Новинарите на CNN преброиха 3600 думи в заключителното съобщение от първата среща на световните лидери в новия формат Г-20. Няколко месеца анализаторите има да ръшкат из това пълноводно послание в търсене на дълбоки кодове и тънки нюанси. Хич не губете време за коментарите. Цялото комюнике можем мигом да сгънем до две от легендарните думи на Цезар:



veni, vidi (отидохме, видяхме се).



За третата - vici (победихме), трябва да чакаме поне година, докато се намери лек на кризата. Правителствените шефове на най-големите икономики се събраха във Вашингтон да коват нов икономически ред. Не го сковаха. Но това не е неуспех, дори разочарование не е. Беше си напълно очакван резултат, откакто се разбра, че на срещата, пропагандирана като "втори Бретън-Уудс"



най-важният отсъства



С мотива, че САЩ имат само един президент (и до 20 януари средният му инициал е W), новоизбраният държавен глава на Щатите пропасува срещата на Двадесетте. И това беше логично, защото преди да си е избрал кабинет, преди да встъпи в длъжност и вземе реалната власт, г-н Барак Обама няма основа да заяви своя позиция, да договаря с лидерите на света, камо ли да приема финансови ангажименти и мерки. А без участието на човека, който през следващите години ще ръководи САЩ - най-мощната държава и икономика, но и родина на проблемите, стратегия за битка с кризата е несериозно да се разисква. Все едно ахейците да тръгнат към Троя без Агамемнон и преди той да е поднесъл жертвата си в Авлида. Не става. Затова на вашингтонската седянка на върха поднасяха само



притоплени гозби по стари рецепти:



апел за "по-широка политическа реакция" на кризата; искане страните с по-дълбоки резерви като Китай и Южна Корея да понапълнят трезора на Международния валутен фонд, от който се изливат заеми за гасене на финансови пожари в най-опасните за световната икономика страни; загатване за повече държавна намеса. Но липсват твърди ангажименти за очаквани на финансовите пазари мерки за стимулиране на растежа - съгласувано общо намаление на лихвените проценти и на данъците в най-развитите икономики. Въпреки заканите за "нова финансова архитектура", зад които откривахме намерение за създаване на наднационален орган за световен финансов надзор, Г-20



потвърди върховенството на националната власт,



и заяви, че регулирането на финансите е "първо и преди всичко ... национална отговорност". Засега "активизирането на международното сътрудничество" за обуздаване на мултинационалните генератори на риск ще стигне само до свикването на "колегии на регулаторите". Те ще се състоят от представители на националните надзорни институции и ще се приютят във Форума за финансова стабилност (ФСФ), а той за целта ще бъде разширен - сигурно по формулата Г-20. Борбата с кризата също ще следва вечния модел - всяка коза за свой крак. Лидерите не договориха общи стъпки, но съобщиха, че държавите ще действат "съобразно националните условия". Останали, уж подробни незабавни и действия и средносрочни мерки, са



пожелания "духай, ветре!"



Ролята на МВФ щяла да се засили. С какви правомощия ще се усили, кой ще плати - ни гък. Унифициране на стандартите за счетоводство и одит. Това сме го чували стотина хиляди пъти за последните 20 години. Нова е френската идея за регистър на агенциите за кредитен рейтинг. Ето регистъра: "Мудис", "Стандард & Пуурс", "Фич", JCRA. Те са подписали над 90% от кредитните рейтинги в света. В Уикипедия има регистър с 13 рейтингари. И какво като списахме регистър? Станаха ли от това т.нар. рейтинги по-малко лъжлива оценка за качеството на финансовите активи по света? Ще станат ли по-малко измислени в бъдеще? Да ги регулираме? Става. Но как? Ако някой може да създаде обективна оценка на финансов актив - па ако ще не с 3 букви като за дебили (ААА, ВВВ, BB- и т.н.), ами с модел от 300 симултанни уравнения да се дефинира - тогава защо са ни изобщо рейтингарите? Ще трябват само няколко компютъра да ги смятат и няколко чиновника да подпечатват рейтинги. Скоро няма да стане, а според мен - никога. Да се оценят обективно финансовите инструменти значи да се измисли алтернативна на пазара система за оценяване. Много е мъдрено в тази област и все неуспешно. Но все пак



самата среща е надежда



Г-20 е много по-добър форум за решаване на световните икономически проблеми от досегашния Г-8. Двадесетте: Австралия, Аржентина, Бразилия, Германия, Европейския съюз, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Обединеното кралство, Русия, Саудитска Арабия, САЩ, Турция, Франция, Южна Африка, Южна Корея и Япония имат 85% от световната икономика. Общите им решения ще имат сила на световен закон. Стига да ги постигнат. Световната криза, която вече не е (само) финансова, а се разразява като глобална рецесия, е достатъчно силен мотив за компромиси и жертви в името на общата стабилност. Следващият опит на лидерите на Г-20 да вземат решения ще е вероятно през април, вероятно в Лондон, и вероятно ще е успешен.