България загуби доброволно вътрешната война с престъпността, но вече е на път да загуби принудително и една външна война. Двете водещи сили в Афганистан - Великобритания и САЩ - развяха пробно бели флагчета, за да проверят реакциите на останалите съюзници в НАТО, които участват все по-неохотно във "войната с тероризма". България запази хладнокръвие, което може да се тълкува и като безразличие. Най-вероятно народът няма да се разстрои, че пак не случи на непобедим военен съюз, защото досега не е усетил голяма пряка полза от него.

Докато членството в ЕС означава оздравителен натиск страната да се приведе в ред съгласно общите стандарти на "нормална държава",



членството в НАТО протича почти незабележимо



Щабовете в Брюксел и Монс се интересуват само от едно - да изцеждат все повече пари и подкрепления за една обречена кауза и вече предизвикват досада с хроничните си вопли, че липсата на солидарност излага на риск бъдещето на алианса. България няма да им реши проблема, въпреки че е от податливите на техния натиск. Откакто се включи в международните сили в Афганистан през 2002 г., тя увеличи над 10 пъти числеността на своя контингент. Първоначално се яви с взвод за санитарна обработка от 40 души, който обслужваше полева баня. В момента поддържа 490 души - 220 в Кабул и 270 в Кандахар, натоварени с охранителна дейност. Те си вършат работата съвестно, макар и да не са доволни от заплащането при високия риск и лошите условия. Но поне могат да са щастливи, че за разлика от контингента ни в Ирак не са дали жертви.

Мотивацията за участие в Афганистан става все по-колеблива и проблемът идва не толкова от съюзниците със скромни възможности като България. На 2 септември британският посланик в Кабул сър Шерърд Каупър-Колс казал на френския шарже д'афер Жан-Франсоа Фиту, че



американската стратегия в Афганистан се проваля



Според него чуждото военно присъствие не е решение, а е част от проблема, защото само удължава агонията на един корумпиран режим, каквото е правителството на президента Хамид Карзай. Най-доброто решение било да се подготви общественото мнение за управлението на "един приемлив диктатор".

Жан-Франсоа Фиту веднага спретнал депеша до президента Никола Саркози и външния министър Бернар Кушнер. Тя трябваше да им даде ориентир точно в момента, когато Националното събрание се готвеше да гласува разширяване на френския контингент в Афганистан с още 700 души, за да достигне 3000 души. Увеличението бе обещано от президента Саркози на срещата на високо равнище на НАТО през април в Букурещ. Тъй като на 18 август Франция загуби 10 бойци при внезапно нападение на талибаните, обстановката бе много деликатна заради риска да се подновят обвиненията на лявата опозиция срещу президента, че се поставя в услуга на "англосаксонците".

Взривоопасната телеграма бе бутната в секретните чекмеджета на Елисейския дворец и Ке д'Орсе, за да не пречи на парламента да подкрепи на 22 септември изпращането на допълнителни сили. Само седмица по-късно обаче някой я измъкна и я даде на сатиричния седмичен вестник "Канар аншене", известен с разследващата си журналистика, който я публикува на 1 септември. Френската дипломация се спотаи в очакване на вътрешен и международен скандал, който обаче се случи не в Париж, а в Лондон. На британското външно министерство му трябваха два дни, за да измисли как да опровергае думите на посланика си, известен в дипломатическите среди със своя "свободен стил". Тъй като не бе намерено по-добро решение, говорител на Форин офис приложи класическата формула: думите на посланика са били извадени от контекста и не отговаряли на официалната британска позиция. Освен това не било ясно на какъв език са разговаряли двамата дипломати в Кабул - на френски или английски, което пораждало вероятност за недоразумение. Иначе Великобритания вярвала в успеха в Афганистан.

Конфузното замазване не свърши добра работа, но поне ограничи скандала - за два дни. На третия ден Лондон получи удар откъдето въобще не очакваше. Британският бригаден генерал Марк Карлтън-Смит не издържа да крие истината и заяви пред лондонския в. "Таймс":



"Не можем да победим талибаните"



Той е командир на 16-а въздушнопреносима бригада, която понесе тежки загуби за шест месеца сражения в южната провинция Хелманд - съседна на Кандахар. Бригадата даде 32-ма убити и 170 ранени и този месец ще бъде заменена от 3-та специализирана бригада на кралската морска пехота.

Според разочарования генерал военната победа над талибаните не била "нито възможна, нито по силите" на международната коалиция там. "Нуждаем се от достатъчно войски, за да удържим бунта на равнище, което не би било стратегическа заплаха за избраното правителство". Казано иначе, това означава повече пари, войски и жертви заради скромната цел да не стане по-лошо. Или с други думи - все по-скъпо и все по-безперспективно присъствие за неопределено време. Единственият изход по мнението на Карлтън-Смит било договарянето с талибаните за политическо решение. Между тях имало влиятелни лица, които не били толкова непримирими религиозни фанатици.

Британците, които от месеци повтарят, че са достигнали тавана на ангажимента си в Афганистан с контингент от 8400 души, показват явни симптоми на умора, които, макар и деморализиращи, не са решаващи за останалите участници, защото начело на международната мисия са Съединените щати. Поне американците досега не даваха признаци на униние, защото не само президентът Джордж Буш, но и новоизбраният наследник на поста му демократът Барак Обама, - се зарекоха, че ще засилят ролята на САЩ в Афганистан до победа. Интересно е, че по въпроса за войната в Ирак те са на различно мнение, като Обама предпочита изтегляне. Но дори и той би взел войници оттам, само колкото да ги прати в Афганистан.

Внезапно обаче в. "Ню Йорк таймс" показа друга картина. Той публикува цитати от съвместен секретен доклад на всичките 16 американски разузнавателни агенции, който ще бъде даден на президента. В него се казва, че положението в Афганистан е "лошо и продължава да се влошава". Изразява се сериозно съмнение, че афганистанското правителство е способно да устои на разрастването на съпротивата на талибаните, и се посочва, че сривът на централната власт се ускорява от повсеместната корупция и насилието. Препоръката е САЩ да въоръжат местните племенни вождове, за да се борят сами с талибаните там, където афганистанската армия няма достъп или е неефективна.

Това означава само едно:



Америка вече не вярва в главната стратегия на НАТО,



която даваше надежда за достойно измъкване от Афганистан. Обединеното командване смяташе, че международните сили трябва да ускорят обучението на афганистанската армия, за да може в недалечно бъдеще тя сама да се грижи за сигурността на страната и чуждите войски да се изтеглят. Това обаче няма как да стане и натовските сили се превръщат в заложник на корумпираните афганистански власти и тяхната безпомощност. Продължаващото им присъствие там само допринася за по-нататъшното корумпиране на режима, защото се наливат още пари. Сходна мисъл изказа и командващият обединените въоръжени сили на алианса в Европа генерал Джон Крадък, цитиран от Ройтерс. Той подкрепи мнението на генерал Карлтън-Смит, че талибаните не могат да бъдат победени по военен път и че в някой момент те ще трябва да бъдат привлечени към диалог. "Неговите коментари в общи линии отговарят на това, което нашите военни и политически лидери повтарят през цялото време - че конфликтът в Афганистан не може да се разреши само с военни средства", каза ген. Крадък.

В тази обстановка България няма друг избор, освен да не се оставя да бъде въвличана още повече с допълнителни сили в една обречена кауза. НАТО губи войната и ще признае поражението си. Остават месеци до 60-годишния юбилей на алианса догодина, през които ще бъде неудобно да се свие съюзното знаме заради празничното настроение. Но след това нищо няма да пречи.