Хващам се на бас, че Камен Костадинов не си направи евтин пиар през главата на Доган с екстравагантното предложение за лустрационен закон за възродителния процес. Ако беше така, още след няколко часа щеше да ни проглуши ушите, че сме го разбрали погрешно. А ето вече цяла седмица си мълчи. Камен, вярвайте, никога няма да се хване за нещо, дето не му е работа и ще му изяде мястото в политиката. Човекът така добре се е окопал, че не му трябват главоболия и самоинициативи точно преди изборите.

В ДПС не е имало случай някой да се изказва по важни теми без санкцията на Ахмед Доган. Особено ако името му не е с арабски корен, и особено когато става дума за закон със сериозни последствия за движението.



Костадинов обаче поддържа огъня



с темата за незарасналите единствено в съзнанието на партийците от ДПС рани с 25-годишна давност. Преименуването на българските турци толкова упорито се вкарваше в медийното пространство, че вмени вина у всички управляващи досега - президенти, премиери и редови политици. Макар че те нямаха нищо общо с методите и целите на процеса.

Темата отдавна е анахронизъм, но се използва упорито от ДПС и най-странното е, че все още има хора, които да й се връзват.

Този път възродителният процес влезе през парадния вход. Вкара го основният опонент на ДПС Бойко Борисов и веднага разлая кучетата с признанието си, че не му се струва толкова лоша идеята. Дори я доразви с вкарване на американския опит новородените да получават български имена. Има две възможности за закъснелите признания на столичния кмет и лидер на ГЕРБ - езикът скрои лош номер на мисълта му, както обикновено, или това бе премерен удар по чувствителността на ДПС. Ако съдим по тактиката на Бойко, по-скоро е второто. Той вече е отворил война по всички политически фронтове, но заплю първо партията на Доган като основен враг. Един лустрационен закон вероятно ще засегне бившия татов бодигард, но ще измете от властта 90% от хората на движението. А, както знаем, ДПС няма никакво намерение да си тръгва от там.

Възкресяването на онези събития



предизвика обичайната говорилня и толкова.



Партията на Доган дори не си направи труда да вкара протестна декларация в парламента, че да продължи още малко патакламата. Защо ли да го правят депутатите, след като дни по-рано Сокола дръпна предпазителя с изказването си пред "Труд" за нарастване на етническото напрежение и как, ако много го ядосат, ще започне обратното броене до взрива. Това се оказа напълно достатъчно.

Ще е хубаво лидерът на ДПС да лустрира веднага Бойко Борисов и да не се занимава с него по изборите, но Ахмед не витае в облаците. Знае, че е невъзможно. Ще е хубаво да му затвори устата и да му отнеме най-силния коз в предизборната му кампания - битката за българщината и избиването на депесарските обръчи. Обаче няма как. Всяко изказване в тази посока ще раздразни още повече националистично настроените и ще вдигне рейтинга на ГЕРБ. Ако следва досегашната си логика, Доган ще чака удобен случай да "гръмне" Бойко по друг начин - например да го принуди да коалира ГЕРБ с ДПС догодина след изборите. Ако това се случи, Борисов мигом ще загуби блясъка си и ще обезсмисли предизборната си кауза.

Впрочем лустрацията, както и възродителният процес са вечни теми у нас. Новото е, че сега са две в едно. Лустрацията беше актуална едно време, когато бая народ трепереше да не го махнат от високия пост. Но не се случи. Спомнете си как преди години



СДС се пробва да я приложи в името на НАТО.



Не може старите ДС-ари да надничат в тайните на пакта, възмущаваха се сините. Не е редно, обаче за да не се нарушава гражданският мир, бе намерен друг начин да се отпъдят. Пуснаха желаещите да работят там за проверка в комисията на Цвета Маркова.

Имаше и един герой - синият Георги Панев, който се опита да измете ченгетата от БАН и университетите и предизвика такава суматоха, че на "Раковски" 134 свят им се изви. После и Николай Свинаров излезе с идея да прекъсне икономическата и кадесарската зависимост на политици, държавници, магистрати и който още се сетите. През 2006 г. депутатите приеха закон за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, но ДПС успя да се наложи и парламентът реши да няма лустрационни текстове. И всичко това след години мръсни игри, шантажи и пробутване в медиите на поредната порция изобличаващи материали. Какво се случи накрая? Едно голямо нищо.

Да задаваш такава тема днес е безсмислено. Никой няма да гласува такова нещо. Обаче пък как гладко изказа мислите си Камен Костадинов тоя път. Всички го разбраха.