- Г-н Ерменков, май трябва да ви честитя - от незабележима агенция вашето ведомство се превръща във важен институт, ако чета правилно новия Закон за енергийната ефективност. Ще се справите ли с многото нови функции, които ви възлага той?
- | Зависи дали ще бъде обезпечен с достатъчно кадри, защото в момента тук работят само 50 човека. Когато писахме новия закон, ние сме правили финансова обосновка, но от гледна точка на това, което предлагахме. В нашето предложение нямаше и помен от това да задължим собствениците на жилищни сгради да правят енергиен одит, това бе добавено в комисията по енергетика. Сега с тази разширена отговорност нямам отговор как ще се справим. |
- | Енергийни обследвания и сертификати бяха предвидени и в предишния закон, но само за промишлените и обществените сгради. Как вървеше този процес досега? |
- | Не е ли твърде малко? |
- | Малко е и това показва, че сградите у нас не отговарят на съвременните изисквания за енергийна ефективност. Но такива са финансовите възможности на собствениците им, а и макар да е задължително, извършването на енергийно обследване на такива сгради е без краен срок. Така е и по новия закон, който задължава вече собствениците на всички сгради с над 1000 квадрата разгъната площ да правят енергийно обследване, ако собствениците им искат да продават сградата или част от нея. |
- | Тази реалност е много интересна - и аз живея в блок и ако трябва да продавам, май няма да мога да го направя. Първо трябва да отида да моля съседите си един по един да направим обследване. Ако успея да ги кандърдисам, ще трябва да свикаме общо събрание, което да вземе решение, че ще правим такъв енергиен одит. После сключвам договор с такава фирма и тъй като тя няма да иска договор с всеки поотделно, ще трябва да учредим асоциация на собствениците. |
- Но европейската директива не изисква такова нещо - жилищните сгради да се снабдят задължително с енергийни сертификати. Защо тогава се изсилваме?
- | Политика на държавата е да определя какви да са минималните и максималните изисквания. Ако политиците желаят, могат да сложат максималните изисквания на една директива, а дори и повече от максималното. Но, честно да ви кажа, не вярвам, че в конкретния случай гражданското общество у нас ще позволи нещата да станат точно така, както ги пише в закона. |
- Не бих се ангажирал с процедурни въпроси, но считам, че ако обществото покаже, че реагира достатъчно отрицателно на тези възпиращи пазара мерки в закона, предполагам, че законодателят ще трябва да се съобрази с тях. Предполагам, че с едни изменения парламентът би могъл да премахне поне тези ограничения.
- Да се върнем на вашия апартамент - има ли задължение за колко време фирмата трябва да направи одита?
- Зависи от договора, има определено технологично време. За съжаление практиката показа, че има случаи и на формално извършване на тази дейност, но пък законът предвижда доста солени глоби, стигащи до 500 000 лв. Кажете, това лобизъм ли е?
- Не знам защо приемате обвинението в лобизъм лично. Предложението формално не е ваше.
- Не само формално - по същество не е мое и аз съм против това. Но трябва да изпълнявам закона.
- Колко би струвал енергийният одит на сградата, в която е вашият апартамент?
- Най-вероятно ще е максимум 2 лева на квадрат и дори по-малко. Но тази цена е несравнима с това, което ще получа при продажбата на апартамента. По същество в този енергиен сертификат пише дали сградата харчи оптимално количество енергия. Ако пише, че е оптимално, можете да вземете срещу жилището си много повече пари. Както и обратното.
- За съжаление според закона работата не спира само до сертификата - в срок от 3 години енергоспестяващите мерки, които са описани в него, трябва да са извършени, иначе пак следва глоба. Това не натоварва ли излишно бюджета на много домакинства?
- Натоварва ги. Освен това сградата трябва да си има мениджър за енергийна ефективност, който да следи дали и как в сградата се харчат електро- и топлоенергия, да докладва в агенцията.
Въвежда се и задължението всеки проект за нова сграда задължително да минава през енергиен одит. Ако го бяхме направили в предишния закон, нямаше да се допусне през тези четири години да се появят сградите по булевард "Тодор Александров" - стъклени фасади с единични стъкла, които са красиви, но харчат твърде много енергия за отопление и охлаждане. По стария закон проектите се заверяваха само от независимия строителен надзор, т.е. от онези фирми, на които самият инвеститор плаща, за да му одобрят проекта. Сега вече заверяването на всеки проект става задължително.
- Впрочем бизнесът също се възмути от новия закон, защото трябва да дава на агенцията чувствителна търговска информация - колко произвежда и каква е себестойността, която сега дори статистиката не събира. Ще успеете ли да опазите тази информация?
- Като всяко държавно учреждение имаме назначен човек за сигурност на информацията. Имаме разрешение от ДАНС да работим с такава информация, а аз като ръководител имам високо ниво на достъп до информация, свързана с НАТО. Мисля, че това е достатъчно.
За съжаление на много производители обаче в момента, в който тази информация влезе в агенцията, в България ще остане много по-малко място за сивата икономика. Енергията, която си използвал за производство на единица продукция, и крайната цена на тази продукция са параметрите, които в голяма степен могат да разкрият сивия бизнес. Така че не приемам тези протести, които по същество се свеждат до това - да си оставим всичко, както си беше.
Ще ви дам един пример: през 2003-2004 г. изведнъж се оказа, че има рязък ръст на потреблението на енергия в индустрията. Всичко говореше за два извода - или има рязко повишаване на производителността на труда, или изведнъж са се появили много нови предприятия. Трябваше да се изчака краят на годината, за да стане ясно какви са резултатите. От външнотърговския баланс се оказа, че "Кремиковци" е произвел огромни количества метали, които е изнесъл, но срещу това нямаше никакви постъпления в държавата. И нищо не можехме да направим. Ако имаше енергийни одити, това щеше да се знае предварително.
За съжаление има една дисхармония между целите, които си поставя Европейският съюз, и целите на България. ЕС си знае производителността на труда, страните членки са постигнали ефекти от пестенето на енергия и се борят за чиста околна среда. Затова на този етап има разминаване между директивите и целите, към които България се стреми. Защото в един момент влагането на повече пари в енергийна ефективност може да се обърне срещу държавата, тъй като започва да пречи на конкурентоспособността. Но ние все още сме на етапа, в който трябва да се борим за по-висока конкурентоспособност, а това означава и за пестене на енергията.