целия свят лихвите падат, защото поевтиняването на кредита е сред най-силните оръжия срещу кризата в икономиката. У нас обаче валутният борд не позволява на БНБ да се намесва и да определя основния процент и лихвите продължават да се качват, докога ще е така?
- Няма да е задълго. Действително сегашната глобална ситуация предполага по-скоро намаление на лихвените проценти. Нашите банки нямат основание да ги увеличават. По-скоро може да се опитат да задържат сегашните нива до някакъв етап, когато свиването на икономическата активност ще ги принуди да търсят клиенти чрез намаляване на лихвите - говорим за кредитите, а това означава и съответно намаляване на лихвите по депозитите, които в България са доста високи. 7-8% годишна лихва при срочните депозити е много. Високите лихви по депозитите означават и високи лихви по кредитите.
- Получава се голямо противоречие у нас. Фирмите и гражданите, които имат нужда от заеми, се оплакват, че кредитите са много скъпи. В същото време спестителите смятат, че лихвите са много ниски, защото инфлацията ги изяжда, и са прави - при 11% инфлация на годишна база лихвите по депозитите реално се оказват отрицателни?
- Така е. Затова е много важно инфлацията да слезе в разумни граници - към 5%, каквато е нашата прогноза за 2009 г. Инфлацията ще спада и предполагам, че още през следващата година лихвите по спестяванията ще започнат да покриват инфлацията. И ако човек държи пари в банката, да покрива примерно с 1% инфлацията, това би било нормално. А който иска повече, да рискува и да търси други форми на инвестиране.
- Но в момента, като че все пак е по-добре, спестените пари да се държат в банка. Все пак 8% лихва по депозит е по-добре от нула процента в дюшека. А няма ли вероятност високите лихви у нас да привлекат толкова много депозити, че банките да се чудят как да ги пласират и отново да разхлабят кредитирането?
- Да, това би ги накарало да намаляват лихвите по кредитите, а след това съответно и по депозитите. В момента обаче основният въпрос е друг - дали ще се запазят тези финансови линии, които нашите банки получаваха от банките майки, дали тези потоци, които допринесоха за кредитния бум, няма да секнат. Тогава, за да могат да захранват своята дейност, банките ни ще трябва да привлекат депозити, а това означава вдигане на лихвите. Ето защо е много важно да не спре внезапно притокът на финансиране от банките майки.
- Очевидно има такъв риск - ето, Гръцката централна банка препоръча на местните банки да не изнасят ресурси навън?
- И много други страни ще постъпят точно така. В атмосфера на глобална несигурност всеки гледа да си пази средствата. И неслучайно се коментира, и нашата БНБ препоръча на банките да не предприемат разпределение на дивиденти и да вкарат печалбите си в резерви. Дори може да се помисли и за по-радикални мерки, с които, ако се наложи да се ограничи обратното движение на финанси - от нашите банки към чужди.
- Нима БНБ може да въведе такива ограничения? Има ли механизъм?
- Да, може да се направи, но трябва да се приемат допълнителни текстове, трябва да се промени законът.
- "Стандарт енд пуър" ни понижи кредитния рейтинг? Как ще разчетете този сигнал?
- Това беше очаквано и е нормално. Такъв е глобалният фон. В тази ситуация рейтинговите агенции се застраховат и понижават рейтингите на много страни, това вече се случи на повечето нови държави членки на ЕС. Не знам на някоя да е повишен.
- Да, но на САЩ рейтингът остава без промяна - въпреки фалитите на банки - вече 17, въпреки национализацията на много финансови институции, краха на борсата и т.н.?
- Е, който печати доларите, има такъв рейтинг. Имайте предвид, че нашето намаление е минимално. То отразява оценката, че при такъв висок дефицит по текущата сметка, силна зависимост от чуждестранни инвестиции и общото състояние на глобалната икономика ние ставаме по-уязвими.
- Но нали вашата прогноза е, че неизбежният спад на чуждестранните инвестции ще доведе до свиване на тревожно големия дефицит по текущата сметка? Агенциите не отчитат ли тази тенденция?
- Да, със сигурност са я отчели. Проблемът е, че това е негативен процес - намаляването на инвестициите ще се отрази в един по-нисък растеж на икономиката. А когато няма висок ръст, всяка страна става по-малко надежден кредитополучател. Агенциите това оценяват.
- А всъщност България има ли нужда от кредити? При всички тези огромни резерви и буфери?
- Не, нямаме.
- Тогава защо напоследък разни анализатори непрекъснато ни тикат в една група с държави като Исландия, Унгария и трите членки на ЕС от Прибалтика? Внушава се, че трябва и ние като Украйна да искаме помощ от МВФ?
- Да, когато гледат отвън, отдалече ни слагат в един кюп. Аз не смятам, че е правилно да ни слагат в един калъп със закъсали държави. Отделен въпрос е, че няма загуба от това да се договориш с валутния фонд, да имаш на разположение 1 или 10 млрд. долара. Без да съм запознат в детайли, воденето на такива разговори не е нещо лошо. То означава готовност на държавата да поеме някакъв ангажимент за спазване на определени финансово-икономически параметри. От фонда ще следят определени параметри, мисии ще идват и при определена ситуация, ако е необходимо, ще отпуснат съответните средства.
Да, на пръв поглед това създава усещане за несигурност, но истината е, че всъщност дава увереност, че при възникване на определена ситуация, държавата може да разчита на сериозна подкрепа. Това е просто един допълнителен резерв. Както имаме 30 млрд. лева фискален и валутен резерв в момента, ще можем да кажем на света - ето, за всеки случай имаме и договореност с МВФ.
- Вече доста дни страната ни е подложена на необичайна канонада от западни медии, които настойчиво твърдят, че сме следващата жертва на кризата. Съзирате ли някакъв заговор срещу България?
- Не мисля. Просто трябва да отчетем какво се случи у нас особено през последната година. България се утвърди като черната овца на ЕС, като държавата с най-голяма корупция, неспособна да усвоява европейските фондове. Тези негативни оценки - за корупция, за злоупотреби и за безнаказаност - просто се пренасят и влияят и върху икономическите оценки за страната.
- Но това всъщност означава, че недоверието е не толкова към икономиката, колкото към управлението?
- В някаква степен точно така се получава. Особено в една криза правителството винаги има по-голяма роля - положителна или не.
- А смятате ли, че някой има интерес да дестабилизира българската икономика, да провали валутния борд, да развърже курса на лева, да разпали инфлацията?
- Такъв черен сценарий ми се вижда твърде преувеличен.
- Ами хедж фондовете, спекулантите, търговците на риск? Или пък онези, които са теглили огромни кредити и искат да ги стопят?
- Възможно е някакъв много тесен кръг хора да имат интерес. Но не смятам, че има световен заговор срещу България. Освен това, нали знаете, че бордът може да "падне" само ако правителството реши да го бутне. Не мисля, че има такава опасност в България, не мисля, че изобщо можем да имаме такова безотговорно правителство.
"Лихвите ще тръгнат надолу"
Беден народ....богата лихва!!!











