От две години общините трябва сами да си събират местните данъци и такси. Идеята беше чудесна и всички я прегърнаха с ентусиазъм - така ще се постигнат финансова децентрализация, по-добро управление на приходите, по-ефективно събиране на данъците. Но дори беглият досег с тази администрация показва, че реалността е различна - опашки, неразбории, нерви... А изход от това положение не се вижда.

Данъчните в София например не могат и да мечтаят за въвеждането на мерки за управление на опашките, както направи НАП. Преди половин година шефът на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в София Иван Генчев обясни положението така: "Нашата администрация е с 22 офиса за цяла София. Имаме служби, където коридорите са 3 на 6 метра - каква система за управление на опашките да слагаме? Вътре повече от 10 души не се събират, и то ако са прави. Какъв смисъл има да ги управляваш? Опашките са навън на улицата. Например отделът в "Младост" е в бивша детска градина. Ние ще я освободим след 30 юни, защото приоритет са детските градини. А оттук нататък службите - социално подпомагане, НАП, нашият отдел, какво ще правят, си е техен проблем. Казано на шега, ако трябва, ще излезем на палатки. А при палатки управление на опашките няма".

Вече е ноември, но службата в "Младост" си е още в детската градина, става ясно от обясненията на служителите по телефона. Не само в София, а и в страната сградният фонд на общинските данъчни служби е под всякаква критика. Но сградите са само еманация на случващото се в местните служби. Персоналът не достига, над 70% от него са със средно образование, разкри наскоро публикуван одит на Сметната палата. Заплащането съвсем не е завидно. На всичкото отгоре информационната система, с която работят служителите, е на ДОС и й липсват доста функционалности. Вече трета година всички общини в България чакат Националното сдружение на общините и Министерството на финансите да им направят нов софтуер, та да могат най-сетне да влязат във връзка помежду си. Колкото и да не е за вярване, сега



22-та отдела в София нямат връзка помежду си



Какво остава за общо 264 общини в страната. Ако някой има 2 апартамента в София - в "Надежда" и "Младост", не може да разбере данъка за жилището си в "Младост", ако отиде в офиса в "Надежда". Затова гражданинът трябва да си плати двата налога в двата офиса поотделно. Може, разбира се, да плати наведнъж по банков път, но за целта трябва да знае точния размер на налога си.

Интересно какво се случва, ако например прокуратурата поиска спешна справка дали дадено лице си е платило местните данъци за имота и колата в София. "Всичко се събира ръчно. Колегите от ИТ отдела отиват с дискетите и вадят информация от всеки район и после я обработваме. Налага се да тичат с дискетите, защото ние имаме обобщена информация, но я обобщаваме един път месечно", разказа Иван Генчев. За деклариране и плащане на местни налози по интернет може само да се мечтае.

Липсата на единна информационна система води и до проблем с контрола. За основно жилище например хората ползват отстъпка в размер на 50% от данък сгради. "Ако едно лице има няколко имота из страната и всичките ги декларира като основно жилище, за да ползва намалението, ние няма как да засечем тази информация", казва началникът на отдел "Местни данъци и такси" във Видин Огнян Георгиев. Подобно е и положението с куп софийски и бургаски фирми, които имат имоти в северозападното градче. Те декларират определена отчетна стойност на имота, но видинските данъчни няма как да я проверят, защото цялата документация на фирмата е съответно в София или Бургас. Няма и помен от разработени процедури за взаимодействие с данъчните от другите общини.



Контролът е сериозен проблем на общинските данъчни служби



В София например няма издаден нито един ревизионен акт през 2006 г., става ясно от одита на Сметната палата. До приключването му през първата година на 2008 г. така и не е създаден отдел "Ревизии и проверки". По-малките общини поне имат ревизори, показа проверка на "Сега". Макар че повечето от тях обясниха, че местните данъци и такси са по-специфичен вид вземания и при една ревизия не биха се установили кой знае какви злоупотреби. Интересът към контролната дейност сред общинските данъчни е малък и защото те нямат право на т. нар. допълнително материално стимулиране от извънредно разкритите приходи, на каквото се радват служителите на Мария Мургина в НАП.

Още по-голям проблем е, че общините нямат и право на принудително събиране, т. е. не могат да запорират заплати и банкови сметки, не могат да налагат възбрани върху имоти, а без това няма как да си съберат старите вземания. Единственото, което правят сега, е да пращат доброволни покани на длъжника и ако той отново не внесе сумата, случаят се предава на Агенцията за държавни вземания. Тя от своя страна е затрупана с хиляди молби за събиране на дългове от по 100-200 лв., които няма ресурс да изпълни. В един хубав момент изтича 5-годишният давностен срок и така парите си остават несъбрани. "Строг контрол трябва да има, защото хората са андрешковци и ако разберат, че няма контрол, няма да плащат", твърди Огнян Георгиев от Видин.

Фактът, че въпреки всичко това



събираемостта на общинските налози е висока



- 80-90% в големите общини, се дължи на куп други причини. За вземане на кредит, за участие в общински търг, за покупко-продажба на имот обикновено се иска квитанция за платен данък, така че за тази категория граждани и фирми няма измъкване.

Но какво да кажат например в Неделино, където събираемостта е около 50%? "Повече от половината от населението на общината не живее тук и реално не можем да връчваме поканите за доброволно изпълнение. Предаваме случаите на АДВ, които и без това са затрупани с молби за събиране на малки суми от цялата страна", споделя Елеонора Докторова, ръководител на отдела за местните приходи в родопската община. Нейни колеги от други общини откровено признават, че събираемостта от 2006 г. насам не се е повишила. По-големите приходи идват от увеличения размер на налозите и повишената икономическа активност.

Виждайки, че общините имат по-малък капацитет за контролни функции, някои бизнес отрасли дори са повишили стремежа си да укриват данъци. "Имайте предвид, че местните власти са избираеми. Кметовете започнаха да бият отбой, когато разбраха, че трябва да подписват наказателни постановления за неплатени данъци. Те не искат да влизат в конфликт с населението и с местния бизнес предвид факта, че през 4 години има избори", подчертаха общински данъчни служители пред "Сега".

Очевидно общините за пореден път са жертва на половинчата реформа и тепърва трябва да проведат доста борби, за да осигурят обслужване поне на нивото на НАП, а също и стриктен контрол по отношение на местните налози.