Първа за идващата криза в прав текст ми заговори Маша, приятелката на далечния ми племенник Боби. Всички шикалкавят, сипят окуражителни недомлъвки, не обещават, но и не предупреждават - онези, които ни обработват всяка сутрин от екрана, и другите, дето осъмват във вестниците. Маша обаче е съвсем наясно какво се задава - Боби е компютърно момче и работи в мрежа за компании в Европа и Америка. Отлично знае колко негови колеги в тези седмици гасят компютрите или превключват на сайтовете за търсене на работа. Току-що са си намерили нова квартира, каза ми тя, като се сблъскахме в градинката край парламента. Брат й се върнал скоропостижно от Холандия и трябва да му освободят жилището. С това кризата вече ги ударила - той загубил работата си веднага. Чужденците ще са първите жертви на този срив. Но ето че жертва ще са и те с Боби - излизат на свободен наем, а и неговата работа вече се клати.

- Господи - хапе устни Маша, -



Защо това ни се случва, когато сме млади!



Когато имаме планове и трябва да си уредим живота? Това са ни най-важните години, а ще трябва да ги прекараме в дупка..."

Ако се изтръгне от хипнозата на идващото, Маша ще си спомни, че същото се бе случило и на майка й - когато самата Маша беше детенце, а банките в България танцуваха мъртвешки танц и зимите вкочаняваха сърцето. (Така е било в младостта и на дядо й, на баба й, само че кризата на техния живот се е наричала колективизация.) Самата тя, бакалавър по икономика, трябва да се досети, че това най-вероятно някой ден ще се случи и на нейните деца. Но Маша това ще го осъзнае по-късно - горчиво. Сега тя не може да се примири, гневна е и е в паника. Защото животът й тръгва по нечия друга воля, влиза в някакъв цикъл, който й се представя едва ли не като природен закон и най-страшното е това, че всичко се развива независимо от нея, неуправляемо и подло.



Това затъмнение около близкото бъдеще



е обикната традиция на миналото. По-възрастните ще си спомнят един симпатичен министър на търговията, който периодично се появяваше по телевизията да разсее слуховете, че ще има увеличение на цените. Заставяше го Живков да лъготи нацията, маскареше го без свян, а тези негови появявания бяха ясен знак за хората, че животът им поскъпва и който не губеше време, успяваше да се запаси за първите седмици на шока. Никой не се заблуждаваше относно това, което властта тъй патетично обявяваше, но днес някак забравихме миналото и охотно решихме да повярваме, че криза за нас няма да има. Може би защото кризите са присъщи само на капитализма, а какъв ти капитализъм у нас, братя! Още не сме го построили, а и неизвестно дали въобще ще сварим...

Онези, у които съботно-неделният трус под София е събудил стари страхове, сигурно си спомнят, че при големия земетръс през седемдесет и седма българското радио с часове предаваше музика, и когато си отвори устата да съобщи, че е регистриран трус и че няма жертви и разрушения, телата в масовия гроб в Свищов вече бяха изстинали. Чудно е, че въобще го признаха, защото известно беше, че при социализма природни бедствия са по презумпция невъзможни. Колко се е променил животът личи по това, че за земетръсите през седмицата ни информират почти незабавно, но все пак сеизмолози обикалят телевизиите да гарантират, че няма страшно. Имало и създадена организация, успокояват от общината.



Е, това поне не е криза да те мъчи. Раз-два и готово!



Впрочем, и при двете бедствия властта най-много се страхува от паниката. Затова и във всяко изпитание тя е умопомрачително позитивна. Но кой знае защо, този неин позитивизъм въобще не е заразителен. (Властта, ако с нещо някого заразява, то е само с корупция.) Та да не се създава паника е първият й вик във всички случаи, когато на нея (на властта) не може да се разчита. Да не би някой да се паникьоса и да се спаси без нейна помощ или просто без разрешение. Неконтролираното спасяване не е по нейния вкус. Накърнява престижа й ли само, или в нещо друго я ощетява? В условия на земетръс, както и на криза, това не може да се установи...

Както може да се очаква, и кризата, и земетръсите възбуждат власт и опозиция. Веднага се появиха мераклии да яхнат и едното, и другото. Все някой ще спечели от това и все някой ще е победител. Силно нервничат и потребителите на черен хайвер... Не знам дали е добра новина, но кризата ще изостри борбата вътре в глутницата - кокалът се смалява. Ще има кървави междуособици, което пък ще редуцира броя на хищниците.

Вече започнаха да обещават светло бъдеще след кризата. Как след нея ще имаме нов, невиждан шанс да разцъфтим. Как ще се върнем на сцената и как не трябва да хленчим, а да се готвим за скок. Това е сигурният знак, че тя е вече тук. Освен цинично, това бръщолевене е и някак вероломно. Но ако говорят за себе си - всичко е точно. На тях нищо няма да им се случи. Погрижили са се за това...

Колкото до земетресенията, те се надяват, че просто ще си паднат на портфейлите. И никак даже няма да се ударят.

Но не знам защо мислят, че ние с Маша не се досещаме за това...