/\\eko

3 бона и служебна кола. Това ли е мечтата вече на българина? Защо никой не мечтае в България да има добре очертани пешеходни пътеки. Хората да пресичат по тях, пък "водачите" да им дават предимство, както пише в закона.

Защо не казвате, че скоро тази кола ще е бронирана и високопроходима? Мама му стара, стъпете встрани от жълтите павета и се разходете до Варна, да речем. Ами страх ще ви побие по пътя. От неизораните ниви, отсечените ябълки, от липсата на живи души наоколо.



генек

Докато не се оправи всичко у нас - или поне в нормалните граници -, какви заплати? Никой няма да се върне. Лично аз не мърдам - демодирано сантиментално усещане. Обаче не се противя, ако някой близък рече да замине. Не само че той сам си избира пътя, ами и скептицизмът ми относно бъдещето е реално голям. Не е вярно, че българинът чака някой да оправи нещата. Опитва се - но има други, които рушат. В своя полза. Крадат и унищожават. И приписват своите пороци на останалите.



Андрей Куртенков

Това подмазване на нашите емигранти винаги ме е вбесявало; като че ли ние - българите в България, сме някакви втора ръка българи, пълни некадърници, които за нищо не стават. Крайно време е хората, от които зависят управленските решения, да спрат този жалостив вой по "изтичането на мозъци" и да помислят за българите в България. Онези са си направили своя избор - добър или лош - това си е тяхна работа - те вече не ме интересуват. Един негър, арабин, или китаец, който е дошъл да живее в България, на мен ми е по-близък от един българин, решил да живее в САЩ или Австралия, понеже с него дишаме един и същи въздух, пътуваме заедно в автобуса, седим един до друг на родителски срещи и т.н. А онези да спрат да ми хленчат колко много им липсвала България и да си гледат новата родина. Аз искам с моите данъци да се облагородява живота в България, а не те да отиват за финансиране на "завръщането на мозъците".



alabala12

Това с привличането на емигрантите ми прилича на промоция на банка: За новите кредити - ниска лихва, за старите - висока. Въпросът е на кое се вика нов кредит. Днес го взимаш, утре вече е стар... Така и с привличането на емигрантите - веднъж да дойдат и промоцията отпада.



BroodWar

Андрей, това разделение на българи в чужбина и в България, ако знаеш как го мразя... Има такива, дето вършат работа и дето не вършат. Основната разлика между тези в БГ и останалите е, че в БГ на един вършещ работа се падат 10-на лапачи, и ефектът е никакъв.



Cruella de Vil

Емиграцията, както и завръщането зависи и от шансовете за реализация. Младежи, завършили в чужбина, опитват в България и тези, които успеят да си намерят добра работа, остават. Дъщерята хич и не мисли да мърда от България - интересна работа, европейска заплата и съответния стандарт. Е, тъпа бюрокрация и неуредици, ама тя е свикнала.

А аз с тази специалност няма какво да правя в България, защото управляващите мутри и крадци на всички нива вместо да усвояват европейските пари по инфраструктурни проекти, се опитаха да ги окрадат, та ги отрязаха отвсякъде. При повече ред, сигурност и най-вече значително по-ниски нива на корупция, щеше да има много повече работни места за квалифицирани специалисти и шансове за връщането им от чужбина.



I_Vsichki_Goli

Българският пазар на труда е толкова атрактивен, че най-много да излъже някой виетнамец или носталгичен емигрант. Вярно, привлича от време на време и някой топ мениджър-западняк. Дойде у БГ-о, тургат го шеф на некоя компания, дето обслужва народонаселението, пък после му вдигнат таксите и сметките на това население, за да плащат заплатата на въпросния.

Да речем, че емигрантът Х реши да се върне в БГ със семейството си. За щастие, не е продал панелката в "Люлин", гони наемателите (с предизвестие от 3 дни), населяват се вкупом и почват да търсят работа (за мама и тате), детска градина за малката, свястно училище за голямата и ясла за невръстното отроче. С много връзки, ядове и рушвети намират що годе сносни такива, които са отдалечени само на 40 минути с кола едно от друго. Х е чудесен специалист и си намира страхотна работа с много добро заплащане. Животът му се е уредил перфектно. И за да постигне тази идилия, той е трябвало да направи само някои малки компромиси:

- да разчита на здравна система, в която хем си плащаш вноските, хем си доплащаш услугите;

- да изучава децата си в училища, които не ги учат на нищо, или да ги изпрати в частни такива, където е малко по-добре, срещу съответното заплащане;

- същите деца, естествено, ще завършат университет, ще вземат и дипломи, без да са научили кой знае какво;

- да се радва на старините си с 300 лева пенсия;

- да плаща парното на целия вход, защото само той и съседът Петров не са си спряли парното;

- да стои по 3 часа на ден в задръствания (или да мръзне по рейсовете), по избор;

Направо се чудя къде са потоците от емигранти, изгарящи от нетърпение да се влеят в това райско кътче...