На БСП й е нужна консолидация, за да пребори ГЕРБ и да спечели предстоящите парламентарни избори. Този рефрен се набива открито по партийните конференции на социалистите от лидера и други високопоставени партийци. Целта е вътрешната опозиция и критиците да млъкнат, защото това са "глупави борби" и "червен приятелски огън", в жертва на които падат ключови фигури. А това не е добре.

В партията - очевидно от най-високо място, бе направен опит да се задейства рефлексът за сплотяване пред външна заплаха. Което при БСП задейства първичен инстинкт. Даже за да няма объркване, Кирил Добрев посочи Бойко Борисов директно за "враг". В което има някакъв резон, защото дори ГЕРБ да стане член на шест ЕНП-та, някаква част от социалистите ще продължи да припознава в Борисов "наше момче", и то с право.

Така темата за страшния враг заглуши всеки опит за смислен разговор или разбор какво се случва в партията и какво вършат ръководните й кадри с мандата на своите избиратели.

Затова на форума на софийските социалисти т.нар. кърваво писмо за далаверите на леви общински съветници в съюз със Стефан Софиянски и Антоан Николов, както и призивите за по-ясна лява и социална политика претърпяха фиаско. Това ще се случи и на предстоящия конгрес в събота и неделя, където единственото критично мнение ще дойде отново от дежурните недоволници като Илия Божинов, Георги Близнашки и донякъде Янаки Стоилов.

Демонизирането на Борисов е от тактическа полза за ръководството на БСП. Трябва да се демонстрира единство за конгреса, за изборите. И това сигурно ще е така, дори да е фалшиво.



В такова състояние социалистическата партия кара вече 18 години



Градската конференция на БСП в София зададе тона, който явно ще се следва и на конгреса. Критиката увисна в писмото, но на самата конференцията никой от т.нар. опозиционери на Румен Овчаров не зададе въпросите за странното поведение на БСП като опозиция в София. Така бе дадена възможност материалът да бъде заклеймен като анонимка, пълна със злоба, завист и водена от принципа "Стани да седна".

Очевидно е, че самото писмо преследва и политически цели, защото фактите в него са известни от много години, но авторите му едва сега ги изнесоха синтезирано и публично. Но пък бе очевидно и нежеланието на конференцията да се занимае конкретно с който и да е от изнесените случаи на съмнителни предложения, сделки и гласувания. Дори за да ги обори или да им даде логично обяснение.

И Сергей Станишев, и Румен Овчаров, и евродепутатът Кристиян Вигенин, и даже общинарят Георги Кадиев, който държи по-скоро на бунтарския си ореол,



повтаряха заклинанието "консолидация"



и размахваха плашилото на Бойко Борисов. Внушението беше, че всеки инакомислещ помага на ГЕРБ. Е, има ли нормален социалист, който при това положение ще се осмели да критикува ?

Лидерът на БСП парира опитите да се говори за политиката, която провежда правителството, за участието на висши социалисти в корупционни схеми и ченгеджийски скандали, за замразяването на еврофондовете, както и дали има чадър над определени бизнесмени, почти с досада. "Тези проблеми се дискутират ежедневно" - един вид на него не му се говори и слуша за това пак. "Сега не е времето за братоубийствени битки и делене на леви и десни", вкара Румен Овчаров дискусията в подходящия дискурс.

"Това не е моментът за схоластични спорове, лява политика е тази, която е полезна за 4-5 милиона души, дясна - която е полезна за 4-5 души", разтълкува пред "Сега" и секретарят на изпълнителното бюро Ивелин Николов.



Тогава за какво ще си говори конгресът?



Ами сигурно за новата програма и устав на партията. Като най-пикантното - борбата с олигарсите, отпадна загадъчно от проекта за програма, всъщност толкова неясно, колкото и се озова там.

Редовите социалисти може и да искат конкретни отговори за личния просперитет на ръководни кадри на партията или за прокарването на частни бизнес интереси като държавни, но по стар соцобичай ще отложат въпросите за други времена. А те вероятно няма да настъпят.

Защото стратегически това опира до проблема с идентичността на соцпартията, който води до вътрешни конфликти в БСП с различна интензивност почти от началото на прехода. Преди 15 години Стефан Продев го формулира като проблема за "червените мобифони и червените бабички" и на практика и до днес е все същият. Решение не е получил. В това отношение българската социалистическа партия не е уникална. Сътресенията в германската социалдемократическа партия не бяха чак толкова отдавна, когато по-левите я напуснаха начело с Оскар Лафонтен. Те вече имат нова партия, която набира скорост и изправя ГСДП пред нови грижи за предстоящите избори.

Затова пък БСП продължава да обединява в себе си несъвместимото. И за този конгрес, и за предстоящите парламентарни избори единството й формално не е застрашено. Но заплаха винаги може да бъде изфабрикувана, като всяка критика бъде сравнявана с опит за братоубийствена война.

Докато обръщението "другарю" на червен мобифон към червен дядо продължава да не кара втория да се хваща за сърцето, а с ръка на сърцето задъхано да обяснява в трамвая, че "мечтите и идеите са живи", значи на "Позитано" всъщност всичко е спокойно.