|
| Ивелин Николов |
- Г-н Николов, появиха се интерпретации, че проверката срещу Христо Ковачки е удар срещу президента Георги Първанов. Съзирате ли политически елемент в нея?
- Нямам представа, никога не съм познавал Христо Ковачки и не виждам логика в тази история. Винаги съм бил резервиран към това, хора от бизнеса да създават партии. За мен има смисъл в партиите, ако отстояват публични интереси, а не интереси на икономически кръгове. Не знам каква е връзката с президента.
- Дори и в среди на БСП се коментира, че новото движение "Напред" е създадено, за да влезе в бъдеща коалиция БСП-ДПС.
- Това ми прилича на разсъждение от началото на прехода през 90-те години. Отдавна си мисля, че в България е невъзможно социалното инженерство - някой да създава политически субекти, за да може с тях да прави коалиции. В България няма хора с потенциал да създадат изкуствено политически субекти, за да ги обслужват, това е абсурдно. Времето показа, че и такива измислици като партията на Яне Янев, партии, създадени за тесен семеен или икономически кръг, нямат бъдеще в политиката.
- Под този знаменател попадат и НДСВ, "Атака", ГЕРБ.
- Не е съвсем такава логиката. Независимо че бяха минали десетилетия от обявяването на страната за република, имаше останали привърженици на бившия монарх. Неговото връщане през 2001 г. логично доведе до появата на НДСВ. Подобен е случаят с "Атака". В цяла Европа все още има неонацисти, неофашисти и явно имаше ниша за такава партия в България. ГЕРБ е партия, създадена от бившата милиция и бившия комсомол, като се гледат кадрите им. Те ще танцуват само едно лято.
- Социолозите обаче определят като най-вероятна коалиция именно БСП-ГЕРБ.
- Социолозите отчитат процентите на подкрепа. В тази ситуация за мен е важно, че БСП се оказва единствената партия, която в 4-тата година на мандата си има толкова голяма подкрепа. Аз не съм привърженик на коалиция с партия без ясно изразена политическа програма и интереси, които защитава. Те непрекъснато си сменят програмата в зависимост от това кой експерт дойде да им допише нещо. През 2005 г. беше различно. Тогава ясно бяха разписани целите, които си поставят НДСВ и ДПС, и по какъв начин ще го направят. Не ми е ясно как може да се тръгне на взаимодействие с партия, която обикновено само мрънка или заплашва.
- Ако БСП попадне в НС само с ДПС, ГЕРБ и "Атака", какво ще правите?
- Ще търсим мнозинство, което е най-добро за страната, извинявайте за клишето. Лично аз се надявам да имаме достатъчно депутати, да не се налага да контактуваме с ГЕРБ и "Атака".
- Не е ли малко обидно за една стогодишна партия да съсредоточава силите си в една личност, пък била тя и Бойко Борисов?
- Това не е вярно. Вярно е, че някой път наши структури прекалено много се занимават с ГЕРБ, но това е нормално. Тази една година, в която са в местната власт, показа, че кадърни кадри, които да участват в управлението от ГЕРБ, са изключение. Те или ще намерят кадърни хора, с които да работят, или ще останат това, което са - партия за един мандат в София.
- На предстоящия конгрес трябва да оцените последните 3 г. и направеното от управляващата коалиция. Каква ще е оценката?
- Това е въпрос на конгреса. Мога да кажа, че и моето лично мнение, а и на мои познати, приятели, които никога не са били в БСП, е, че това е едно успешно и стабилно управление. То донесе някакво спокойствие на хората, но и много неща трябва да се довършват. Миналата седмица с колеги отворихме нашата предизборна платформа от 2005 г. и я сравнихме с това, което се е случило. Над 80% от нещата са изпълнени. Конгресът би трябвало да направи трезва преценка кое от управлението е успешно и къде би трябвало да се съсредоточат повече усилия, да се натисне малко. Аз съм противник на схоластичните спорове ляво - дясно в този момент. За мен лява политика е тази политика, която е полезна за по-големи групи хора. Ако тя е полезна за 3-4-5 милиона, значи е лява. Ако е полезна за 4-5 човека, значи е дясна.
- Факт е, че предстои да приемете нова програма, с която БСП отново се опитва да се убеди, че е социалистическа партия.
- Нормално, БСП е социалистическа партия. Сегашната ни програма е приета през 1994 г., а е писана през 1992 г. Тя си поставя съвсем други цели - мирен преход, членство в ЕС. Нормално е да имаме нова действена програма, която да даде визия за следващите 15 г. и да докаже, че сме партия, която ще отстоява ценностите и идеите на демократичния социализъм.
- Защо се обявявате и за народна партия подобно на десните?
- Това, че в европейския парламент десницата си е присвоила името народна, не означава, че една от характеристиките на нашата партия не може да е партия, свързана с народа. Класическото деление на леви и десни партии е социалистически и консервативни. Понятието народна, което европейските консерватори са взели, е просто етикет. Нормално е всяка да опита да охарактеризира себе си и в друго разделение - дали е електорална или масова, дали е на отделна класа и прослойка, или на целия народ. Да се захванеш за едно от определенията и да обясняваш, че това прави партията дясна, най-малкото не е сериозно.
- Конгресът трябва да избере Висш съвет. Какви са очакванията ви за състава му, ще има ли личностни сблъсъци и опит за доминиране от дадена фигура от ръководството?
- Конкуренция ще има. До момента има вече 900 кандидатури за членове на Висшия съвет, той обикновено е около 150 души. Опит за доминация не виждам от кого. Най-вероятно ще има опит на хора, които не са имали влияние досега върху правенето на политиката на БСП, да възстановят влиянието си. За съжаление, не успяхме и в този устав да намерим механизма, по който формирането на Висшия съвет да е свързано с по-малко емоции и повече разум. Пак ще има дълги списъци, в които ще трябва да оградим 1/8. Изборът пак ще бъде труден, но аз вярвам в мъдростта на конгреса и очаквам следващ Висш съвет, в който да има баланс между досега добре работили популярни фигури на партията и появата поне на 1/3 нови имена.
- Кои са хората, които ще опитат да си върнат влиянието?
- Лично аз не мога да идентифицирам кои са. Това са кръгове, които още от времето на Първанов нямат влияние в ръководството на БСП, но това ги дразни. Които някога са свикнали да командват в БКП и като видят появата на нови, стабилни и авторитетни фигури, се опитват да се борят с тях.
- Законът за избор на депутати, който БСП предложи, срещна критики дори във вашата парламентарна група. Смятате ли, че изобщо ще бъде въведен мажоритарен елемент?
- Надявам се. Лично аз съм привърженик на преференциалните листи с пълна свобода за пренареждане. Това обаче не е мнението на мнозинството в нашето ръководство и затова подкрепям смесената система. Но дали ще е едното, или другото, трябва да имаме избирателна система, която да осигури поне 4 неща - по-голямо право на гражданите да избират и да изразяват мнението си, възможност да е ясно всяка листа и партия чии интереси защитава, да се преодолее фалшивото оскъпяване на предизборните кампании и битката с продаването на гласове, защото вече стана модерно гражданите да предлагат гласовете си срещу пари.
- Не е ли твърде репресивен законът за партиите, който предлагате, по отношение на заличаване на партиите и правото за явяване на избори? Дава се служебно предимство на големите и национално представените партии.
- В целия свят партиите съществуват, за да отстояват интересите на големи групи хора.
- Може ли да се задължи партия да участва на избори?
- По презумпция партията се създава, за да участва в избори. Смисълът от съществуването на партиите е да изразяват връзката между гражданите и властта. За да я правят, трябва да участват в избори. Иначе може да си регистрирате колкото искате граждански сдружения, неправителствени организации, фондации. Няма логика една партия да съществува, без да участва в избори. Тогава тя съществува или да пере пари, или за нещо друго.
- Но има логика на местни избори да се явяват местни формации, които да защитават регионални интереси.
- Не си мисля, че структурите на националните партии не могат да защитават местни интереси, тъкмо обратното. Да не би кметът на Париж да е от партия на Париж. Няма такова нещо. Нормално е партиите, които доказват своята демократичност, да съществуват. Един такъв вид партии не могат да докажат нито своята демократичност, нито прозрачно да обяснят как се взимат решения. Това е път, по който обикновено излизат или мафиотски кръгове, или диктаторски партии.
