|
| В началото на 2007 г. започна взривяването на фалиралия завод "Белопал", близо до Варна. На мястото на най-старата фабрика за стъкло на Балканите трябва да се ширне модерна търговско-индустриална зона. |
Жалко е, че министрите едва сега се сетиха, че индустриалните паркове, бизнес зоните и високотехнологичните инкубатори са по-важни от хотели, молове и голф комплекси. И добре, че не им хрумна по-рано да опорочават хубавата идея, като я възложат на държавно предприятие.
Нова държавна компания? Значи пак пътуваме към Бермудския триъгълник. В подобни начинания вече потънаха прекалено много пари на българските данъкоплатци и много време и енергия на чиновници и политици. Държавата отдавна е доказала, че се проваля и като собственик, и като мениджър. Но не престава да се пробва във все нови и нови бизнеси.
Бащата на идеята за държавните бизнес зони остана в сянка и никой не обясни какви пари са нужни за подобно начинание и откъде ще ги извади правителството. Станишев гордо размаха този коз заедно с проектобюджета, а пък в дебелата папка със сметките за 2009 г. няма и ред за създаване на новото предприятие. Едва наскоро министърът на икономиката Петър Димитров хвърли малко светлина - държавното дружество ще се казва "Индустриални зони" (ИЗ), ще тръгне със 100 млн. лева и на първо време ще направи и менажира двайсетина такива зони, като стартира още тази година?! Пак не стана ясно откъде ще дойде капиталът. И защо изобщо трябва да се прави държавното предприятие ИЗ?
При днешната
пренаселеност на строителния ни пазар
държавата да пуска нов играч е умопомрачителен ход. И сега фирмите от бранша са в жестока конкуренция за всяка поръчка, а положението се усложнява още заради челните сблъсъци между разните групи спонсори и любимци на властта. Драмите в пътното строителство са особено красноречиви.
По-големите компании вече са толкова мощни и амбициозни, че родната арена им отесня и отдавна търсят поприще в чужбина. Няколко от титаните например наскоро се сдружиха, за да се включат в строежа на стадиони и хотели за олимпиадата в Сочи.
Дори ако допуснем, че правителството е решило да изолира частния бизнес от грандиозния замисъл (напук на законите за обществените поръчки и за защита на конкуренцията), не става ясно защо не ползва наличните държавни предприятия, които имат и стара слава, и актуални успехи, и могат да правят всичко - панелни блокове, луксозни резиденции, самолетни писти и петролни рафинерии. Някогашното ГУСВ, прославило се с моста над р. Лимпопо, и сега действа - като фирма "Строителство и възстановяване". Налице е и сродното държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване". А нима не са достойни да играят ролята на фирма ИЗ обичаните от правителството "Техноекспортстрой" или "Промишлено строителство холдинг"? Който е градил електроцентрали в Алжир, летища в Сирия и болници в Либия, няма да се уплаши от някакви бизнес паркове.
Експерименти, менти, менти ....
Още в началото на мандата от БСП заговориха за създаване на държавна компания за строителство - само че не на бизнес паркове, а на магистрали. Преди три Коледи зам.-министър Димчо Михалевски (член на Висшия съвет на соцпартията), обяви, че на най-високо ниво се обсъждало учредяването на държавно инвестиционно предприятие, което да поеме и изграждането, и стопанисването на някои аутобани. Идеята потъна във вихъра на други събития, но възкръсна в началото на 2008 г., когато министърът на транспорта Петър Мутафчиев пак отвори дума за държавна фирма, която би могла да поеме поддръжката на някои важни пътни участъци и да строи (ако спечели търгове, вероятно), шосета от първо и екстра качество. По това време злополучната концесия за "Тракия" вървеше към разваляне и Мутафчиев намекна, че може със собствени сили да довърши магистралата. Идеята обаче бе подложена на приятелски огън от колегата му Асен Гагаузов. Министърът на строителството възрази, че нямало нужда от нова конкуренция - и сега държавната фирма "Магистрали" отлично поддържала и почиствала поверените й аутобани, а пък фондът "Републиканска пътна структура" се справял чудесно като инвеститор и възложител на поръчки за шосетата. Малко след това започнаха да гърмят мините от чудесното справяне - слаб сняг задръсти половин България, а фондът-пътищар се оказа такова мочурище на корупция и преплетени бизнес интереси, че и до днес наследилата го агенция НАПИ не може да почисти.
Самият Гагаузов има забележителен принос към напъните за създаване на предприятия. В началото на 2008 г. министърът на благоустройството се опита да пробута откровено скандален проект - държавна компания "Голф развитие", която да гради и управлява комплекси с игрища за голф, обрамчени с хотели и къщички. Гагаузов предложи фирмата да тръгне с 12 апетитни терена от горския фонд на държавата край Балчик. Проектът бе замразен заради обвинения, че обслужва група бизнесмени, прославили се като терминатори на плажове и гори, които уж трябваше да са част от неприкосновената европейска мрежа "Натура 2000". Повлияха и упреците, че не може държавата да налива масло в и без друго прегряващия строително-имотно-курортен пазар.
Горните събития и сблъсъци само показват, че създаването или несъздаването на държавни предприятия изобщо не се определя от стратегически интереси на държавата, а зависи от краткосрочната визия на шепа хора, наричани както национално отговорен капитал и партийни спонсори, така и олигарси, мафия, обръчи и прочее.
Експерименти, както и реформи се правят в началото, не в края на мандата. Особено когато става въпрос за големи проекти и за много пари. А случаят с държавната проектофирма ИЗ май е точно такъв. Като член на ЕС България има квота от еврофондовете и за градеж на бизнес зони, индустриални паркове и високотехнологични инкубатори. Идеята май е ИЗ да управлява евромилионите, допълвани всяка година и с участие на българския бюджет, и да ги разпределя на фирми изпълнителки и подизпълнителки (разбирай фаворитки на властта). Ако е така, лошо ни се пише - достатъчно е да погледнем към печалния опит на бившия държавен пътен фонд.
ПИП, БЕХ, ФЛАГ
Навремето НДСВ даде старт на подобни експерименти - с държавна фирма ПИП. "Публични инвестиционни проекти" се роди от бюджетния излишък от реколта 2004 г. Рожбата на Милен Велчев, тогава министър на финансите, бе учредена за нула време, а похарчените около 300 млн. лева трябваше да излъскат имиджа на властта преди задаващите се избори. Непрозрачното пилеене на парите на данъкоплатците не помогна особено на НДСВ, а пък събра толкова критики, че следващото правителство - пак с участие на "царската" партия - дори не направи опит да защити и продължи битието на държавната компания. ПИП бе закрита, а днес едва ли някой може да се сети и за един публичен инвестиционен проект, който фирмата с гръмкото име е осъществила.
БСП през годините се напълни с преуспяващи капиталисти, но не разлюби държавните предприятия. В зората на мандата тогавашният министър на икономиката Румен Овчаров запретна ръкави за създаване на държавен холдинг, който да обедини мощта на НЕК, Булгаргаз, АЕЦ "Козлодуй" и други енергийни титани. Проектът толкова се забави, че бе осъществен от друг министър. Български енергиен холдинг (БЕХ) вече го има на хартия. А какво точно ще прави - можем само да гадаем.
Бързината никога не е била силна страна на това правителство. Превръщането на държавната Насърчителна банка в ББР - Българска банка за развитие, отне повече от 2 години. Премиерът Станишев обяви идеята през март 2006 г., после започна дълго писане на специален закон за ББР, а банката заработи под новото си име едва това лято.
Ами държавният фонд ФЛАГ, за който управляващите говорят от 2005 г.? България вече близо две години е в ЕС, а фондът, който трябваше да финансира общините, за да работят по европроекти, още се занимава само със собственото си учредяване.
Скоростта, с която се развиват в България проектите с държавно участие, може да накара всеки охлюв да се чувства като Карл Люис и Майкъл Джонсън. До изборите остават няколко месеца, а министрите се опитват да ни кажат, че охлювът изведнъж ще стане заек. Станишев няма магическа пръчка, така едва ли скоро ще има нова държавна фирма. На данъкоплатците ще бъде спестен поне този Бермудски триъгълник. Засега. Пък после, каквото вотът покаже.
