Покрай злощастната смърт на Ахмед Емин и разразилия се след това измислен спор има ли опасност от етническо напрежение у нас на заден план минаха съществените въпроси, касаещи ДПС - за финансирането на тази партия и за имотите, които се свързват с името на лидера й. А точно на тях обществото има интерес да получи възможно най-точен, подробен и бърз отговор. Защото те касаят не просто ДПС, а показват цялостната философия и порочните схеми за издръжката и забогатяване на една партия и един партиен лидер.

Вече близо половина година комисията за борба с корупцията се опитва да разбере чии са по документи имотите, които се свързват с Доган, дали собствениците им са изрядни данъкоплатци, как точно са се сдобили с тях, дали сградите са издигнати при спазване на всички законови изисквания и т.н. Всички институции, към които тя се е обърнала, обаче протакат, а често и откровено баламосват депутатите. Което показва едно - че освен обръч от фирми, ДПС има и обръч от институции, призвани да пазят нейната неприкосновеност.

Номер 1 в обръча от институции на ДПС е Националната агенция по приходите (НАП). Месеци наред шефът й Мария Мургина не може да направи елементарна справка - дали собствениците на 5-те имота - сараите в Бояна, хотелите в Девин и Рибарица, двореца на децата в Дръндар и парка "Росенец" в Бургас, са плащали редовно своите данъци. Чак след като шефът на комисията Бойко Великов й написа напомнително писмо, Мургина се престраши да изпрати отговор за хотела в Девин. Ако обаче за всеки имот й трябва по толкова време, докато прати цялата информация, мандатът на парламента ще свърши. А може би точно това е целта.

Номер 2 в обръча от институции на Доган са службите по вписванията в градовете, където са въпросните имоти. Те също доста протакаха отговора чия всъщност е собствеността. Впоследствие пък се оказа, че информацията не е съвсем актуална и трябва да се доуточнява, което също очевидно ще забави работата на комисията.

Номер 3 в този обръч е парламентът. С изключение на шефа на комисията по корупцията Бойко Великов май никой не се интересува от разследването. Включително и опозицията, която го предизвика. Дали от глупост, дали от нехайство, дали от нещо друго може само да гадаем.

Ясно е, че всички партии, особено когато са на власт, имат влияние в държавните институции, но ДПС определено се справя най-добре в критични ситуации. В началото на този мандат например обект на парламентарно проучване бяха едни други имоти - тези на Симеон Сакскобургготски. НДСВ също беше на власт, но въпреки това информацията за съмнителната царска реституция стигна изключително бързо до комисията, създадена за случая. Не че от това последва кой знае какво, но на заседанията все пак се водеха изключително разгорещени дебати. Докато сега работата на комисията за корупцията по казуса с имотите на Доган се изчерпва с поредното съобщение на шефа й за отлагането на въпроса по една или друга институционална причина.

Обръчът от институции на ДПС обаче съвсем не се затваря с посочените по-горе учреждения. МВР например също е част от този обръч и това лъсна при първите реакции, когато се разбра за трагедията с Емин. От министерството обявиха това за самоубийство - теза, удобна за ДПС - с такава бързина, че дори Шерлок Холмс би завидял на наблюдателността и проницателността на родните следователи. Строителният контрол пък се притеснява да се произнесе, когато става дума за незаконни имоти на хора, близки до Доган и сие. Списъкът със сигурност може да бъде продължен.

Едно е ясно - дори до края на мандата да не разберем цялата истина за имотите, свързвани с Доган, вече знаем със сигурност, че там нещата са доста мътни. Иначе институциите едва ли щяха да се придържат към правилото на омертата. Ясно е обаче и друго. Доган не може да даде смислено обяснение как така живее в палат в Бояна, който не е негов, как така е инвестирал в Девин и строи замък в родното си село Дръндар, след като официално единственият му доход е депутатската заплата, окастрена с глоби за вечното му отсъствие... Единственото, което казва лидерът на ДПС по тези въпроси, е, че веднъж се е родил и иска да живее живота си, както той сметне за добре. Проблемът е, че именно това му поведение създава заплахи за етническия мир. Доган обаче или не го разбира, или отказва да го признае.