В Косово се гърмеше, когато сръбското мнозинство (в бивша Югославия) подтискаше албанското малцинство (в бившата област с отнета автономия Косово), което пък малцинство после стана мнозинство и подгони сръбското малцинство - от автономната вече област Косово...

Та се гърмеше тогава, гърми се и сега. Туриха бомба пред сградата, в която е офисът в Прищина на Питър Фейт, специален представител на ЕС в Косово.

Някои "лидери на албанското етническо мнозинство", както обясни Ройтерс, се "противопоставят на новите условия за разполагане на ЕУЛЕКС в Косово. (ЕУЛЕКС е европейска полицейска и правна мисия, която ще контролира как косоварите спазват законите си). На косоварите тази работа не им харесва. Имат опасения, че ЕУЛЕКС може да е заплаха за "териториалната цялост на страната". И гръмнаха, а американската посланичка в Косово порица атентата и призова властите, сиреч Хашим Тачи, да заловят час по-скоро бомбаджиите.

Тази



"териториална цялост на страната"



как ви звучи? На мен ми звучи все едно слушам Милошевич отпреди 7-8 години. И той повтаряше за "териториалната цялост на страната", заплашена от АОК, въоръжена пък през албанската граница от родината на сегашната американска посланичка в Косово. Милошевич беше от лошите, той умря. А териториалната цялост се поразмести.

Косоварите си имат нещо като "Цар Освободител" в Прищина... Това е булевард, наречен "Бил Клинтън". Миналата година през септември там гръмна бомба, уби 2-мина и рани още десетина... Поводът - протест срещу непризнаването на независимо Косово от Сърбия. Извършителите - неизвестни.

В Косово често гърмят бомби. Понякога е за сплашване или елиминиране на някои кланове, конкуриращи бизнеса на други кланове. В Косово кипи голям бизнес. Друг път гърмежите са с политически цели, както онзиденшната бомба срещу мисията на ЕС. Един вид, вие от ЕС вече пречите на националното единство и свободата, обирайте си крушите от независимо Косово...

Само да не помислите, че съм зложелател на многоетническо Косово и затова говоря такива работи. Не съм. Вярно, че смятах и смятам 78-дневните бомбардировки в Югославия през 1999 г. за грешка, довела до престъпления и нов модел на международно поведение, при което силният си защитава интересите, като праща мисии и ракети в двора на по-слабия с чувството за правота. (Справка - "Олимпийската" интервенция на Грузия в Южна Осетия и последвалият бой по Грузия от страна на Русия).

Вярно е също така, че смятах признаването на независимо Косово за неуместен прецедент, ликвидиращ споразумението от Хелзинки от 1982 г., гарантиращо неприкосновеност на границите на всяка страна... Даже подписвах подобни декларации, бих ги подписал и сега.

Но на драго сърце щях да си жертвам самолюбието, ако Косово се окажеше витрина на бъдещия световен ред, основан върху



толерантност, икономическа ефективност и добро възпитание...



Всъщност НАТО, ЕС и САЩ са заложили авторитета си за подобен резултат, поне вярваме, че е така.

А в момента в света няма нищо по-силно от НАТО и ЕС, затова успехът на подобна мисия е доказателство за силата им (ни). Пък неуспехът - ами петно би бил, откъдето и да го погледнем. Петно и трус, който може да разклати цялото здание, дори да го напука, не дай Боже.

Всъщност какво стана в Косово? Два етноса се сблъскаха с оръжие. Единият беше малцинство в държавата и мнозинство в областта. Другият, сръбският, се усети застрашен в "териториалната цялост на страната" и наду националистически перки (а национализъм сърбите имат в изобилие - е, може би не колкото Англия, която прати флот на хиляди километри, за да бомбардира Фолклендите, но си имат). НАТО не искаше опак режим в Югоизточна Европа, който освен това търси покровител на Изток, а не на Запад (май най-важната причина), и прати бомбардировачи.

В резултат на това от една страна беше откъсната територия, която се обособи в отделна държава и в която сръбското малцинство го пазят с оръжие, за да не стане Косово със 100%-ова етническа чистота.

А не можеше ли да се дочака Сърбия да влезе в ЕС и НАТО и да бъде принудена да управлява Косово, зачитайки правата на албанците там? Сигурно можеше, но в един друг свят.

ЕС харчи много за Косово от общия бюджет на съюза, досега няколко милиарда евро. Безработицата там си е към 50%, а "корупцията и организираната престъпност", както пише "Вашингтон таймс", процъфтяват. Но ще го съединяваме.

Хашим Тачи и ръководителят на Координационната служба на ЕС Ренцо Давиди подписаха Споразумение за предприсъединителна помощ за Косово, с което за тази година на новосъздадената държава се отпускат 122 млн. евро.

Тачи и Давиди подписаха пакта един ден след като Общото събрание на ООН гласува в подкрепа на резолюцията на Сърбия Международният съд да разгледа законността на обявяването на независимост от Косово на 17 февруари. Сигурно за утеха.

Един милион лева даваме и ние. Даваме,



но очевидно не стига.



Сигурно затова Дритон Авдиу, секретар за връзки с обществеността на "Движението за обединение" ("Levizja per bashkim") в Косово казва: "Борим се за обединение с Албания". А според Авни Клинаку, лидер на партията, е крайно време да се пристъпи към федерализацията на Македония или направо към отделяне на албанските райони и присъединяването им към Албания и Косово.

Както се казва, едни се борят с бомби, други с думи - кой което умее.