Да кацнеш на Луната е прекрасно, но после трябва и да се прибереш вкъщи. А това означава да успееш да издигнеш огромния космически кораб от повърхността и да го изведеш в космоса. Ако това се случи, значи всички хиляди негови части работят перфектно. Но няма гаранция, че това ще стане - и затова, когато първите хора стъпиха на Луната, президентът Ричард Никсън бе подготвил кратка реч в случай, че мисията не успее. "Съдбата реши, че хората, които отидат на Луната, за да я изследват с мирни цели, ще останат там, за да почиват в мир", трябваше да каже той.

Астронавтите преживяха най-великия си момент на Луната - а и САЩ бяха доволни, че са ги изпратили там. За една голяма и силна нация като американската стъпването на огромно ненаселено пространство от над 400 000 км подейства много стимулиращо. Фактът, че изследванията станаха в период, изпълнен с трудности, направи постижението още по-значимо.

Времето, в което днес живеем също е доста трудно. И отново - може би случайно или не - обръщаме поглед към Луната. Според НАСА до 2015 г. нов пилотиран космически кораб, наречен "Орион", ще превозва екипажи около Земята. До 2020 г. "Орион" ще бъде свързан с апарата за кацане "Алтаир" и нови американски стъпки ще бъдат направени на лунната повърхност - първите след мисията на "Аполо 17" през 1972 г. Най-важното е, че парите за начинанието вече са отпуснати.

Глобализацията дава нов тласък на лунната надпревара. Докато икономиките на страните в Азия и Европа стават по-богати, все повече и повече държави осъзнават, че Луната е наблизо. Няма значение, че лунната надпревара между САЩ и СССР датира от доста време. Сега и Китай се включва. Това правят Индия, Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА). На 22 октомври Индия изстреля безпилотната космическа сонда "Чандраян-1" и така показа желанието си да участва в надпреварата за Луната. Китайският космически апарат "Чан-1" вече е в лунната орбита, както и японският "Селена". Европейският СМАРТ-1 влезе в лунната орбита през 2003 г. Китай си е поставил за цел да изпрати свои тайконавти на Луната до 2020 г. ЕКА се надява да изгради "глобално роботизирано село" до 2016 г. и постоянна база с екипаж до 2024 г.

Частният сектор обаче не е включен в нито един от тези проекти. Миналата есен "Гугъл" предложи награда от 30 млн. долара на организацията, която успее да приземи робот на лунната повърхност преди 31 декември 2012 г. Той трябва да премине най-малко 500 метра от лунната повърхност и да изпрати видеокадри. В първите шест месеца след обявяването на наградата 560 организации от 53 държави проявиха интерес.

Изведнъж интересът към Луната, която почти 40 години продължава да бъде културна колония само на САЩ, започна да нараства бързо.



Първо роботите



Най-силният състезател в лунната надпревара, освен САЩ, е Китай. Ако изминалите сто години бяха векът на Америка, то следващото столетие ще бъде китайско и Пекин ще развива космическата си програма.

През 2003 г. Китай осъществи първата си пилотирана космическа мисия - един тайконавт осъществи 14-дневен престой в орбита. През 2005 г. екипаж от двама души излетя на пет дневна мисия, а през септември 2008 г. трима тайконавти осъществиха пълна мисия и даже направиха космическа разходка.

Китай от доста време проявява голям интерес към Луната - поне от 1978 г., когато САЩ подариха на Пекин част от лунен камък, донесен от "Аполо 17". Той тежи само 1 г. Китайците отрязаха половината от лунния камък и го предадоха на учените за изследвания. "От този половин грам ние направихме 40 доклада", разказва Оуян Цзъюан, учен, изследващ космоса.

Китай няма да моли Америка вече за късчета от материали, донесени от Луната. Сондата "Чан-1", която бе изстреляна през октомври 2007 г., в момента обикаля в лунна орбита, на разстояние около 200 км от повърхността на Луната. Тя е снабдена с оборудване за да изследва повърхността й и да търси възможни места за кацане. "Чан-2" трябва да бъде изстреляна следващата година, през 2012 г. ще ги последва и луноход, а през 2017 г. китайски изследователски апарат трябва да кацне и да вземе проби от Луната, и да ги донесе на Земята. Пилотирана мисия ще бъде изпратена след това.

Лунната програма на Индия не е толкова амбициозна - но страната има стара космическа традиция. Делхи участва в програмите за изстрелване на сателити още от 1975 г., но винаги е насочвал вниманието си към по-обикновени научни дейности като създаване на карти, прогнозиране на времето и комуникации. Това бе така до 2003 г., когато тогавашният премиер Атал Ваджпай одобри индийска лунна офанзива. Луноходът "Чандраян-2" трябва да е готов през 2011 г.

Най-голямата разлика между старата лунна надпревара и новата е участието на частния сектор. През 2003 г. пилотът и авиоконструктор Бърт Рътан взе наградата "Ансари Х", която е на стойност 10 млн. долара за разработката си на първото пилотирано превозно средство, което може да лети до и от суборбиталното космическо пространство два пъти седмично. През септември 2007 г. авиоинженерът Питър Диамандис, изпълнителен директор на организацията, връчваща наградата Х, обяви, че е започнал партньорство с "Гугъл", за да предложат нова лунна "Х" награда от 30 млн. долара. С това целят да бъде създаден частен луноход, който да обикаля Луната до края на 2012 г.



Завръщането на хората



Роботите, разбира се, не могат да извършват всичко, защото в голяма степен са неподходящи за пълните изследванията на Луната, които учените искат да правят. Геолозите се надяват да продължат проучванията за произхода на слънчевата система, които екипажите на "Аполо" започнаха (преди президентът Никсън да прекрати програмата за изпращането на хора на Луната в полза на уж по-практичната и финансово по-изгодна програма за совалките). Астронавтите говорят за разполагането на радиотелескоп на далечната страна на Луната; енергийните експерти искат да добиват хелий 3, изотоп, който може да захранва термоядрени реактори на Земята. Всеки, който мечтае човешки крак да стъпи на Марс, знае, че преди да опита да предприеме дълъг престой на десетки милиони км далеч от дома, трябва да започне с по-близка дестинация.

През 2004 г. президентът Джордж У. Буш обяви програма за ново покоряване на Луната и изпращане на астронавти на Марс. Скептиците заподозряха, че това е поредното обещание на борещият се за втори мандат Буш. Но тази идеята бе съпроводена от практически решения. Доста скъпата Международна космическа станция (МКС) ще бъде завършена през 2010 г., което ще позволи на старите совалки да бъдат извадени от употреба. Това ще освободи между 3 и 4 млрд. долара годишно и няма да е необходимо да бъде увеличен бюджетът на НАСА. И тъй като американците все пак трябва да могат да излизат в космоса, совалката ще бъде заменена от обновени апарати по модела на "Аполо".

НАСА разработва един по-добър "Аполо". В старата лунна програма една огромна ракета носител "Сатурн V" изстрелваше космическия кораб, а сега това ще бъде направено от две ракети. По-голямата от двете - "Арес V" ще се използва за изстрелаване на новия луноход чак до земната орбита и ще прави безпилотни товарни полети до Луната. По-малката ракета "Арес I" ще изстреля космическия кораб с четирима астронавти на борда и ще се скачи с лунния модул. Разделяйки работата между двете ракети се освобождава повече място за товар на "Арес V".

В периода между изваждането на совалките и пускането на "Орион" (вероятно около 5 г.) американците ще трябва да ходят до МКС с руските кораби "Союз" и с руски екипаж на борда. Но с напрежението, което нараства между Вашингтон и Москва след руското нахлуване в Грузия, притесненията също се увеличават. Това може да накара НАСА или да отложи пенсионирането на совалките - лоша идея, като си спомним, че те отнеха живота на 14 души, или да ускори създаването на новите космически кораби.

Не е тайна коя от двете възможности предпочита НАСА, но въпросът е дали има достатъчно желание и средства, за да изпълни задачата. Кризата на "Уолстрийт" не предвещава големи бюджети за дейности, определяни като луксозни, а според хората НАСА спада точно в тази категория. Освен това новоизбраният президент Барак Обама може да не е привърженик на лунната програма, а и тя се свързва с Буш.