|
| Иван Нейков е роден на 17.04.1955 г в Хасково. Завършил е право в СУ "Климент Охридски", специализирал е трудово и осигурително право. Зам.-председател на КНСБ от 1992 до 1997 г. Социален министър в служебното правителство на Стефан Софиянски и в кабинета на Иван Костов. Един от авторите на пенсионната реформа. Сега е общински съветник в София от СДС. Женен, с две деца. |
- Пенсионният ни модел влиза в деветата си година - достатъчно време, за да се видят добрите и слабите му страни. Основният и неоспорим от всички извод е, че реформата бе неизбежна и стратегически правилна. Друг е въпросът, че тя закъсня над 20 г. и цената за това беше радикалният й характер. Всеки пенсионен модел има няколко времеви параметъра: първите 15 г. от неговото действие, в които трябва да бъдат напаснати всичките му части, периодът на реализиране на идеите му - докъм 40-50-годишнина, и следващите години, в които се очертават параметрите на следващия модел. Ние сме още в първия етап, а вече излизат сериозните въпроси. Първият, за който всички политици трябва да си сложат кръст на устата, е за нова пенсионна реформа. Това е политическо самоубийство - не можеш да накараш едно общество в рамките на 10 г. да преживее две пенсионни реформи. Вторият въпрос - не трябва да се допуска ерозия. След като веднъж обществото е направило жертвата да се раздели с един пенсионен модел и да тръгне към друг, оттук нататък тази жертва трябва да бъде поставена на пиедестал. А не да се подмята: "Абе, то може би има и по-мек начин". През 2009 г. например трябваше да преустановят своето действие всички преходни елементи на ранното пенсиониране. Желанието да си добър обаче отново надделя в парламента и за определени професии този срок бе удължен до 2014 г. Ще дойде и друг парламент и оттам ще кажат: "Абе, ние ли сме най-лошите?". Т.е. това е опасното, това е ерозията, която води до промяна на параметрите на реформата. Пенсионният фонд например трябваше до 2011 г. да е финансово автономен.
- В същото време държавната субсидия непрекъснато расте - ако е била 500 млн. лв. през 2005 г., догодина ще бъде 3 млрд. Как се допусна това?
- Това е илюзията, която преследва българското общество по отношение на всички реформи - започваме нещо и после почваме да викаме: "Олеле, колко е тежко, колко е страшно. Я да спрем и другите да направят реформата". Пенсионната реформа по много особен начин прилича на ваденето на зъб - като почнеш да го вадиш, няма спиране. Почнеш ли да викаш: "О, колко много го боли тоя, дето лежи. Я да спрем, да дойде другият зъболекар той да го извади", това е най-отвратителното, което може да бъде погодено на обществото. Това става и в тази, и в други реформи. Слава богу, никой не смее да каже: "Отказваме се от реформата". Но много умници твърдят: "Може и по-бавничко, и по-леко". Например никой не иска да види, че едно от нещата, които в момента съществуват в резултат на различната възраст за пенсиониране за мъжете и жените, води до дискриминация на дамите. При тях пенсиите са значително по-ниски от тези на мъжете по няколко причини: по-ниската възраст за излизане в пенсия; факта, че те по-трудно събират необходимия стаж за пенсия поради гледането на децата или други членове за семейството; по-ниските им заплати. Всичко това води до по-ниски пенсии на жените, което е сериозен проблем и трябва да бъде изваден на преден план.
- Влизането на държавата като осигурител ще помогне ли по някакъв начин?
- То първо е закъсняло. Второ, въвеждат го като панацея, а то не е никаква панацея. Включването на държавата като съосигурител може да има ефект, но само като временна мярка. А междувременно трябва да се търсят други варианти - увеличаване на пенсионната възраст и коригиране на политиката по доходите. Възрастта и доходите - това е ключът към добри пенсии и стабилна пенсионна система.
- У нас обаче сякаш основната мярка е намалението на осигуровките.
- Една от причините, поради които България стартира успешно пенсионната реформа, бе, че нито едно решение за пенсионната система от 1997 до 2001 г. не бе взето някъде в кабинет на тъмно. Всички, които имаха отношение към пенсионния модел, работеха заедно. Това според мен е разковничето на следващи успешни стъпки, които трябва да правим. Осигуровките са точно пример за грешка, допусната именно защото не беше взета от всички заинтересовани. Явен приоритет на днешното правителство бе непрекъснатото намаляване на размера на осигуровките, като се твърдеше, че това увеличава приходите в НОИ. Истината е обаче, че приходите в НОИ нарастват, но от намаляване на безработицата. Така че продължаващите приказки да се намали осигуровката трябва да бъдат много предпазливи и на базата на широк анализ и консенсус, какъвто сега няма. Всъщност събира се малък кръг заинтересовани, намират лоби в парламента и парламентът с лека ръка казва: "Намаляваме осигуровките", а никой не е направил разчет до какво води това.
- Относно възрастта за пенсиониране обаче сегашното правителство отказва дори да се коментира.
- Това е следващият таралеж в гащите. Истината е, че когато стартирахме реформите, разчетите показваха, че финансова стабилност за пенсионната система ще има само при изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените. И второ, тази възраст трябваше да е над 63 г. За съжаление вероятно и на мен тогава не ми стигна кураж, за да го направя това. Затова намалихме разликата в пенсионната възраст между мъжете и жените - от 55 г. за жените и 60 г. за мъжете съответно на 60 и 63 г. Но демографската тенденция на обществото днес показва много тревожна картина. За съжаление никой от управляващото мнозинство не иска и да отвори дума в тази посока. Днес разчетите показват, че пенсионната възраст трябва категорично да бъде изравнена и да се движи над 65 г. за мъжете и жените. Като се помотаем още 5-6 г., ще дойде момент, в който разчетите ще показват, че пенсионната възраст трябва да е над 67 г. Това са цифри, пенсионният модел е студена математика, който показва как да бъде събран един ресурс и как да бъде разпределен след това.
- При сегашното развитие на пенсионната система как ще се променят прогнозите ви за пенсионната реформа?
- Всъщност някои от основните параметри, заложени през 2000 г., не се изпълниха и тук е заровено кучето. Първо, не се следваше заложената политика по доходите, защото сега доходите на хората нарастват по-бавно, отколкото предвиждахме. Второ, ерозията, отстъпленията в малки стъпки - като възрастта за пенсиониране, групите, които се пенсионират по-рано и т.н., всичко това влошаваше общите параметри. Искам да кажа нещо важно. Всички, които са далеч от същността на пенсионния модел, в един глас реват, че е много тежко на такава възраст да се пенсионираш. Какво показват обаче цифрите? От 2006 г. ясно се вижда, че вече средната възраст за излизане в пенсия надвишава пенсионната с около 1 г. и при мъжете, и при жените. Т.е. при мъжете тя е около 64 и малко над 64 г., а не 63 г., а при жените - около 59 г. Което показва не само че хората са разбрали, че оставането по-дълго на работа увеличава пенсията, но и че я няма онази съпротива, за която се твърди, че ако пипнем пенсионната възраст, ще паднат камъни от небето. Това просто отново е нежелание да бъдем честни към хората, отново е някакъв опит да ги залъгваме. Трябва най-сетне някой да го каже директно в очите на хората - цената на ниската възраст за пенсиониране са ниските пенсии. Има директна връзка между тези два параметъра и са пълна заблуда обещания от рода на: "Ние ще повишим пенсията ви, ще ви осигурим старините". Не може да го направят! Просто сметките показват, че при такава пенсионна възраст не може да се постигнат високи пенсии. Би трябвало да продължим този подход на 6-месечно увеличаване на възрастта до определена граница. Според мен обществото вече разбра, че това е пътят.
- Имаше напоследък тревоги и за другите два стълба на пенсионната система.
- Мисля, че там нещата вървят съобразно прогнозите - вече над 3 млн. души се осигуряват във втория стълб и няколкостотин хиляди души - в третия. С достатъчно добро темпо се натрупват средствата. Да, сега частните пенсионни фондове са в тежък момент, но всички са така. Да не би на държавния бюджет да му е широко около врата? Но не бива хората да се стряскат, това са най-дългите пари. Трябва да се прави преценка на доходността от тези фондове от хоризонта на 20-25 г., а не от това, че няколко месеца си имал 15%, а пък сега имаш 2% доходност. Това е естествен процес. Не може от капитализма да вземем само меда, а жилото да остане за някой друг.
- По ваше време не се говореше за сребърен фонд, сега този резерв вече трупа средства. Как си представяте реалното му действие?
- Много милиарди ще трябват, за да може фондът да спасява първия стълб, когато той изпадне в тежка ситуация. Но трябва да се знае, че днешното поколение пенсионери и тези в следващите 20 г. въобще не трябва да мислят за този фонд. Той е на принципа - който сади орех, не яде от него. Този пенсионен фонд ще има своя ефект след повече 20 г. Тогава той ще има акумулираните средства и ще замества държавата в критични моменти - ще покрива дефицита на НОИ. Той е реанимационното отделение на пенсионните системи. Дай боже, никога да не се наложи да го ползваме.
)