"Като го гледам колко добре пипа топката, просто забравям, че е черен".
Останах с увиснало чене, когато чух преди време тази фраза от стар гимназиален приятел, с когото не се бяхме виждали от години. Седяхме в "Мърфис" на ул. "Кърниградска" в София и гледахме мач от английската Висша лига, "Арсенал" срещу някого. Говорихме си за феноменалния французин Тиери Анри (който ми харесва по-малко сега, откакто играе в "Барселона", но това е тема за друга колонка).
Винаги се сещам за този случай, когато стане въпрос за заложените в нас расови предразсъдъци. Те не прощават дори на иначе интелигентни и добре възпитани хора. Разбира се, колкото повече опознаваш една група, толкова по-малко си склонен да я възприемаш като монолитен стереотип. Но и това не е панацея срещу предубеждението.
Имам приятели, които изследват ромски проблеми (в чисто академичен план), някои от които ми казват, как са променили към положително мнението си за циганите, след като са изкарали по-дълго време с тях и са се запознали по-отблизо с живота им. Познавам обаче и обратни примери.
Един фотограф - американец, роден в Айдахо - разказваше, как отишъл да прави материал за ромите за сп. "Нешънъл джиографик". Тръгнал с неопетнено съзнание, защото през живота си не бил виждал циганин, а семейството му се смятало за принципно освободено от расови предразсъдъци. Обиколил света, наснимал стотици роми, но накрая някъде в Румъния едни цигани със сопи го наобиколили, ступали го и му прибрали парите, техниката, всичко.
"След това ми беше много трудно да не започна да ги мразя, макар че рационално разбирам, колко е глупаво да си правя изводи за цяла група от тази случка", каза той след третата чашка в бара на хотел "Ренесанс" на летището "Дълес" край Вашингтон, където бяхме заедно на конференция. Човекът, който беше професионалист до мозъка на костите си, явно се чувстваше много неудобно от собствените си расови предразсъдъци, активирали се след неприятната случка в румънското село. Но поне си ги признаваше.

Расизмът във всякакви форми има твърде дълбоки корени

в човешката психология, за да си отиде лесно. Вече съм писал тук за асоциативния тест, който учени от университета "Харвард" използват от 1998 г., за да откриват подсъзнателни расови предубеждения (http://www.projectimplicit.net/). Регистрирайте се и отговорете на въпросите, пък може и да бъдете изненадани в една или друга посока. Тестът има някои методологически несъвършенства, които ме карат да се въздържам от препоръчването му като единствено средство за диагностициране на дълбоките ни предразсъдъци, но съм сигурен, че поне ще ви накара да се замислите. За съжаление, все още няма български вариант онлайн (макар че по такъв се работи), така че ще трябва да се задоволите с този на английски или на някой от останалите двайсетина езика.
Точно преди две години в. "Лос Анжелис Таймс" писа, че на практика всички сме несъзнателни расисти, понеже недоверието към другоизглеждащите е заложено на генетично ниво (може да намерите този материал в онлайн архива на вестника от http://www.latimes.com под заглавие "He's a racist. So are you. So am I"). И за това съм споменавал, сега само ви подсещам, защото темата за расизма и малцинствената дискриминация излезе на преден план отново след избора на Барак Обама за президент, макар и в пожелателен вариант.
В Калифорния се получи особено интересно, понеже афро-американското население гласува масово за кандидата на демократите, като в същото време подкрепи референдума, забраняващ гей-браковете в този иначе прогресивен щат. Латино избирателите също в мнозинството си застанаха зад Обама, но отрекоха хомосексуализма (нищо чудно, след като католическият орден "Рицарите на Колумб" (http://www.kofc.org/un/index.cfm) вложи доста усилия в тази посока). Най-активни в кампанията срещу еднополовите бракове обаче излязоха мормоните (http://www.lds.org), които са само 2% от вярващите в Калифорния, но хвърлиха 15 милиона долара за масирана анти-гей кампания. Както писа един коментатор, иронично е, когато едно допреди време преследвано религиозно малцинство полага толкова усилия да провали нещо, което е лелеяна мечта за друго малцинство.

В отношенията между малцинствата нещата не винаги са логични.

За никого не е тайна, например, расовата война, която се води между черните и латино банди в Лос Анжелес, Калифорния и практически вече навсякъде в САЩ. Вече станаха твърде многобройни за да се изброят случаите, в които гангстери от една или друга разцветка убиват невинни хора, включително и деца, за да сплашат махалата и предотвратят свободното размесване на раси и етноси.
Чернокожото малцинство обвинява имигрантите от Латинска Америка, че им вземат работата. Латино населението пък има дълга традиция на дискриминация спрямо африканските роби (исторически погледнато, около 90% или 9 милиона от всички роби са били докарани не в САЩ, а в Латинска Америка и Карибите). След референдума за забрана на еднополовите браковете, който предизвика масови протести в градовете тук, започнаха да се чуват обвинения на расова и етническа основа от страна на гей-активистите.
За щастие, това последното взе да се поразнася, но пък Обама-манията не стихва. Една от проявите й е, че прекалено много хора очакват от новоизбрания президент да сътвори чудеса по въпроса за изграждането на расово-етническа хармония. Да, той произнесе една блестяща реч по въпроса през март (http://www.youtube.com/watch?v=zzgVy6Mj2Bw), и външният му вид със сигурност сам по себе си вече започна да променя някои от стандартите в американската политика. Но да не искаме твърде много от него.
Още повече, че Обама вече е нарочен от друго малцинство. Ако се зачетете в материалите, които циркулират по сайтовете на религиозните фундаменталисти, които чакат Второто пришествие (например: http://www.raptureready.com/index.php ), ще разберете, че 44-ят американски президент всъщност може би е Антихриста. Знаете ли, че едно от печелившите числа миналата седмица в лотарията на Илинойс, откъдето Обама беше сенатор, се падна 666?
Понеже светът е малък и пълен с интересни съвпадения, ще ви припомня, че Тиери Анри е много добър приятел с баскетболиста Тони Паркър, играч на "Сан Антонио Спърс", който миналата година се ожени за актрисата Ева Лонгория от "Отчаяни съпруги". Ева е от мексикански произход. Паркър е чернокож.
Може би когато расовите търкания се сведат до спор кой е наред да мие чиниите, светът най-после ще миряса. По-добре не Обама, а образът на тъщата да плаши съпрузите като Антихриста.

________________________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu