Лиснатата с киселина Петя Стаевска подхвърли, че задържаният за нападението производител на месо Димитър Пачеджиев бил уверен - с пари човек може да направи всичко. Тоест да се измъкне и от правосъдието, независимо какво е сторил.

Срещу десет хиляди, каза тя, доста леко излизаш чист у нас от всяка ситуация... Тоест, успяваш да врътнеш главата на Темида в която си щеш посока и да я накараш да си подсвирква незаинтересовано, примерно нещо от типа на "Don't worry, be happy."

Пачеджиев бил заръчал заливането с киселина, защото искал да отмъсти на Стаевска. Според него тя помагала на бившата му приятелка Ана да го напусне. Самата Ана описва човека като извънредно груб и емоционално неустойчив, което нас в случая по-слабо ни интересува, и като изключително уверен в силата на парите си, което ни интересува повече. "При него се развиваше едно чувство на собственост към всички, на които даваше пари." ("24 часа")

Вярваме ли ние, че е така - тоест, че за 10 хиляди евро можеш да купиш съд или полиция? Е, сумата е условна, разбира се, но - нека турим ръка на сърцето си - вярваме, как не. Някои врътки с тази ни вяра сигурно струват много по-евтино, а някои - много по-скъпо, но - общо взето, така става.

Не знам дали гледахте как ромът Сотир от видинския квартал "Нов път" нападна и бутна Миролюба Бенатова от Би Ти Ви на земята, задето снимала богатите къщи по неговата улица. (Това тя правела, докато издирвала разследвания за източване на ДДС местен богаташ Ромео Митков - Роми.) То нас също ни интересува по-слабо в сравнение с нейните наблюдения какво неудобство изпитала полицията, дошла да задържи въпросния Сотир. Приглушено молели бияча да се качи в патрулката и го приканвали с извинения. Вероятно щото - все пак телевизия...



Между два огъня се чувствали хората,



можем да ги разберем.

Един от най-компактните изборни фактори в България е "Нов път" във Видин. Там живеят около 15 000 цигани. Когато не вълнуват страната с някоя екзотика като аферата "Зрънкови", те са обект на активно предизборно емисарство, защото гарантират здраво електорално рамо. Част от тях имат огромни, богати къщи, които и мен изумиха преди 6-7 години - бях там по повод местна кабелна телевизия. Тогава, излизайки вече от скромната телевизия, запитах бащата на един от собствениците й - чии са тези огромни къщя, след като 90% безработица цари в квартала? "Ами на дедесарчетата са" - отвърна простодушно старият циганин.

Така и написах във вестника, а после синът му се обади разтревожен по телефона - да пита кой ми е съобщил това. Защото имал неприятности с комшиите. Казах, че баща му - и той млъкна огорчен. (Сигурно старият си е изпатил сетне за дългия език.) Бенатова е уверена - дедесарчетата от "Нов път" източват бюджета, тоест всички нас, после с тези пари спонсорират партиите, а сетне партиите пак им дават тези пари, за да си напазаруват гласове. Затова полицията чувства неудобство в някои случаи.

А това вярваме ли го?

Че за вярване е, нали.

10 хилядарки поискаха и от моите стари родители. Преди има-няма три дни вечерта майка ми звънна с въпроса: "Пуснаха ли ви?" Звучеше страшно тревожно. Оказа се, че телефонни изнудвачи й спретнали познат номер. Ревяща жена, имитираща моята, й се обадила: "Майко, стана страшно". И разказала как ние с колата сме бутнали дете, прибрали са ни в полицията, взели са ни джиесемите, аз съм бил в шок, да звънне тя на следователя да види дали е живо детето. Преплашената жена се обадила на посочения телефон, а оттам съчувстващ мъж обяснил: "Детето, за съжаление, почина. Но дайте да отървем Бойко, има още шанс, само трябва да платим едни 10 000 лева, да мълчат свидетелите. Обаче бързо, че като застъпи на дежурство колегата, вече няма да е възможно". "Ау, ми ние нямаме" - хванала се за сърцето стъписаната ми майка. "Ами съберете, колкото имате, другите после" - смилил се "следователят".

Докато се суетели в банката, моите хора все пак решили да ми позвънят по "отнетия" телефон, слава Богу. Когато потърсих VI Районно след това, се оказа, че има вече прясно изгорели по тази схема от квартала. Актьорските умения на този тип мошеници са изумителни и се усъвършенствуват в движение, след като още хващат дикиш при толкова публикации, дори сред образовани хора.

Но и това в случая не е най-интересното. Важното е, че тази схема - дайте да платим едни 10 000, за да затулим случая, работи и в собственото ми семейство...

А защо работи, дори в собствените ни глави? Че как един следовател може да покрие случай с убито дете, ако някой плати? Може ли наистина? Аз допускам, че не.

Но вярват ли, че да, поне повечето от нас?

Вярват.

Най-огромният дефицит у нашето общество не е от финансово естество, не е и липсата на доверие в политическите сили и авторитетите.

Дефицитът е в индивидуалната възможност за оценка къде точно спирачката на морала трябва да ограничи вярата във всемогъществото на парите. У мнозина - у прекалено мнозина (!)



такава спирачка няма.



Доверието в мощта на парите е безгранично.

Това е криза. Истинска, сериозна обществена криза.

Не са зло самите пари - ние сме злото, когато ги превъзнесем. И ги турим там, където е нормално да има и други ценности.

Голиардите през XII век видели, че църквата започва да става извънредно алчна. И взели да се й се присмиват, вкл. такива като Франсоа Вийон. Според Марко Сребърни, папата наредил на служителите си: "Братя, внимавайте никой да не ви съблазни с празни думи. Аз ви давам пример. Както аз вземам, така вземайте и вие."

Всички революции се заквасват издалеко, с дълго насилие над обикновения морал.