Всичко почна с назначаването му за шеф на вътрешната комисия. Дотогава нищо не подсказваше, че един ден депутатът Минчо Спасов ще стане голяма антикорупционна звезда на българския парламент. Е, да, наби се на очи с ексцентричната си идея катаджиите да си носят дневните на стотинки, откъдето му излезе прякора Минчо С'тинката. Но с инициативата си заработи по-скоро подигравки от страна на колегите. Царистът-гмуркач обаче не се разстрои от неуспеха и захвана упорита борба срещу безобразията по пътищата. Ходеше да се пререкава с недобросъвестни полицаи, които си затварят очите за хулиганстващите шофьори с риск да си навлече беля на главата. Написа безчет писма до вътрешния министър с конкретни данни и автомобилни номера на водачи, засечени на местопрестъплението. Водеше лична война срещу рушветчийството и двойния стандарт на катаджиите по републиканската пътна мрежа.

Всичко това изглежда не остана незабелязано от някои важни политически фактори и в началото на тази година Минчо Спасов се озова начело на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. И то в пика на опозиционните атаки срещу бившия вътрешен министър Румен Петков. Макар да се озова в небрано лозе, Спасов бързо се ориентира в обстановката. Даде ход на серия изслушвания, от които се разбра, че основни служби в МВР са се срастнали с организираната престъпност. Не се уплаши да изрази и лична позиция как на мястото на Петков веднага би подал оставка.

През това време



НДСВ се снишаваше в пристъп на коалиционна култура.



Все пак не се отрече от своя депутат и даже подрони мнозинството при последвалия вот на недоверие за несправяне с престъпността. В решаващия момент лидерът Симеон Сакскобургготски се оттегли в чужбина, за да не става съучастник в "невъзпитаното" зрелище, но се усети недвусмисленото му поощрение за подобни изяви. Още тогава царската партия подхвана коварната игра на "доброто и лошото ченге", която по разни поводи практикува до днес. С ролята на лошия се нагърби лично Минчо Спасов. Добрите коалиционни обноски си разпределиха неговите съпартийци. Но и двете страни работят за едни и същи цели. На последвалия коалиционен съвет царските пратеници се държаха съвсем благоприлично и дума не обелиха за оставка на Петков, което не им попречи да се накичат с особени заслуги за свалянето на ексвътрешния министър.

Оттогава няколко случки дадоха възможност на царския депутат да се прослави с "личните си мнения". А на НДСВ - да си припише плюсовете от Минчовите изхвърляния като остави минусите за негова сметка. Преди два месеца шефът на вътрешната комисия хвърли поредната бомба с предположението, че спецслужбите карат по инерцията от Студената война и "слушат" повече западните партньори, отколкото Русия. НДСВ се разграничи от изявлението, но за всеки случай настоя за повече прозрачност и отчетност при използването на специални разузнавателни средства. Темата отприщи поредния грандиозен скандал под кодово име "Галерия", замесен по класическа технология с подслушване на депутати и журналисти, връзки с чужди разузнавания и други малки мръсни тайни. И в тази афера Минчо Спасов изигра главната роля на



борец срещу забежките на държавната репресивна машина



редом с опозицията и благодарение на поддържащата роля на Татяна Дончева. После се отдръпна от пожара, колкото да осигури коалиционния комфорт на партията си, но белята вече бе сторена.

Още преди да е затихнал отзвукът от тази дързост, депутатът отново размаха червения плащ с изказването си, че ДС е съдействала за създаването на ДПС. И за да не остане недоразбран даже написа цяла статия по въпроса под заглавието "Да не гоним Хасан от нашия отбор". Партията на Хасан обаче силно се изнерви от изцепката и отвърна безапелационно "Да не би да искат избори? Да заповядат!". "Добрият" Пламен Моллов побърза да потуши огъня като класира думите на "лошия" Спасов в графа "лично мнение". Малко след това обаче зам.-шефът на НДСВ Милен Велчев го "реабилитира" с прогнозата си, че ДПС може и да не участва в бъдещата управленска коалиция. Невинното наглед предположение бе знак, че



царската партия съвсем тенденциозно втвърдява тона



спрямо коалиционния партньор. Тоест мнението на Минчо не се оказа само лично. В потвърждение Спасов бе назначен за вице на царя в ръководството на НДСВ, а ролята му получи най-високо признание.

Окуражен от престижната награда, царистът заигра на пълни обороти. Само преди дни той оглави бойкота на опозицията срещу МВР и ДАНС, които си направиха оглушки за документите по делото "Лиана" и за разбивката по направления на харчовете за СРС. Така опъна докрай нервите на коалиционните партньори, които отвориха дума за оставката му. НДСВ и лидерът му за пореден път се оказаха "непричьом" в цялата галимация и побързаха да уверят Станишев и Доган в културната си предвидимост. "Лошото ченге" обаче едва ли ще загуби поста си. Първо - защото резките му движения спрямо ДПС донякъде обслужват и червените. Второ - защото леко неадекватните му маневри винаги могат да бъдат оправдани с персонална обърканост. И трето - защото много често позициите му са предварително съгласувани с НДСВ, а гърбът му е по-здрав и подсигурен, отколкото изглежда.