Разбрахте ли защо изпълзя световната криза? Няма и да разберете, докато продължавате да четете брътвежи на икономисти, които нито имаха въображение да прогнозират нейната поява, нито измислиха как да бъде изгонена. Силите им стигнаха само колкото да констатират фактите, но за целта не е нужно да си правил докторат в престижен университет, защото фактите дрънкат в джоба на всеки.

Политиците усетиха, че икономистите няма да им помогнат, и за да предотвратят най-големия си кошмар - превръщането на финансовите трусове в социални, - поеха инициативата чрез серия координирани акции, чиято кулминация бе срещата на Г-20 във Вашингтон в събота. Каквито и концепции да бяха развити - за национални мерки, за ново международно договаряне по модела Бретън-Уудс, та чак до въздигане на Международния валутен фонд до централен надзорник - всичко бе сведено до



нова религия: регулация.



Светът се заразява от новата вяра с почти същата бързина, с която през 90-те години повярва в магическите свойства на либерализацията на пазара.

Но както икономистите, така и политиците са се вторачили главно в симптомите на кризата. Доколкото дават диагнози, действат като патоанатоми, които режат мъртва тъкан, за да разберат какво я е убило без реално да я лекуват. По-убедителни са социолозите, чиито мисловни упражнения върху икономическите процеси имат поне това предимство, че не са користни. Удивителни находки се съдържат в разсъжденията на бащата на концепцията за мрежовото общество Мануел Кастелс (САЩ), чиито трудове се превеждат през последните години и в България. Разглеждайки обществото като мрежа, а не като пирамидална система, управлявана от някакъв център, в края на 90-те години и началото на новия век той стигна до обяснения и изводи, които показват процесите в днешния свят като в кристална топка на гадател.

"В края на ХХ в. световната икономика стана наистина глобална благодарение на новата инфраструктура, осигурена от информационните и комуникационните технологии, и с решителната помощ от политиката на дерегулация и либерализация, провеждани от правителствата и международните институции", пише той във фундаменталния си труд "Възходът на мрежовото общество" (Кастелс, М. 2004). И добавя: "Глобализацията на финансовите пазари е гръбнакът на новата глобална икономика" Според него днешната световна икономика има три главни черти: тя е



информационна, глобална и мрежова.



Извеждането на първо място на информационния фактор е много важно, защото обяснява чудодейното нарастване и внезапното изчезване на капитала, което става пред очите ни през последните десетина години.

Ето два ярки примера на финансовата мистификация: интернет компанията "Американ онлайн", наброяваща 10 000 служители и с печалба от 68 млн. долара за последното тримесечие на 1998 г., бе оценена на 66,4 млрд. долара - почти двойно повече от общата стойност по това време на акциите на "Дженерал мотърс" (34 млрд. долара), въпреки че тя имаше 600 000 работници и тримесечна печалба от над 800 млн. долара. Борсово чудо бе и оценката през 1999 г. на акциите на "Амазон.ком" на 25 млрд. долара, въпреки че тримесечните й приходи тогава бяха 45 млн. долара, докато общата стойност на целия руски фондов пазар в същото време възлизаше на половината от тази сума - едва 12 млрд. долара. Така една средно голямата интернет компания бе оценена двойно повече от цялата руска икономика.

Може ли да има толкова безмозъчни икономисти, които да смятат подобно състояние за нормално? Може, но едва ли са безмозъчни, защото и народът го е казал, че не е луд, който изяжда зелника, а който му го дава. Според Кастелс два ключови фактора действат в процеса на оценяване:



доверието и очакванията.



Но как се създават очакванията? "Това като че ли е донякъде субективен процес, състоящ се от смътна представа за бъдещето, известно количество вътрешна информация, разпространявана по мрежата от финансови гурута, и икономически пошушвания на специализирани фирми". Точно тук играе ключова роля информацията с нейната способност в днешно време да се разпространява мигновено и глобално. Благодарение на новите технологии финансовите потоци се движат без прегради в реално време между неограничен брой играчи, които си влияят взаимно със самото си участие в играта. Решенията как да инвестират парите си не се основават на рентабилността, а на очаквания ръст на финансовата стойност на търгуваните "ценни книжа". Ако се приложат традиционните разбирания, милиони играчи се държат като Пинокио, който по съвета на куцата лисица и слепия котарак заравя своите пет жълтици, за да порасне от тях дърво, отрупано с жълтици. Или с други думи - инвестират в илюзии.

Оттук следва направо гениалният по своята простота извод на Кастелс: "Концепцията за печалбата винаги е била благородна версия на един по-дълбок и



фундаментален човешки инстинкт: алчността



Алчността се изразява в създаването на стойност посредством очакванията за по-висока стойност". И така става ясно, че "целият капитализъм е спекулативен, защото според неговата логика създаването на стойност не е необходимо да бъде въплътено в материално производство".

Виртуализацията на бизнеса, която откъсва реалната икономика от борсовата, личи най-добре в движението на новите финансови продукти като дериватите (фючърс, опция, суап и пр.), които първи повлякоха към криза световната икономика. Те са "изкуствени ценни книжа, които функционират на базата на математически модели, рекомбинирайки стойност от цял свят, като генерират пазарна капитализация от самата пазарна капитализация". В тази финансова въртележка се съчетават информационни турбуленции, психология на тълпата и спекулативни манипулации, които придобиват правдоподобност чрез реални бизнес стратегии и включване на пазарни правила.

Информационните мрежи създават връзката между различните финансови възли, като движението на паричните потоци получава импулси от самата информация. Това е като игра на "Черен Петър", при която самият оборот на дериватите стимулира тяхното надценяване, но ако играта внезапно спре, губят всички, в чиито ръце са останали. А тя няма как да не спре, защото става дума за надуване на финансов мехур.

Виртуализацията на пазара, която удари света най-напред през американските ипотечни кредити, все още е далеч от реалната картина в България и затова изглежда толкова неразбираема и чужда. Но



тя си има и нашенски измерения,



доколкото много хора се обвързаха с кредити. Буквалният превод на думата "кредит" е "доверие", така че и у нас кризата настъпва поради спад на доверието.

Да вземем за пример жилищния пазар, който очевидно започва да закъсва. Защо доскоро процъфтяваше, а от лятото дава заден ход? В материален аспект не са настъпили сериозни промени, но се е променила информационната среда - нараснала е тревогата, че идват трудни времена. Ако ставаше дума за класически пазар с две страни: продавач (строител) и купувач (притежател на жилище), едва ли щеше да се случи пазарният бум през последните четири-пет години, който наду имотния балон. Всъщност у нас се създаде пазар, какъвто има навсякъде по света - от двама продавачи и един потърпевш. Продавачи са строителят, който има интерес да надува цената, стига някой да му я даде (търсене и предлагане), и банковият кредитор, който също надува кредита, доколкото е възможно да привлече клиенти. И двамата играчи на жилищния пазар се стремят към високи цени и затова без особено поскъпване на строителните материали и на живия труд цената на жилищата набързо скочи три-четири пъти. Истинският купувач е жертва на спекулата на двамата продавачи. Поради ниските си доходи той няма избор, освен да взема скъпи кредити, които колкото по-лесно се отпускат, толкова повече помпат цените на имотите. Тази луда въртележка произвежда стойност от собственото си въртене, което се поддържа от очакването, че хваналите се на нея имат платежоспособно бъдеще.

Машината за пари обаче в един момент прегрява и настава обратният процес. Бедата е, че изгарят не само преките участници, но и околните, защото тревожната информация прескача границите на държавите, а също и на различните икономически отрасли, като създава негативни нагласи. Всеки започва да се озърта да не остане с Черен Петър в ръка и се задейства верижна реакция във всички сектори, работещи с кредити или просто с доверието на клиенти.

Точно



за да избегнат такъв верижен срив,



лидерите на световните икономики се опитаха спешно да се договарят за регулация на пазара, съчетана с повече прозрачност, за да личи има ли материална основа под него, или се гради само върху илюзии. Колективният отказ от либерализма трябва да успокои света, че държавите могат съгласувано да издигнат бариери пред кризата в най-чувствителните звена. България също върви по такъв път, като уверява, че с мъдра фискална политика се е подсигурила срещу негативните влияния. Тук обаче трябва да се отчита третата главна черта на съвременната световна икономика - мрежовата. "Щом веднъж бъде изградена такава мрежа, всеки възел, който прекъсне връзката си с нея, просто бива заобикалян и ресурсите (капитал, информация, технологии, стоки, услуги и квалифициран труд) продължават да текат в останалата част от мрежата", пише Мануел Кастелс. Да си спомним защо първи американските военни създадоха интернет като мрежова командна система - за да може мрежата да продължи да функционира в условията на ядрена война, независимо кой команден център е поразен. Липсата на единен център даде и друго преимущество на интернет - не може да се управлява от едно място. В условията на криза обаче това означава, че централизираната намеса може да се окаже неефикасна или поне че кризата ще бъде много упорита. Фактът, че наговарянето във Вашингтон на главните икономически сили не уплаши кризата, е показател колко трудно ще бъде нейното управление.