Как ще изглежда здравната система догодина? Като тази през миналата, по-миналата и т.н. години. Тоест - ще запази трайната тенденция за бавна и неумолима деградация. Здравите ще се лекуват на воля, болните няма да имат достъп до услуги, болниците ще надписват и лъжат здравната каса, над една четвърт от населението на държавата ще се окаже хоспитализирано, а НЗОК ще се чуди как да върже бюджета си, който всички ние пълним с осигуровките си.

Обичайната ситуация. И очевидно е удобна на мнозинството, щом се повтаря години наред. Ако не беше удобна на управляващите, те щяха да променят статуквото. Удобна е на част от болниците и лекарите, дори и на някои пациенти. Единствените, които страдат от извратената здравна система, са болните, бедните и тези медици, които по някаква твърде необяснима причина искат да си вършат работата съвестно.

От 2009 г. здравната вноска скача от 6 на 8%. Революционен ход от страна на властта, която не смееше да вдигне осигуровката 8 години. Не по-малко революционно обаче е решението над половината от получените от увеличението 750 млн. лв. - 400 млн. лв., да се замразят, да отидат в неприкосновения резерв на здравната каса в БНБ и да не се ползват за плащане на лечение. Обяснението - системата не е реформирана, парите изтичат като през пясък, а и по света вилнее финансова криза и е добре да има повече защити срещу фалити.

В случая защитата в БНБ набъбва до 770 милиона неприкосновени лева. За нереформираната система остават 350 млн. лв. увеличение. 100 млн. лв. от тях ще отидат директно при новите болници и структури, които чакат да заработят със здравната каса. Те са високотехнологични и са избрали да работят по най-скъпите й пътеки. Други 100 млн. лв. пък са вече "похарчени" и не могат да се броят за увеличение, тъй като тази година касата има преизпълнение на приходите - пари отгоре, с които вече вдигна цените на пътеките за болниците с 10%. Първо увеличение от 3 години насам. То ще си остане и единствено, тъй като с подобен бюджет догодина няма как отново да се актуализират цени.

Което води до



обяснението за объркания и нелеп образ на системата



Когато започна здравната реформа преди 8 години, идеята беше да се промени принципът на финансиране - да се плаща само за свършена дейност, а не да се издържат болници само защото съществуват. Парите следват пациента, обичаха да повтарят здравните управници. Болният избира къде да се лекува, а касата плаща за това. Така по естествен път просперират добрите болници, а всички имат интерес да инвестират в качество.

Нищо подобно обаче не се случи. Касата няма почти никакви механизми за контрол на система, която се издържа от отчетени случаи. Ежегодно броят на отчетените хоспитализации расте с по около 10% и за няколко години от 1 млн. те скочиха на 1.7 млн. през 2007 г. Тази година също се очаква ръст от около 7% и спокойно можем да кажем, че ще го има и догодина, докато не стигнем до абсурдната ситуация, в която всеки четвърти гражданин ще е влязъл в болница в рамките на една година. Болниците отчитат мъртви души, прибират за лечение един и същ човек по няколко пъти годишно, масово хоспитализират пациенти, които нямат нужда от болнично лечение.

Защото



това е единственият начин да оцелеят



Цените на здравната каса, с някои изключения, никога не се били особено високи, но при положение че не са мръднали от 3 години при двуцифрена инфлация, от болниците може да се очаква само едно - да отчитат все повече и повече "болни", за да получават повече пари, с които да компенсират ниските цени. И при това положение, естествено, не може да става дума за никакво качество, дори обратното - това е манифактура, конвейер за отчети. Здрав човек няма никакъв проблем да бъде приет в болница, тъй като лечението му излиза без пари. Сериозно болният обаче е проблем, тъй като за него са нужни пари. И затова бедните и болните пациенти с множество заболявания обикалят от болница на болница, докато някой се смили и все пак ги приеме.

Затова и тази система е особено благодатна, ако си решил да се занимаваш не с медицина, а с печелене на пари. Да работиш по бързооборотни пътеки и с неособено болни пациенти. С това се занимават голяма част от частните болници, които никнат като строителни фирми. Ежегодно касата сключва договори с нови и нови болници, които в големия си процент не работят с тежки случаи. И вместо броят на пациентите да остава горе-долу един и същ, а болниците да се конкурират за тях, броят на пациентите главоломно расте и нито една болница не отчита спад на търсенето, да не говорим за наплива в новите лечебници.



Как може да отговори на това здравната каса?



Единствено и само с контрол. Или трябва да назначи по един контрольор във всяка болница, който денонощно да я пази от мъртви души, или да въведе рестриктивна регулация, от която основният потърпевш е потребителят.

И двете неща обаче не са се случили. НЗОК не разполага с толкова контрольори, затова опитва втория начин. Тази година за пръв път бяха въведени лимити за болничната помощ - на база отчети от предната година касата спуска бюджет на всяка болница, а лечебницата няма право да го надвишава. Очакваше се това да убие конкуренцията между болниците, да образува листи на чакащи в по-търсените и да накара пациента да обикаля в търсене на болница без изчерпан лимит. Нищо подобно обаче не се случи. 10-15 болници са надскочили лимита си, като най-драстичен е примерът с частната "Токуда" - цели 14 млн. лв. От това обаче нищо не следва, защото се оказва, че въпреки заплахите по закон касата не може да не им плати за вече лекувани пациенти, ако ще те да са и 7 милиона. Което обезсмисля - за добро или лошо - цялата регулация, а дворът си остава също толкова разграден, колкото и досега.

На това министерството на финансите казва нереформирана система, и с право.



Пътищата за реформа са два



Единият е любимият на политиците и няма да доведе до нищо добро - демонополизация на касата, като се разчита, че конкуренцията между здравните фондове ще реши тези проблеми. Вторият - придаване на законова опаковка на рестрикциите, т.е. пряко ограничаване на избора и достъпа на пациентите. Узаконяване на лимитите, така че касата да не плаща над това, което сама е позволила. Или възможност да не работи с абсолютно всяка структура, появила се на белия свят, а само с тези, които държавата е изчислила, че са нужни, за да се покрият нуждите на населението. Което води до корупция в касата кой да бъде избран, за да съществува, и до ограничения за пациентите. И до поредната задънена улица.