Когато преводачите се събрахме да учредяваме съюз, до мен седна Кръстан Дянков и ме запита:

- Вярно ли е, че си негър?

- Да. На Нели Доспевска. За Том Сойер и Хък Фин.

- На Мисисипи е Негъра Джим, пък ти тук - Джимо - засмя се Кръстан и почна да ми вика Негъра Джим, но аз не се разсърдих, както и Кръстан не ми се сърдеше, когато му виках Тристан, а понякога Кръстанхойзер.

- Кой е онзи на третия ред? - полюбопитствах.

- Негърът на Цвъра.

- Какъв Цвър?

- Цветан Стоянов. Дето онази вечер искаше да ни обясни нещо и от половин чаша се напи и забрави какво искаше да ни обясни. Голям добряк е.

- Аха - казах аз. После разбрах, че негърът на Цвъра се казва Сашо Хрусанов. Издателствата не възлагали преводи на Сашо, понеже бил неблагонадежден, затова Цвъра сключвал договори, Сашо превеждал, после Цвъра давал парите на Сашо. Много добро момче бил Цвъра.

Нели Доспевска беше още по-добра. Разхвали ме пред всички издателства и ми проправи път като преводач.

След учредителното събрание отидохме у Кръстанови. Гледам, на пишещата му машина едно дълго недовършено изречение, а до машината - книга на Уилям Фокнър.

- Какво дълго изречение! - казах аз.

- Да - каза Кръстан. - Ще преведа Фокнър с дългите му изречения.

Така и стана един ден.

- Пък ти - продължи Кръстан, - вземи да преведеш Хемингуей с телеграфните му изречения.

Така и стана един ден.

- Хубаво е това заглавие на Фокнър "Реквием за една монахиня" - казах аз. - Някой български писател ще вземе да си го хареса.

Така и стана един ден ("Реквием за една мръсница").

Аз зашарих със стрелката по радиоскалата, намерих Ей Еф Ен (American Forces Network in Europe) и двамата с Кръстан чухме аплодисменти. Един глас, такъв глас, какъвто можеш да имаш след безброй чаши уиски и изпушени цигари, каза:

- От какво се страхуваш, Боб?

- Дали някой червен не се крие под кревата ми. Дали бюджетът на САЩ ще излезе на червено. Кажи за изборите, Сами.

- Линкълн го е казал: Можеш да лъжеш някои хора през всичкото време, можеш да лъжеш всички хора някое време, ала не можеш да лъжеш всички хора през всичкото време. Затова ние имаме две партии.

- Застудя и ще си пъхна ръцете в джобовете. Дали във Вашингтон ще си пъхнат ръцете в джобовете?

- Не и в техните собствени джобове.

- Остави кларинета, Сами. Остави барабаните. Престани да пращаш въздушни целувки на публиката. Мързеливците целуват дистанционно. Слез и ги целуни.

- Те не искат, Боб. Аз съм един едноок негърски евреин - каза Сами и запя I'm a one-eyed Negro Jew.

Оставаха петдесетина години до триумфа на Обама, който не е едноок, нито евреин, но поне едно от двете е поправимо.

По Ей Еф Ен казаха: Това бяха супервездите Боб Хоуп и Сами Дейвис. Тръгнах си и оставих Кръстан да превежда. След Фокнър той преведе Стайнбек, Колдуел, Ъпдайк, Чийвър, Сароян, Сандбърг. Двама от тях му станаха pen-friends, пратиха му покани да им гостува. Не го пуснаха. Но до края на живота си той се влюбваше като Тристан и беше рицар като Танхойзер. Някои от книгите, които той преведе, може би ще влязат в Голямото четене, където хората си разменят любими книги.

Или се отървават от нелюбимите? На обяд при комшийката Весела тя каза "Голямо четене или голямо чистене? Все е с "ч"." Очаквах, както винаги, мъжът й Иван да й възрази по принцип, а дъщеря им Неда - за всеки случай; но в кулинарната улисия моята трапезна анкета пропадна. Ала има сериозни анкети по въпроса.

След допитване до 4 хиляди британци на 12 март 2007 излезе списък на "нечитаемите книги". Освен предвидимата алергия към задължителните учебни четива сред отблъскващите се озовали книги, купени, защото са престижни (мемоарите на политици, дори на Чърчил и Дьо Гол) или защото са нашумели (книгите на Дейвид Бекъм, "Сатанински строфи" на Салман Рушди, "Хари Потър", "Алхимикът" на Паулу Куелю), книги от класиката ("Одисей" на Джеймс Джойс, "Война и мир" на Толстой, "Престъпление и наказание" на Достоевски), както и повечето неекранизирани литературни шедьоври.

Съвременният четящ човек - HOMO LEGENS - захвърля някои книги като нечитаеми. Умберто Еко написа есе със заглавие "Недочетените книги". На панаира на книгата в Торино направили допитване и в списъка на захвърлените попаднали книги на самия Еко. Той и The Big Read демаскираха лицемерите, които казват: "Ах, каква велика книга", все едно са в състояние да я прочетат.

Ала да не съм ви чул да се надсмивате на съвременния HOMO LEGENS. Той работи, печели пари, няма време.

Аз бях изключение - плащаха ми, за да чета. Когато ме уволниха от БТА, за да си храня семейството, отивах всеки понеделник в издателство "Народна култура", вземах една торба новополучени книги, прочитах ги, следващия понеделник ги връщах с мнение кое да се преведе, кое не и нарамвах друга торба книги. Редакторите не можеха да прочетат всички книги, които получаваха по световния издателски книгообмен, и аз отново станах негър. Платен читател. Не е повод за гордост.