Почти всички държави по света имат своите тайни, срамни събития и неизяснени обстоятелства. Много от тях се премълчават с десетки години, защото е прекалено болезнено и понякога политически опасно да се изровят отново наяве. Представители на две от тях обаче решиха да предизвикат своите общества и да изяснят истината. Това са Испания, която реши да се занимава с един от най-тъмните си периоди - Гражданската война от 1936-1939 г. и последвалата я фашистка диктатура. Другата е Полша, която иска да изясни как точно се е стигнало до смъртта на нейния герой от Втората световна война - генерал Владислав Сикорски.

Испанският магистрат Балтасар Гарсон, който е съдия в Националния съд, заяви през октомври, че в рамките на неговата компетентност е да извърши разследване на екзекуциите или на безследното изчезване на десетки хиляди цивилни граждани по време на братоубийствената война през 30-те години на миналия век и диктатурата на ген. Франсиско Франко, която продължи от 1939 до 1975 г. Това е първото официално разследване на



най-тъмните страници от историята на Испания.



В Гражданската война загиват около 500 000 души, като и двете воюващи страни - поддръжниците на Франко и левите републиканци - са извършвали издевателства над цивилни. Според съдия Гарсон над 100 000 противници на Франко са избити без съд и присъда след войната. Режимът осигури достойно погребение на загиналите свои привърженици, докато десетки хиляди републиканци досега са погребани в масови гробове. Причината е, че след смъртта на диктатора през 1975 г. новите държавни ръководители решиха да гледат напред и да не се ровят в миналото. През 1977 г. бе приет закон за амнистия, с цел успокояване на страстите, но той досега не беше задействан. Правителството на премиера Хосе Луис Сапатеро обаче започна изравянето от масовите гробове на останките на хиляди жертви на авторитарния режим, за да бъдат погребани подобаващо. За това инициативата на Гарсон бе приветствана от семействата на жертвите, но консервативната опозиция в Испания обвини съдията, че отваря стари рани.

Магистратът стана известен покрай делата, които заведе срещу личности като покойния чилийски диктатор Аугусто Пиночет и лидера на "Ал Кайда" Осама бин Ладен през 1998 и 2003 г. - по обвинения за тероризъм и престъпления против човечеството. Магистратът също така постоянно



преследва баските сепаратисти от ЕТА,



които продължават да искат независимост от Мадрид. Той също така разследва престъпления за погазване на човешките права в Латинска Америка.

Балтасар Гарсон твърди, че режимът на Франко е провеждал систематична политика по премахване на противниците и укриване на телата им. Това според него е основание за започване на съдебен процес за престъпления против човечеството, за които няма давност. Франко и 34 други генерали от времето на войната, които са в основата на тази политика, вече на са сред живите. Гарсон обаче е разпоредил да се установи дали сред живите са бивши членове на Фалангата, политическата партия, свързана с режима на Франко. Освен това съдия Гарсон е разпоредил ексхумацията на 19 общи гроба, в един от които се предполага, че се намират останките на известния испански поет Федерико Гарсия Лорка, разстрелян през август 1936 г. заради левите му убеждения и хомосексуалната му ориентация.

Веднага след тези решения в Испания започна истинска съдебна битка между институциите. Прокуратурата в Мадрид веднага обжалва решението на Балтасар Гарсон. Според прокурорите правомощията на Гарсон не включват разследването на противници на Франко. Това, според тях, могат да правят само съдилища в регионите, където са се случвали тези събития. В жалбата си до Националния съд прокурорите изтъкват още, че правата на жертвите на Франко са гарантирани от закон от 2007 г., който цели реабилитиране на тяхната памет, заради което не е необходимо разследването, стартирано от Гарсон. Според прокурора Хавиер Сарагоза това са обикновени престъпления, за които има давност и които са покрити от амнистията, предоставена на сътрудниците на Франко през 1977 г.

Балтасар Гарсон обаче е



известен като човек на действието



и в началото на този месец нареди останките на осем жертви на режима на Франко да бъдат извадени от общия гроб в мавзолея на испанския диктатор. Причината е, че много републиканци, противници на властта на генерал Франко, са погребани в неговия мавзолей, за да запълнят мястото в криптата, първоначално предназначена само за загинали в Гражданската война привърженици на диктатора. Веднага на следващия ден съдебна колегия от испанския Национален съд, към който се числи и Гарсон, прие с 10 на 5 гласа искане на прокуратурата за блокиране на решението на техния колега. Повечето от осемте души, чиито останки трябва да бъдат извадени, са разстреляни от франкистите в началото на гражданската война през 1936 година. Предполага се, че в Долината на падналите, където се намира мавзолеят на Франко, са погребани около 60 000 франкисти и републиканци. В огромна базилика издълбана в хълм се намират гробовете на Франсиско Франко и Хосе Антонио Примо де Ривера, основателя на испанската Фаланга.

Прокуратурата на Полша пък реши да ексхумира тленните останки на полския премиер в изгнание и главнокомандващ на армията по време на Втората световна война ген. Владислав Сикорски. Целта е да се намери отговор на въпроса дали той е загинал случайно при самолетна катастрофа през 1943 г. в Гибралтар или е бил убит. Затова на 25 ноември следователите ще отворят гроба на Сикорски във Вавелската катедрала в Краков, където са погребани и няколко полски крале и ще върнат останките на следващия ден. Съгласието за това дали роднините на генерала и архиепископа на Краков.



Сикорски загива заедно с дъщеря си



София и още 14 души, между които двама британски депутати, на 4 юли 1943 г., когато самолетът му пада в морето само 16 секунди след като излита от Гибралтар. Преди това генералът е бил на военна инспекция в Близкия Изток, където по това време стотици хиляди поляци се сражават със съюзниците - британци и американци, срещу нацистка Германия. По ирония на съдбата единственият оцелял при катастрофата се оказва чешкият пилот на самолета "Либерейтор" Едвард Прхал, който е бил опитен навигатор. Той заявява, че веднага след излитането уредите за управление просто отказали. Официалната версия за инцидента на британските следователи е неизправност в системата на управлението на самолета. От десетилетия обаче смъртта на полския лидер предизвиква подозрения, че той е бил убит от британски, съветски или полски агенти.

Според една от теориите за смъртта на Владислав Сикорски пръст има СССР. През 1941 г. той подписва договор за възобновяване на дипломатическите отношения с Москва, след като две години по-рано съветските войски окупират източната част на Полша, а западната е завзета от нацистите. През 1942 г. Сикорски обаче къса с Кремъл след разкритията за масовото убийство на над 20 000 полски офицери от НКВД по заповед на Сталин в местността Катин край Смоленск две години по-рано. Полският генерал отказва да мълчи в името на антихитлеристката коалиция и иска официално разследване на трагедията, което естествено е в ущърб на Съветския съюз. Някои историци обаче изказват версията, че британският премиер Уинстон Чърчил може да е дал заповедта за отстраняването на Сикорски, за да се запазят добрите отношения между Лондон и Москва. По този начин поляците изгубили големия си ръководител и били по-лесно управляеми от английските им господари, които в крайна сметка ги предават и не осигуряват истинска независимост на Полша след войната, където на власт идват комунистите. Сега полските прокурори заявяват, че те ще разследват "комунистическите престъпления", свързани със Сикорски, като по този начин дадоха да се разбере, че техен основен заподозрян си остава СССР.