На 22 ноември 2008 отново се възхитих на японците, когато прочетох, че в Нагасаки имало церемония в памет на избитите християни.

Има един такъв период в японската история. Мисионери покръствали японци. После, между 1603 и 1639, шогуните (феодалите) решили да изкоренят християнството и избили онези, които не се отрекли от християнската вяра.

Казвам "отново" се възхитих на японците, понеже за първи път им се възхитих едно време, когато пристигнах в Япония и казах на таксиджията "Хигаши-маши", и когато пристигнахме в Хигаши-маши, аз погледнах колко йени показва броячът и оставих на седалката 300 йени повече (тогава това правеше един щатски долар), и понечих да отворя вратата, но японецът натисна едно копче, вратата не се отвори и аз, за да изляза, трябваше да си прибера бакшиша обратно. Не зная още ли са такива японците, ала те може би са още такива, щом онзи ден почетоха паметта на християните, които избили през ХVII век.

Съзнанието за извършената някога злина е рядко цвете. Западното християнство извършило много злодейства в името на кръста, но, за разлика от японците, отбягва да почете паметта на своите жертви. Мюсюлманите и те не почитат паметта на жертвите на полумесеца. Комунизмът, който беше парекселанс църква със свой папа (генерален секретар), свои кардинали (членовете на ЦК на КПСС) и свои велики инквизитори (Берия, Ежов и други), също избягва да почете паметта на жертвите си.

Казаха ми, че в българския ефир се въртял един телевизионен клип (ще го гледам, щом разбера кога и по кой канал го излъчват), в който Стефан Данаилов се мятал в движение в ретро трамвай и вместо да почете паметта на жертвите на своята партия, говорел неумности (аз избягвам думата "глупости"), по които въздишат старците. Аз съм по-стар от тези старци и им се смея. Казвам им, че трябва друг клип. Например:

Плешиви мъже се сбиват за едно гребенче, което намират в трамвая. Те не се бият истински, а като в телевизионен кеч.

В България пак ще има избори, ще има предизборно меле за народното доверие, което - както гребенчето - не ще бъде използвано по предназначение. За кого да гласувам, след като никой не ми харесва?

Тогава не гласувай, ще ми каже някой. Върви в гората за гъби.

Не искам да ходя за гъби. Искам да гласувам. Но зная, че вероятността да направя лош избор е по-голяма от вероятността да изям отровна гъба. Пробвах различни начини на негласуване.

ПЪРВИ НАЧИН. Той се практикуваше преди петдесетина години. Влизаш в тъмната стаичка, вадиш от джоба си дебел молив - като онези, с които касиерките по кината написват на билета номера на твоя стол - или дамски молив за вежди. С този молив ти драсваш едно дебело хикс на бюлетината и я правиш невалидна. Смешно може да ви изглежда, но народната власт ни даваше възможността да се чувстваме представени. Щото, като обявят изборен резултат 99%, ти си казваш: Аз съм част от единия процент.

ВТОРИ НАЧИН. Щом има многопартийна система и никой не ти харесва, дори да се изхитрят да направят гласуването задължително и който не гласува да го глобяват, ти гласуваш за онзи, който няма никакъв шанс да пробие тавана (от необходимите еди-колко си процента, в съответната страна, за да бъде представен в парламента).

Има в България разни зелени. Да, за тях бих гласувал, но трябва да проуча кои са истинските зелени, понеже разни политически хитреци им крадат идеята, за да им откраднат електората.

ТРЕТИ НАЧИН. На него ме научи Шломо Авинери. Той преподава политически науки в Израел, САЩ и другаде. Заедно бяхме с него да следим за изборни нарушения в различни страни като наблюдатели на Демократическата партия на САЩ. Когато бяхме с него наблюдатели на избори в Естония и естонците искаха да лишат руснаците от граждански и изборни права, ако те не положат успешен изпит по естонски език, Шломо каза на естонците: Вие какво правите? Етническо прочистване ли?

Шломо ми каза така: Твоята идея да гласуваш за който няма шанс е добра. После да не се биеш по главата "Как можах да гласувам за тия крадци." Аз правя друго. Гласувам против който е на власт. Щото другите също ще крадат, но ще мине време, докато задвижат механизмите за крадене.

Казах на Шломо:

- Линкълн е казал: Можеш да лъжеш някои хора през всичкото време, можеш да лъжеш всички хора някое време, ала не можеш да лъжеш всички хора през всичкото време. Затова ние имаме две партии.

- Казал е. Но "затова имаме две партии" ти го измисли.

- Не аз, а Сами Дейвис. Едноокият негърски евреин, както той сам се наричаше - оправдах се аз и Шломо се разсмя и продължихме през естонската иглолистна гора и си казвахме колко много тя прилича на гората в щат Мейн, където бяха снимали филма "Туийн пийкс".