Правителството се разконспирира пред Брюксел. От две години се оправдаваше пред Европейската комисия (ЕК), че не може да влезе в крак с нейните изисквания, защото страната ни нямала административен капацитет. Но притиснати в ъгъла, чиновниците показаха, че могат да работят достатъчно ефективно, за да спечелят дори загубено финансово доверие.

Когато става дума за пари, доверието се връща най-трудно. Брюксел реши миналия четвъртък да размрази близо 200 млн. евро от предприсъединителната програма САПАРД и дори удължи срока й с една година, за да има време парите да се похарчат. Те бяха спрени на етапи от март до юли, след като бяха установени тежки нарушения в процедурите по разплащане и контрол. Същото се случи и с парите по програмите ИСПА и ФАР, с които във фризера се натрупаха 800-900 млн. евро, предвидени за България като израз на авансова европейска солидарност преди масираната помощ от 7 млрд. евро до 2013 г. Държавата получи четири месеца да докаже, че може да се справи с проблемите, които се свеждаха до едно: кражби и безнаказаност. За целта трябваше контролните механизми да заработят ефективно, а санкциониращите - да покажат, че съществуват.

Изглежда просто, но за управляващите среди се оказа сложно. Сред ровилите в еврофондовете се показаха имена на спонсори на властта, т.е. на престъпници, влезли в симбиоза с онези, които би трябвало да ги преследват. Наказването на крадците заприлича на хирургическо самолечение на управляващите. За да отложат болезнената процедура, те шикалкавеха пред Брюксел, че нямат достатъчен капацитет. Даже кражбите причисляваха към небрежност поради некомпетентност.



"Не ни бройте за крадливи, смятайте ни за некадърни!",



настояваха министри и други висши чиновници. "Елате, научете ни!", призоваваха те, за да печелят време с надеждата да дадат колкото може по-продължителен шанс на своите фаворити да източват еврофондове. Само че финансирането секна. На 23 юли Комисията на ЕС показа, че хитруването започва да й досажда. Докладът й за напредъка на България по механизма за проверка и сътрудничество бе недвусмислен: "България призна, че се нуждае от независимо експертно мнение на високо равнище. Комисията е готова да работи в сътрудничество с България и останалите държави членки и да оказва помощ, но иска получателите на тази помощ да (...) използват съветите." Това означаваше последна възможност, след която не би слушал родните администратори, че са недоучени.

Както бе редно,



посланието на Брюксел бе схванато най-бързо



от назначената специално за тази цел вицепремиерка по еврофондовете Меглена Плугчиева. Без да има собствена министерска администрация, тя успя да накара чиновници в няколко министерства и държавни агенции да се размърдат, а където удари на камък, предложи да се назначат чужди специалисти. Това я постави в трудни отношения с няколко министри, особено с ония, които се надяват на достъп до големите европейски пари за изграждане на пътища.

След закриването на компрометирания от конфликт на интереси и корупция стар пътен фонд започна борба между попечителите му от министерствата на финансите, регионалното развитие и транспорта за контрол над парите чрез новата пътна структура. Затова тя можа да си намери удобен за всички началник. Предложението на Плугчиева да бъде организиран международен конкурс за назначаване на подходящ човек е може би най-добрият изход от патовата ситуация и вероятно би получило подкрепа от Брюксел, защото отговаря на политиката за отваряне на пазарите на труда, включително и за високоплатените длъжности. Това обаче би било шамар за властта: може да се правим на улави, но не чак толкова, че да изпуснем възлов пост за усвояване на големи европари.



Деликатната ситуация



започна да става толкова прозрачна, че първоначалната симпатия към Плугчиева в Брюксел се превърна в съчувствие. Комисията по бюджетен контрол към Европарламента записа миналата седмица в доклада си за своята проверка преди месец и половина, че нейните пратеници са забелязали проблема: "Участниците (в групата за проверка) почувстваха, че новоназначеният вицепремиер г-жа Плугчиева е натоварена с големи отговорности и очаквания, но не са напълно убедени, че са й дадени средства и политическа власт, необходими за успешно изпълнение на нейните широки задачи."

Озадачени от настойчивото натрапване на недостатъчния административен капацитет, което бе отразено миналата седмица и в доклада на още една проверяваща група от ЕП, пратена от комисията по регионално развитие, евродепутати споделиха пред "Сега", че обсъждат помежду си идеята да се върне предварителният контрол над еврофондовете за България, който се прилага за страни кандидатки. Той отчита липсата на административен капацитет в държавите, които още не са готови за членство. Пълноправните членове обаче сами контролират еврофондовете чрез националните си механизми, а ЕК одобрява плащанията след изпълнението на проектите.

Подобно решение би било унизително за България, защото би я върнало



в поправителен клас



сред страните кандидатки, но то е неприемливо и за Комисията на ЕС, защото би я натоварило с извънредни функции. Недостигът на административен капацитет в България би се трансформирал в раздуване на администрацията в Брюксел. Затова говорител на ЕК рязко отхвърли идеята. Но ако положението се окаже непоправимо, Брюксел може да прибегне и до такъв вариант. България сама му подсказва как да стане. В доклада си за усвояване на средствата от ЕС през първото полугодие на 2008 г. специализираната подкомисия към Народното събрание предложи: "Би било по-добре да се изпълняват по-малко проекти, в които да се съсредоточат повече ресурси, така че всички предвидени работи да се извършват с най-високо качество и в срок." С други думи, да се натоварят по-малко администратори. При такава формула би могъл да се ангажира и Брюксел, ако реши, че България не заслужава авансовото му доверие за управление на еврофондове. Неприятното решение може да се вземе независимо как се нарича хроничният проблем - крадливост или некадърност.

Пускането на димна завеса вече не върши работа, защото и през нея се вижда достатъчно ясно какво представлява държавата. Радостно е, че все пак има хора, които желаят да работят и да докажат своята компетентност, както потвърди примерът с връщането на доверието по програма САПАРД. До края на тази седмица или в началото на следващата ще разберем дали държавата ще си върне спрените пари по ФАР, които са доста повече - 560 млн. евро. Те са под въпрос главно заради неохотата на регионалното министерство да се раздели с някои хора и с техните вредни практики. Има нарастваща надежда и за спрените 144 млн. евро по ИСПА, които, ако бъдат разблокирани, ще отприщят над 1 млрд. евро от Кохезионния фонд за строителство на пътища в България.