Този път България устрои различно посрещане на шефа на ОЛАФ Франц-Херман Брюнер. За разлика от визитата му през лятото, когато още кънтеше ехото от силно критичния доклад на службата за политически чадър над разследвани бизнесмени, сега поне на пръв поглед нещата изглеждат различно.

Вече има специален отдел във Върховната касационна прокуратура, който се занимава с разследванията срещу злоупотребите с европари. През ден оттам съобщават за акции и образуване на дела. Брюнер дойде да прави преглед на висящите разследвания. Според статистиката в момента се работи по 84 досъдебни производства и 32 преписки за злоупотреби с пари от еврофондове. Най-много от тях са по САПАРД - 32 дела и 11 проверки. Последната афера е за източени още 11 млн. лева с фалшиви оферти.

Надеждата обаче е скоро по някое от тях да се стигне и до присъда. Защото успехите се измерват с влезлите в сила присъди, а не с шума от акциите в последните дни.

Факт е, че подобни разследвания не са никак елементарни, а и наказателното производство е доста формален процес. Свързани са с проследяването на потоци пари и събирането на много документи. Често се налагат и поръчки от чужбина, което е сигурна гаранция за месеци протакане. Ако има и повече от един обвиняем, картината съвсем се усложнява.

Дни преди посещението на Брюнер в ареста попадна бившият шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев. Той може да се превърне в рекламно лице на борбата с източването на САПАРД. Друмев се озова зад решетките заради поредното си, трето, обвинение - за престъпление по служба и за длъжностно присвояване в особено големи размери, което се наказва между 10 и 20 години затвор. От прокуратурата категорично отрекоха връзка между ареста на Друмев и визитата на Брюнер. Задържането му било задължително, тъй като за обвинението му се предвиждали над 10 години затвор, а и това му било трето обвинение. Софийският градски съд обаче не потвърди прокурорското задържане и не просто пусна Друмев от ареста, а и не му наложи никаква мярка за неотклонение. Магистратите се мотивираха, че няма опасност той да се укрие, да извърши друго престъпление или да повлияе върху разследването. Прокуратурата протестира срещу решението и по мярката за неотклонение се произнесе и апелативният съд. Той наложи на бившия шеф на фонда 3000 лв. гаранция. Магистратите прецениха, че има съмнение, че Друмев би могъл да е извършил престъплението, в което е обвинен.

Според прокуратурата източените от Друмев пари по това дело са 618 441 лв., изплатени по проекти на фирма "Памексвин" ООД, одобрени въпреки нередностите. Фирмата е почти 80% собственост на Стоян Димитров, показват електронните регистри. Той е бенефициент на САПАРД по три проекта. Според публикации поне два от проектите на Димитров са прокарани от бивша висша чиновничка във фонда, с която той живеел. В списъка на одобрените проекти по САПАРД Стоян Димитров присъства пет пъти. По три от тях - за лозови насаждения, са му платени над 2.27 млн. лв.

В Софийския градски съд преди около месец бе внесено делото срещу Друмев за неправомерно одобрени проекти по САПАРД, субсидирани с близо 49 млн. лв. Според разследващите той е нарушил закона през 2006 г. при вземането на решения за разпределяне на субсидии на 14 дружества, които не отговарят на критериите за получаване на финансиране. По това дело Друмев е заплашен с от 3 до 10 г. затвор.

Друмев има едно почти приключило на първа инстанция дело - за сключване на неизгодни договори за наем на офиси за регионалните поделения на Разплащателната агенция в Пловдив, Разград и Силистра, ощетили бюджета с 500 000 лв. Ако вината му се докаже, той може да получи от 1 до 10 г. затвор.

Според обвинението през 2005 и 2006 г. Друмев е наел помещенията в Пловдив и Разград за срок от 10 години. В Разград фонд "Земеделие" е предплатил наема за 7 години. Помещението в Разград е наето от ЕТ "Асотекс", собственост на Хамза Чакър. Бизнесменът, който е член на ръководството на регионалното поделение на ДПС и един от най-крупните земевладелци в региона, отскоро също се разследва за злоупотреби по САПАРД. Собственик на сградите в Пловдив и Силистра е бизнесменът Явор Георгиев.

Поредното заседание на Софийския районен съд по това дело е след дни. Процесът не върви шумно, обаче се развива интересно.

На последното заседание



свидетелства срещу Друмев даде бившият му заместник



Красимир Неделчев. Стана ясно, че той и семейството му се охраняват заради предупреждения да оттегли показанията си срещу Друмев. Неделчев каза, че не е подписвал договорите за наем, въпреки че според правилника въпросните документи трябвало да минат през правния отдел, чийто ресорен шеф е бил. Показанията на Неделчев не могат да са изненада, като се има предвид, че той и Друмев открай време са в обтегнати отношения.

Самият Неделчев също познава отблизо съдебната система. В момента той е подсъдим за подкуп, измама и пране на 357 000 лв. Обвинението му дойде в началото на май 2006 г. Според прокуратурата той получавал определени суми, за да урежда фирми да печелят проекти по САПАРД. Обвинение за подкуп по делото има и Ивалина Капралова, член на ЦИК за последните президентски избори от квотата на ДПС. В обвинителния акт се посочва, че на 25 май 2004 г. Неделчев е наредил превалутиране на 375 000 лв. от личната си сметка в ДСК по друга сметка в Инвестбанк и превод на превалутираната сума от 182 795 евро по друга сметка. На 8 юни 2004 г. парите са били преведени в сметка в Росексимбанк. Прехвърлянията е правил, за да заличи следите на мръсните пари.

Според прокуратурата като длъжностно лице



Неделчев е приел от Капралова 10 000 лева,



за да одобри проект по САПАРД за купуване на животни и машини за месопреработване. Жената според обвинението е посредничела - издирвала фирми и ги убеждавала, че може да им осигури успешно кандидатстване по САПАРД.

Твърди се още, че през 2004 г. Неделчев е измамил Георги Георгиев. Обещал му да изработи план за винарна, с който той да кандидатства по програма САПАРД. Така нанесъл на Георгиев щети за 20 000 лева и 2000 евро. Наскоро името на Капралова изплува и покрай прословутата разработка "Лиани" за незаконно финансиране на ДПС.

Това лято Софийският градски съд оправда Капралова за подкупа, но я призна за виновна за посредничеството. Тя обаче бе освободена от наказателна отговорност и само бе глобена с 1000 лв. Неделчев също бе оправдан по всички обвинения. Делото бе с гриф "секретно" и всички интересни подробности и засечени със специални разузнавателни средства разговори останаха зад вратите на съдебната зала. В момента процесът виси пред Софийския апелативен съд и чака да бъде насрочен. "Сега" поиска оттам мотивите за оправдателната присъда, но не ги получи с оправданието, че процесът не е открит. Мотивите обаче са част от присъдата, а по закон всички присъди са публични. Да не говорим, че би трябвало да се публикуват и в интернет. Въпрос на добър професионализъм е съдията да успее да напише мотивите си така, че да не разкрива секретните материали по делото. Изобщо не е ясно и какво пречи делото да се гледа открито и да се закрива само, когато се разглеждат доказателствата, събрани със спецразузнавателни средства. Малко след като бе оправдан, Неделчев даде показания срещу бившия си шеф. А е много опасно, когато се разчита на свидетел, който е лесен за манипулация. А всеки, срещу когото има висящо дело и го заплашват 20 години затвор, е точно в положението на Неделчев.

Докато Друмев или Неделчев дочакат присъда, ще минат още години. По-важно е акциите на разследващите да не се концентрират около датите на евродокладите и посещенията на висши еврочиновници. И да събират доказателства, които да гарантират присъди, а не да генерират провали.